Проф. Георги Николов Златарски е роден на 25.01.1854 г. в гр. Велико Търново. Завършва гимназия (1876) и после естествени науки (1880) в Загреб, Хърватска. В периода 1880-1894 г. заема службата на държавен геолог-минералог към различни министерства, в зависимост от структурата на държавното управление. Като пръв и единствен на тази длъжност Златарски се проявява не само като изследовател, но и като организатор на първите геоложки проучвания в страната. Прави редица експедиции и теренни проучвания в различни части на страната.
От 1.10.1894 г. е назначен за извънреден преподавател по геология във Висшето училище в София. От 1.02.1895 г. е избран за хоноруван доцент, а от 15.04.1897 г. – за редовен професор, титуляр на катедрата по геология. Във Висшето училище и после в Университета проф. Георги Златарски чете следните курсове: Обща геология, Историческа геология, Геология на България, Палеонтология на безгръбначните животни, Физиографска и динамична геология, Геотектоника и стратиграфна геология, Палеозоология, Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.
Още с избирането му за редовен професор е избран и за ректор на Висшето училище за уч. 1897/98г. Втори път за ректор проф. Г. Златарски е избран за уч. 1901/02 г., а през уч. 1903/04 г. е декан на Физико-математическия факултет.
Проф. Г. Златарски е член на Българското книжовно дружество, основател и председател на Българското природоизпитателно дружество, на Земеделското дружество и на редица европейски академии и геологически дружества.
Със студиите си, както и с цялостната си дейност Г. Златарски очертава една от най-забележителните епохи в българската геология. По образование, поведение и целенасоченост той е бил “гражданин на Европа”, който правел чест на отечеството си и се е равнявал на своите европейски съвременници.
Умира на 9 август 1909 г. в Търново.
Документите на проф. Г. Златарски са предадени от внуците му проф. Георги Златарски и проф. Васил Златарски на Декана на Геолого-географския факултет през 2010 г. Поради дългия период от време в който документите не са съхранявани павилно, тяхното физическо състояние не е много добро. Част от тях са повредени, на места прогризани от гризачи, има наслоена прах и плесен. Заведени са в Университетския архив във фонд № 31. Фондът съдържа 322 документа, групирани в 270 архивни единици.
При библиографските бележки, записките и бележките, оформлението по архивни единици е запазено така, както е оставено от Г. Златарски. В архивния фонд се срещат документи, в които на едната страна на листа е написан един текст, а на гърбът му – текст с друга тематика. За водене на бележки и записки Г. Златарски е използвал и пликове за писма, покани и др. В описанието на архивната единица е посочено към коя друга архивна единица се съотнася другият написан текст на листа. В голямата си част документите не са датирани, а датировката е поставена при обработването на фонда чрез косвени данни.
Архивни документи на проф. Г. Златарски има предадени в Научния архив на БАН. Заведени са във фонд № 71 К, който съдържа 42 архивни единици.