ФЖМК се присъединява към каузата „Купи една книга“
Факултетът по журналистика и масова комуникация се присъединява към каузата „Купи една книга“ и призовава академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да подкрепи инициативата за спасяването на книгата.
В момента книжният бранш е изправен пред едно от най-големите си предизвикателства, издаването на нови книги в настоящата ситуация е изключително трудно, а за голяма част от издателите почти невъзможно.
Кампанията стартира днес - 2 април, в Деня на детската книга под надслов „За да я има книгата“ и обединява издатели, автори, художници, дизайнери и страньори, преводачи, редактори, коректори, печатари, търговци и агенти в една обща кауза.
Мисията на инициативата, зад която застава и Факултетът по журналистика и масова комуникация като обучаваща институция в тази област, е да обедини усилията на обществото в единна цел и посока - да помогне на книгата днес, за да я има в бъдеще. Призоваваме всеки, който може да отдели средства да закупи книга или да дари книги за кауза, да се включи в кампанията за спасяване на книгата като ценност и културно богатство.
Надяваме се кампанията „Купи 1 книга“ да бъде успешна и да покаже любовта на обществото към книгата като извор на знание, забавление и идеи.
Уеб страница на кампанията: www.kupi1kniga.com
Позиция
на академичната общност
на Факултета по журналистика и масова комуникация
Студенти, докторанти и преподаватели - цялата академична общност на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, изразяваме остро негодувание от поредния брутален, варварски акт срещу нашия колега Слави Ангелов - разследващ журналист, главен редактор на в "168 часа".
Ужасяващи действия като нападения срещу журналисти възмущават със своята безпардонност и незачитане не само на свободата на словото и на хората, които защитават гражданска позиция и работят в името на нормалната журналистика и за по-информирани граждани, то е грубо погазване на основни човешки права.
Пожелаваме на нашия колега Слави Ангелов сили и бързо възстановяване!
Журналистическата общност и гражданското общество трябва да се обединят и да направят всичко възможно за прекратяване на физическата саморазправа с журналисти и на всякакъв натиск върху представители на четвъртата власт!
Фондация „Радостина Константинова“ обявява конкурс за стипендия за студентски постижения в журналистиката за 2020 г.
Стипендията в размер на 1 000 лева се присъжда ежегодно за постижения в областта на журналистиката на студент от профилите „Печат“, „Радио“ и „Телевизия“.
Носителят на стипендията се определя от комисия в състав от трима души – един представител на Фондация „Радостина Константинова“, преподавател от Факултета по журналистика и масови комуникации и бивш стипендиант на Фондацията. Критериите за оценяване са творчески постижения в журналистика (сътрудничество в медии, летни стажове и практически занятия във Факултета по журналистика и масови комуникации), изготвени курсови проекти или реферати на обществено значима тема и/или публикации в медиите, както и годишен успех от следването над 4.50.
Документи за кандидатстване:
- Уверение за успех;
- Кратка автобиография и мотивационно писмо;
- Изготвени курсови проекти или реферати на обществено значима тема през предходната година; публикации в медиите ще се смятат за предимство.
Кандидатите ще бъдат оценени по документи. Документите се подават на адреса на Фондация „Радостина Константинова“: София, район „Триадица“, ул. „Христо Белчев“ № 1 или на имейл адрес: zina.sokolova@gmail.com
Срокът за подаване на документите е 30 април 2020 г.
Отлага се премиерата на книгата „Културни перспективи в съвременната журналистика“
Премиерата на книгата „Културни перспективи в съвременната журналистика“ на гл. ас. д-р Екатерина Титова Станковски, която трябваше да се състои на 10 март 2020 г. от 18 часа в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ул. „Московска“ 49, се отлага.
Какви са последните тенденциите в развитието на културата? В каква посока се е ориентирала отразяващата я културна журналистика и през какви промени преминава? Какво е влиянието на онлайн средата върху нея? Тези и редица други въпроси намират своите отговори в настоящата книга.
„Културни перспективи в съвременната журналистика“ представя последните тенденции и посоки на развитие както на журналистиката така и на културата. Динамичната промяна на културната среда и ходът на развитие на технологиите преобразяват културната журналистика. Въздействието на тези процеси видоизменя произведенията на изкуството, а също така и медиите, които ги представят на модерната аудитория. Промените в развитието на културната журналистика и ролята ѝ за популяризиране на различни форми изкуство и формиране на художествен вкус в аудиторията са проследени в книгата посредством представянето на редица културни събития и анализирането на различни казуси, сред които са медийното отразяване на театралната реформа в културната сфера, фестивалите като най-важната институция за оценка на изкуството в областта на музиката и др.
Изследвано е въздействието на глобализацията върху културната журналистика и влиянието на онлайн средата върху авторските права. Разгледани са редица медии, отразяващи тази сфера и предизвикателствата пред тях. Посредством културната журналистика аудиторията получава възможността да се докосне до културата и мисия за всеки един журналист е чрез своите произведения да бъде „водач“ в света на изкуството. Своеобразно посредством настоящата книга е представена всеобхватната природата на културата и е показана важната роля на културната журналистика.
Японски език и култура във ФЖМК
От началото на новата адемична година във Факултета по журналистика и масова комуникация Мивако Ноте води курс по японски език и култура. Курсът е избираем и е част от учебната програма на новата специалност „Комуникационен мениджмънт“. Курсът запознава студентите от специалността с основите на японския език, а за да усвояват бързо и лесно, преподавателката контактува активно с тях използвайки социалните мрежи.
Така, всеки ден тя им изпращам мейли на лесен японски . За да привикнат с японските йероглифи, Мивако им пише едновременно на японски и английски. Например, чайна церемония お茶会（おちゃかい、tea ceremony. Чрез подбрания медиен материал студентите се запознават с японските традиции, с японската култура. „Занесох в учебната зала жълти листа гинко, червени листа от есенните сакури, за да мога да предам на студентите чувството на японците към смяната на сезоните. Говорих им за моно но аваре, за смисъла на калиграфския свитък с изписания надпис ичиго, ичие - един момент, една среща.“, казва преподавателката.
Краят на първия семестър в обучението бе ознаменуван с практика на японката чайна церемония. Самата церемония се провежда в българския Урасенке Танкокай Клуб, където има напълно обзаведена чайна стая. На първата церемония двама сенсеи, преминали обучение в Киото и облечени в кимона, посрещнаха студентите като им представиха ритуала от седяща поза до поемането на купичката чай матча с прекрасен зелен цвят. Първите впечатления на студентите са: щастие happy（幸せ）、 концентрация concentrate（集中する）、хармония harmony（調和）、 гостоприемност hospitality（おもてなし）、любопитство curious（好奇心をそそる）、спокойствие calm（静寂）、 различие different（独特な）、 задоволство satisfaction（満足）。Проведено бе и състезание за използване на японски клечки за ядене хаши. Така студентите разбраха, че не е трудно да се изполват клечки, за да се опитат японските ядки гинко.
Дни на отворените врати във ФЖМК
Факултетният студентски съвет и Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организират „Дни на отворените врати“ за кандидат-студенти с цел предоставяне на по-широка информация за академичните профили, материалната база и възможностите, които предлага факултетът. Събитието се организира в два дни - на 28 февруари 2020 г. от 15 ч. и на 29 февруари 2020 г. от 13 ч. Място: първата сграда на Софийския университет и на висшето образование в България – сградата на ФЖМК на ул. „Московска“ 49 в столицата. Студенти и преподаватели очакват бъдещите първокурсници, за им разкажат повече за специалностите, процедурите по кандидатстването и историята на факултета. Ще ви представим учебните медии, в които студентите имат възможност да упражняват наученото. Следва разходка из сградата, където бъдещите журналисти, пиари, издатели и специалисти по комуникационен мениджмънт ще разгледат специализираните студиа и комплекси: пресстудиото и учебната редакция и издателство, фотолабораторията, радио- и телевизионните студиа, специализираната библиотека, музея на радиото.
Обучение на тема: Намиране и анализ на полезна научноизследователска информация в Web of Science Core Collection и Как и къде да публикувате научните си изследвания
Презентационно-обучителният семинар ще се състои на 28 февруари 2020 г. от 11 часа в 29 зала на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Основни теми - пълният изследователски цикъл:
• Търсене на полезна и висококачествена научна информация с продуктите на Кларивейт Аналитикс
• Анализ на намерената информация
• Как да публикувате научните си изследвания?
• Къде да публикувате научните си изследвания?
Презентатор: Христина Шербанова, Продуктов специалист за продуктите на Кларивейт Аналитикс. Желаещите да участват в семинара преподаватели и докторанти от ФЖМК да го потвърдят по мейла или лично при г-жа Таня Димитрова <tanjagd@uni-sofia.bg>, 32 каб.
Премиера на монографията „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ на гл. ас. д-р Марин Бодаков
Премиерата на монографията „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ на гл. ас. д-р Марин Бодаков ще се състои на 25 февруари 2020 г. от 18 ч. в зала 13 на ФЖМК. Книгата ще бъде представена от проф. д-р Алберт Бенбасат и поетесата и журналист Силвия Чолева. Книгата е издадена от издателство „Фабер”. Събитието се организира от катедра „История и теория на журналистиката” и катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване”.
Кой е Йордан Маринополски? Кои са победителите в историята на българската литературна критика? И какво можем да научим от победените? Един толкова обещаващ в утрото си критик, който поради скромността си, и дали само поради нея, задава въпрос авторът, е потънал в небулозата на литературната история: "Какво се е случило, та този, който е обещавал да стане най-видният български литературен критик, днес е напълно невидим?" Дали това се дължи на неговата изключителна скромност, или има и други причини... Прочитът на полемиките от миналия век е направен тъкмо през императива на Маринополски за "искреност" в критиката. И досега авторите от периферията се четат през станалите вече канонични твърдения на центъра. Изследователят обръща перспективата и се опитва да чете обратно: да прочете центъра през твърденията на периферията. (Евелина Белчева, LiterNet, № 12 (241)/ 2020)
***
Реабилитирането на един забравен писател и критик е трудна, макар и интригуваща и благодатна дейност. Превратностите на последните десетилетия в България не са успели да заличат напълно следите на един очевидно низвергнат от предишната политическа власт творец, но все пак отправят сериозни предизвикателства пред изследователя, който трябва да разчита на добри детективски умения, за да открие малкото оцелели творби, снимки, писма из прашните архиви на българските музеи и библиотеки или в домовете на останалите наследници, да намери свидетелствата за съществуването на един обикновен човек с необикновена съдба и да повярва, че има нужда от неговото възраждане. Дали затова са достатъчни любовта към науката или изследователското любопитство, като че ли не е толкова важно, както и дали настоящата литературна критика ще припознае интересен събрат в образа на Маринополски. По-значимото е, че книгата съумява да постави наново в публичното поле моралната категория на искреността – така нужна, но и отсъстваща днес – в литературата, медиите, обществото. (Доц. д-р Мария Попова, Newmedia21.eu, 18 януари 2020)
Етично отразяване на деца в медиите
Етично отразяване на деца в медиите. Факултативен курс с Надя Обретенова, журналист от БНТ.
Запишете се до 20 февруари в стая 9 във ФЖМК.
Курсът се организира със съдействието на ФЖМК, УНИЦЕФ и АЕЖ-България.
Важно за дипломантите
Уважаеми колеги,
На свое заседание от 30.01.2020 г. Факултетният съвет на Факултета по журналистика и масова комуникация прие ново единно Ръководство за изготвяне и защита на дипломни работи
за студентите от ОКС „бакалавър“ и „магистър“. От настоящата учебна година е въведена и Процедура за проверка на оригиналността
на дипломните работи. На страницата Дипломиране – условия, процедури, срокове можете да намерите информация за предстоящата юлска защита на дипломните работи, документите и бланките на заявленията, които дипломантите подават. Във връзка с това Деканското ръководство на Факултета по журналистика и масова комуникация организира информационна среща със студентите от ОКС „бакалавър“ и „магистър“ от всички специалности на 18 февруари 2020 г. от 13.00 ч. във ФЖМК, Аула Магна, етаж 2.
Премиера на монографията „Българският сатирично-хумористичен периодичен печат между двете световни войни” на Ясен Бориславов
Премиерата на монографията „Българският сатирично-хумористичен периодичен печат между двете световни войни” на Ясен Бориславов ще се състои на 18 февруари 2020 г. от 18 часа в зала 13 на ФЖМК, ул. „Московска” 49. Събитието е организирано от катедра „История и теория на журналистиката“. Монографията ще бъде представена от проф. днк Иван Еленков и доц. д-р Йордан Ефтимов. Монографията изследва тенденциите в развитието на българската сатирично-хумористична периодика през 20-те и 30-те години на миналия век. Емпиричният материал включва повече от 60 вестници и списания. Проследено е развитието на популярни за времето издания като в. „К’во да е”, сп. „Българан”, сп.„Червен смях”, в. „Жупел”, сп. „Звънар”, както и по-слабо известни, но не по-малко любопитни като в. „Няма го майстора”, в. „Не искам да работиш”, в. „Балкански папагал” и други. Специално внимание е отделено на в. „Щурец” и неговия редактор Райко Алексиев.
Премиера на монографията „Социални конфликти и медиен резонанс“ от проф. Луливера Кръстева
Премиерата на монографията „Социални конфликти и медиен резонанс. Комуникационни проблеми в български медии (2007-2019)“ на проф. д-р Луливера Кръстева ще се състои на 11 февруари 2020 г. от 18 ч. в зала 13 на ФЖМК, ул. „Московска“ 49. Монографията ще бъде представена от проф.д-р Веселина Вълканова, проф. дн Любомир Стойков и журналистката Таня Петрова. В монографията са изследвани проявите на четири актуални социални конфликта в българското общество през тяхното медийно отразяване. Анализирани са сривът в образованието, демографският проблем, несъстоялата се реформа в здравеопазването, конфликти на идентичността. Изводите се базират на контент-анализ на 37 133 публикации в 22 печатни и онлайн медии в изследвания дванадесетгодишен период, систематизирани по проблемни кръгове. За първи път в изследователското поле се разглежда взаимовръзката между социалните конфликти в период на преход като обект на медийно изследване и недостига на тяхното журналистическо поставяне в публичния дневен ред. Разглеждат се проблеми на медийната аксиология и социалната аномия. Очертани са няколко проблемно – тематични области: нови професионални модели и медийни табута, журналистическа и PR недостатъчност, стереотипи, синдроми на „медийна некомуникативност”. Откроени са дефицити в журналистическото ”заснемане” на социалната действителност като ограничена информираност при свръхинформация, стеснени послания, внушения на социални страхове, поява на копипейст практиката и др. Книгата е издадена от Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”.
Премиера на книгата „Медийният човек“ от доц. д-р Мария Попова
Премиера на книгата „Медийният човек“ на доц. д-р Мария Попова ще се състои на 4 февруари 2020 г. от 17 часа в зала 13 на ФЖМК. Книгата ще бъде представена от проф. дсн Петранка Филева и журналиста Георги Милков. Събитието се организира от катедра „История и теория на журналистиката“.
Книгата „Медийният човек“ съдържа студии и статии, които са написани в периода между 2000 и 2019 г. Изследвани са три основни представи – мястото и ролята на културата в медиите като значение и практика (включително нейната ценност, фрагментарността на дигиталната култура, пространствата на културната глобализация), медиите като технология, среда, власт, универсум, свобода на изразяване и медийното представяне на потребителската информация, ролята на реципиента, очевидеца на събитията, изместването на акцента от позицията на журналистите като създатели на медийното съдържание към тази на аудиторията.
Съвременните медии вече не са само транслатор на властови послания, а медиатор между социалните групи, цялостна среда, в която законите на обществото и очакванията на личността се контролират от характеристиките на медийния формат, от количеството на радио и телевизионните канали или от широтата на дигиталната връзка. Днес може да определим читателя, слушателя, зрителя, потребителя на информация като медиен човек, защото той не е в състояние да постави бариера между собствените си представи за действителността и медийните образи и текстове, медийните устройства, които употребява. Медийният човек е не просто този, който потребява много медии, а който осмисля себе си и света през призмата на някакво медийно съдържание. За журналистиката това е възможност да увеличи своето социално значение и да маркира не само публичните актове, но и личното поведение.
Национална научна конференция „Качествена журналистика и нова комуникационна среда“
Факултетът по журналистика и масова комуникация организира Национална научна конференция на тема „Качествена журналистика и нова комуникационна среда“. Конференцията ще се проведе на 21-22 май 2020 г. в рамките на Майските дни на културата 2020 на СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по журналистика и масова комуникация. Най-учтиво каним за участие специалистите по медии и комуникации, както и всички, които са ангажирани с проблемите на медийната и комуникационна среда и култура в техните разнообразни измерения и проявления. Приветстваме интердисциплинарния поглед към актуални явления в областта на комуникационната и медийната теория и практика.Научните дискусии по време на конференцията ще поставят във фокуса си качественото медийно съдържание и комуникационните практики, осигуряващи качествен информационен обмен, обхващайки следните проблемни области:
- Нови предизвикателства пред журналистическата теория и практика
- Влияние на видовете и формите на комуникация върху качеството
- Специфики на публикуването и публикационните изследвания в условията на нови комуникационни платформи и среда
- Иновации в комуникационната, медийната и издателската индустрия
- Видове медии и медийни формати (преса, радио- и телевизионна комуникация, нови медии, социални медии и пр.) и взаимодействието им
- Медийни и комуникационни изследвания на дизайна, маркетинга, рекламата и всички проявления на публичната комуникация
- Изследователски потенциал на лингвистиката, реториката, семиотиката, философията, антропологията, културологията и други научни дисциплини в интердисциплинарната дискусия върху качествените медии и комуникацията
Ще очакваме Вашите заявки за участие до 30 март 2020 г. Молим да попълните приложения формуляр
и да го изпратите на адрес: nauchen@fjmc.uni-sofia.bg Време за представяне на докладите - 15 минути. Такса за правоучастие не се изисква. Разходите по пътуването и престоя са за сметка на командироващата институция.
С уважение:
НАУЧЕН КОМИТЕТ
Проф. д-р Веселина Вълканова, проф. д.н. Андреана Ефтимова, проф. д-р Николай Михайлов, доц. д-р Мануела Манлихерова
ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ
Гл. ас. д-р Мая Василева, гл. ас. д-р Никола Вангелов, гл. ас. д-р Петър Айолов, гл. ас. д-р Ралица Ковачева, ас. Георги Александров Орг. секретар Таня Димитрова
Покана за кръгла маса „Обществените медии в България – управление, регулация и програмни политики“
Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”организира Кръгла маса на тема: Обществените медии в България – управление, регулация и програмни политики Кръглата маса ще се проведе на 18 март 2020 г. от 10 ч. в Новата конферентна зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. Най-учтиво каним за участие в дискусията всички, които се чувстват ангажирани с проблемите на програмните политики, законодателството, управлението, регулацията и професионалните стандарти в обществените медии. Акцентите в дискусията ще са върху темите:
- Новата медийна среда и обществените доставчици на медийни услуги Българско национално радио и Българска национална телевизия – управление, програмиране и финансиране – 10 – 13 ч.
- Причините за кризата в управлението, обществените очаквания, правомощията и функциите на обществените медии;
- Финансирането на БНР и БНТ като функция на програмната политика и обществената мисия;
- Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) – теми, участници и регулация.
- Законодателни промени и ролята и мястото на регулаторите за развитието на обществените медии – 14 – 17 ч.
- Изменения на Закона за радиото и телевизията или нов закон за медиите?
- Ролята на Съвета за електронни медии за стабилността на обществените доставчици на медийни услуги БНР и БНТ;
- Устойчивост на програмната политика и обществената мисия на БНР и БНТ;
- Професионалните стандарти, програмните стратегии и конкурентоспособността на обществените медии.
Очакваме в дискусията да се очертаят нови законотворчески, регулаторни, изследователски и професионални тези, които да бъдет ценен принос в решаването на проблемите, съпътстващи обществените медии в България. Кръглата маса е част от периодичните дискусии, които ще се организират от Академичния клуб за подкрепа на обществените медии в България, основан от ФЖМК и включващ изследователи, практици, медийни експерти и неправителствени организации, работещи в полето на медиите и комуникациите.
Меморандум за сътрудничество между Факултета по журналистика и масова комуникация,УНИЦЕФ и Асоциацията на европейските журналисти в България
„Етичното отразяване на деца в медиите влиза в учебната ни програма от следващия семестър”, заяви проф. д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ при подписването на тристранен меморандум за сътрудничество между ФЖМК, УНИЦЕФ и АЕЖ-България.
„Когато поставим децата в центъра на нашите усилия, всичко друго си идва на мястото”, сподели д-р Джейн Муита, Представител на УНИЦЕФ в България. „От днес организациите ни ще си партнират за правата на децата в медиите. Ще работим за етичното отразяване на всички аспекти, които засягат децата, както и в областта на медийната грамотност сред младите хора. Първата обща стъпка е избираем курс на тема „Децата и медиите”, предназначен за студентите на Софийския университет, който според Иван Радев, член на УС на АЕЖ-България, ще гарантира устойчивостта на общата ни работа в името на най-добрия интерес на детето.