Акад. Илчо Иванов Димитров е роден на 3.06.1931 г. в гр. София. Завършва гимназия в Дупница (1949) и история в СУ “Климент Охридски” (1953).
От 1959 г. е асистент по история на БКП в СУ “Кл. Охридски”, от 1971 г. - доцент по история на държавните учреждения, а през 1974 г. е избран за професор по нова и най-нова българска история. Кандидат на историческите науки (1963), доктор на историческите науки (1976), член-кореспондент на БАН от 1981г., академик – 1989 г.
Заместник-директор (1972-1977) и директор (1978-1979) на Единния център по история; научен секретар на БАН (1977). Ректор на СУ “Кл. Охридски” 1979-1981г.
Първи заместник завеждащ отдел “Пропаганда и агитация” към ЦК на БКП; заместник-председател на БАН и директор на Центъра по българистика (1984-1986). Ръководител на Катедрата по история на България в Историческия факултет на Университета (1984-1992).
Министър на народната просвета (март 1986 – юли 1989), министър на образованието, науката и технологиите (януари 1995 – януари 1997).
Специализира във Франция (1966-1967, 1975 и 1983), Италия (1971-1972), Белгия (1975) и Англия (1975). Чете лекции в университетите в Янина, Париж VІІІ, Лондон – училище за славянски науки, Терамо, Варшава.
Личният архив на акад. Илчо Димитров е дарен на СУ “Св. Кл. Охридски” от наследниците му проф. Иван Илчев и Ралица Димитрова. Документите са добре запазени. Заведени са в Университетския архив по фонд № 20. Фондът съдържа 4881 документа, групирани в 2266 архивни единици.