Международна научна конференция „Качествена журналистика и нова комуникационна среда“ - 29-30.10.2020 г
Международната научна конференция „Качествена журналистика и нова комуникационна среда“ на ФЖМК при Софийския университет ще се проведе дистанционно посредством приложението за видеоконферентни сесии Teams на 29-30.10.2020 г. в рамките на Климентовите дни на СУ. Времетраенето на докладите ще бъде 7 мин., а дискусия се предвижда след целия панел.
Текстовете на докладите ще се отпечатат в сборник след успешно премината процедура на двойно анонимно рецензиране. Крайният срок за предаване на текстовете е 01.12.2020 г. на имейл адрес: nauchen@fjmc.uni-sofia.bg
Линкове за достъп
29 октомври 2020 г.
Сутрин – начало: 10.00 ч.
Панел: Opening. The Future of Quality Journalism: Cross–continental Views
Модератор: доц. д-р Мануела Манлихерова
Следобед – начало: 13.00 ч.
Панел: Професионални стандарти – исторически и съвременни перспективи
Модератор: доц. Георги Лозанов
Панел: Медийното изкуство и арт журналистика – осмисляне и употреби
Модератор: гл. ас. д-р Мая Василева
Панел: Визуална и невербална комуникация в медиите
Модератор: проф. д-р Веселина Вълканова
30 октомври 2020 г.
Сутрин – начало: 10.00 ч.
Панел: Медии в пандемия
Модератор: доц. д-р Светлана Станкова
Панел: Инфодемията за пандемията
Модератор: проф. д-р Теодора Петрова
Панел: Медийните езици – преводът (не)възможен?
Модератор: проф. д.н. Андреана Ефтимова
Следобед – начало: 13.00 ч.
Панел: Медии, аудитория – променената комуникация
Модератор: доц. д-р Ефрем Ефремов
Панел: Свят, ценности, медии
Модератор: доц. д-р Дияна Петкова
Панел: Комуникационни предизвикателства пред новата комуникационна среда
Модератор: проф. д-р Николай Михайлов
Научните дискусии по време на конференцията ще поставят във фокуса си качественото медийно съдържание и комуникационните практики, осигуряващи качествен информационен обмен, обхващайки следните проблемни области:
- Нови предизвикателства пред журналистическата теория и практика
- Влияние на видовете и формите на комуникация върху качеството
- Специфики на публикуването и публикационните изследвания в условията на нови комуникационни платформи и среда
- Иновации в комуникационната, медийната и издателската индустрия
- Видове медии и медийни формати (преса, радио- и телевизионна комуникация, нови медии, социални медии и пр.) и взаимодействието им
- Медийни и комуникационни изследвания на дизайна, маркетинга, рекламата и всички проявления на публичната комуникация
- Изследователски потенциал на лингвистиката, реториката, семиотиката, философията, антропологията, културологията и други научни дисциплини в интердисциплинарната дискусия върху качествените медии и комуникацията.С уважение:
НАУЧЕН КОМИТЕТ
Проф. д-р Веселина Вълканова, проф. д.н. Андреана Ефтимова, проф. д-р Николай Михайлов, доц. д-р Мануела Манлихерова
ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ
Гл. ас. д-р Мая Василева, гл. ас. д-р Никола Вангелов, гл. ас. д-р Петър Айолов, гл. ас. д-р Ралица Ковачева, гл. ас. д-р Георги Александров. Орг. секретар Таня Димитрова
Докторантски семинар „Медии и комуникации“
Факултетът по журналистика и масова комуникация организира ежегодния си Докторантски семинар „Медии и комуникации“ на 27 ноември 2020 г. в платформата за видеоконференции Наследство БГ.
Семинарът ще се проведе традиционно в рамките на Климентовите дни 2020 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Докторантите от всички катедри на Факултета по журналистика и масова комуникация са поканени да вземат участие в него с 10-минутни доклади, свързани с докторантските им тези или с актуални изследвания в полето на обществените комуникации и информационните науки.
Целта на Семинара е да провокира дискусии по проблемите, залегнали в докторантските разработки, да подкрепи обмена на теоретични и практико-приложни проучвания, да очертае интердисциплинарни връзки и разнообразен инструментариум в научните изследвания.
Научно-образователният семинар е част от задължително-избираемите докторантски курсове в учебния план за втората и третата докторантска година. Участието в него носи 5 кредита.
Каним всички научни ръководители да се включат във форума, като изслушат представянията на нашите млади колеги и участват в дискусиите. Заявки със заглавията и резюмета (до 5 реда) на докладите се приемат на адрес mmnikolova@uni-sofia.bg до 20.11.2020 г.
Официално бе открита академичната учебна 2020/2021 година на ФЖМК
Тържественото откриване на академичната учебна година за всички бакалавърски специалности на Факултета по журналистика и масова комуникация се проведе на 01.10.2020 г. (четвъртък) от 14.00 часа в 272 аудитория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
С емоционално слово към новите студенти се обърна проф. д-р Веселина Вълканова, декан на факултета. Тя изрази надежда, че факултетът ще е за студентите не само знание, а общуване, приятелство, помощ, доверие, споделяне, че кризата скоро ще свърши и че не платформите за дистанционно обучение ще свързват студенти и преподаватели, а аудиториите, семинарните зали, общуването, дискусиите, съвместната работа.
Деканът подчерта, че като обучаваща институция в полето на журналистиката от близо 70 години академичната общност на ФЖМК винаги се е придържала към високи академични стандарти – на обучение, на преподаване. Тя напомни за един от приоритетите този семестър - Софийският университет да е възможно най-безопасно място. Като подготовка за новата академична година катедрите са разгледали всички предлагани курсове. Преподаването ще се провежда чрез комбинация от присъствени и онлайн занятия, с явно преобладаване за първи курс на присъственото обучение. Лекциите и практическите упражнения ще се извършват на малки групи, където не е възможно − онлайн.
Деканът изрази надежда, че преподаватели и студенти ще работят заедно през настоящата година, за да запазим себе си и другите, като същевременно се възползват максимално от живота в Софийския университет. Деканът пожела на студентите да бъдат внимателни и търпеливи, да следват добрите идеи, да имат уважение към думите и фактите. Деканът пожела успех на випуск 2024 и обяви академичната 2020/2021 година за открита. Тя представи академичното ръководство, ръководителите на катедри, курсовите ръководители и преподавателите.
От името на студентите-първокурсници поздравление поднесе Нина Няголова – първи курс Комуникационен мениджмънт, приета с максимален бал във ФЖМК. Първокурсниците бяха поздравени от Ива Иванова – председател на ФСС. Поздравление поднесе и доц. д-р Ефрем Ефремов – ръководител на Катедрата „Пресжурналистика и книгоиздаване“ и курсов ръководител на първи курс Журналистика. Всички първокурсници получиха заедно със своите книжки програмата на първия семестър и учебни издания, дело на техни колеги от горните курсове – вестници, списания, учебни книги.
Снимки: Антоан Божинов
V Научна конференция на тема „РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА В ДИГИТАЛНАТА ЕПОХА: СМЯНА НА ПАРАДИГМИТЕ“
Организира Катедра „Радио и телевизия“ във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 30 септември 2020 г.
Програма
Панел 1. Журналистиката в дигитален контекст: смяна на дневния ред
9:30 – 10:20
Модератор: Орлин Спасов
Мария Попова. Мултимедийната журналистика в българските телевизионни канали
Ралица Ковачева. Дневният ред на българската телевизионната журналистика
Илия Вълков. Смяна на парадигмите: алтернативна журналистика е възможна
Стела Ангова, Иван Вълчанов. Университетски практики за създаване на студентски подкаст
Петър Айолов. Технически предизвикателства пред телевизионната документалистика в прехода към онлайн видео
Дискусия
Панел 2. Сблъсък на парадигми: отвъд нормативната опозиция онлайн/офлайн
10:20 – 11:30
Модератор: Вяра Ангелова
Георги Лозанов. Битката между „двата екрана“ в ситуация на извънредно положение
Силвия Петрова. Лайфстайл аспекти на инфодемията COVID-19 в българския контекст
Нели Огнянова. Платформата е съобщението
Илиана Павлова. Радиото и телевизията в епохата на социалните мрежи
Иво Инджов. Битката на обществените телевизии с Netflix, Youtube u co. за младите: незапочнала, но за сметка на това обречена
Орлин Спасов. Как YouTube предефинира телевизията: софтуер и култура
Венцислав Димов, Лозанка Пейчева. Потопено наследство: за песните от дъното на язовира и медийното им изплуване
Дискусия
Панел 3. Макрорамки: дигитализация, регулация, икономика
11:30 – 12:20
Модератор: Жана Попова
Райна Николова. Дигитализацията в България - един правен и етичен политически въпрос
Петранка Филева. Нова медийна икономика: стари и нови предизвикателства за бизнеса и публичността в дигиталното време
Светлана Божилова. Нови форми на телевизионна комуникация в цифрова среда
Диляна Кирковска. Цифровизирай трудно - дигитализацията на радиото между пазара, регулацията и технологията
Дискусия
Панел 4. На фокус: децата в радиото и телевизията – нов прочит на стари теми
12:20 – 13:00
Модератор: Диляна Кирковска
Вяра Ангелова. Виж кой говори. Децата като медиен бизнес
Снежана Попова. Любителско и охранителско видео. Къде застава телевизията?
Жана Попова. Заместители на журналистиката. Новите роли на журналистите в диалозите за децата
Дискусия
Обедна почивка
13:00 – 14:00
Панел 5. Революция или еволюция: радио, медийна грамотност, цифрова среда
14:00 – 14:50
Модератор: Снежана Попова
Еленица Маринова. Преходът към дигитално радио: гледната точка на тонрежисьори, монтажисти и журналисти
Ивелина Георгиева. Дигитално присъствие на БНТ и БНР в социалните мрежи: революция или еволюция?
Елена Фучеджиева. БНР и „Дарик радио“ като сцени на знанието: учените в медиите по време на COVID-19
Десислава Сотирова. Дигитализацията на медийната среда като изискване на ЕС към кандидат-членките (2018-2020)
Иглика Иванова. Нарастващата роля на електронните медии за медийната грамотност на публиката в епохата на информационната криза
Дискусия
Панел 6. Зони на промяна: възможности и предизвикателства
14:50 – 15:40
Модератор: Петър Айолов
Цветелина Джамбазова. ВВС и движенията „Me Too“ и „Time’s Up“: съдържателен анализ
Емил Братанов. Преди и след интернета: липсващата история на класациите за БГ рок/поп
Анна Николова. Радио и телевизия срещу социални мрежи. Кои канали за информация за музикални събития се използват по-често?
Мартин Кирилов. Религиозните организации в епохата на дигиталните медии: възможности и предизвикателства
Анелия Александрова. Стрийминг и запознанства: любов по време на Netflix
Дискусия
Заключителна дискусия
15:40 – 16:00
Модератор: Орлин Спасов
В края на конференцията ще бъде представен новият брой на научното електронно списание „Медиалог“ с тема „Дигитални медии и видеоигри“, който може да откриете на: https://www.medialog-bg.com/?p=3630
Конференцията се организира по проект на СУ ище се проведе онлайн в платформата Zoom.
Излезе от печат сборникът „Комуникационен мениджмънт: Теория и практика в 21 век“
Излезе от печат сборникът „Комуникационен мениджмънт: Теория и практика в 21 век“, съдържащ докладите от международната Комуникационна и медийна конференция за Централна и Източна Европа – CEECOM 2019. От 19 до 21 юни 2019 год.
Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше домакин на 12-ото издание на ежегодната конференция. Събитието се проведе съвместно с Европейската асоциация за изследвания и образование по комуникации (ECREA).
В сборника са включени доклади и научни съобщения на участвалите близо 190 учени от 28 държави, които представиха изследванията си в рамките на 30 тематични панела. Изданието е на ФЖМК, отпечатано в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Сборникът „Комуникационен мениджмънт: Теория и практика в 21 век“ е достъпен и онлайн в Central and Eastern European Online Library.
Награда на Столичната община за монографията „[авторски] СВИДЕТЕЛСТВА“ на гл.ас. д-р Антоан Божинов
Традиционните Награди на Столична община за ярки постижения в областта на културата за 2020 година бяха обявени на 17 септември в специален филм по БНТ1.
Наградата в категория „Художествена фотография“ беше присъдена на преподавателя във ФЖМК гл. ас. д-р Антоан Божинов за монографията „[авторски] СВИДЕТЕЛСТВА. Субективен документализъм в българската фотография (1970 – 1991 г.)“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2019 г.
Премиера на книгата „Лилия Райчева. Биобиблиография” от доц. д-р Милена Миланова
Премиерата на книгата на доц. д-р Милена Миланова: „Лилия Райчева. Биобиблиография” ще се състои на 28 септември 2020 г. от 17 ч. в Университетската ботаническа градина, ул. „Московска” № 49.
Биобиблиографията е публикувана от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ и е посветена на 70-годишнината на проф. д-р Лилия Райчева. Книгата обхваща 359 заглавия – 268 научни труда, 71 публикации, посветени на телевизионното състезание „Минута е много“ и 18 публикации, свързани с нейното творчество. Методологията на създаването на указателя се основава на библиографско издирване в редица български и чуждестранни традиционни и електронни библиографски бази от данни, като е използван и значителният личен архив на проф. Райчева.
Изданието е придружено с богат набор от приложения. Едно от тях представлява справка за заблязани цитирания на трудове на проф. Райчева към 2019 г. То е изработено от Мирослава Иванова, началник отдел „Библиотечно-информационно обслужване“ в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“.
Библиографията на проф. Лилия Райчева, съставена от доц. Милена Миланова и с научен редактор – без време отишлата си от този свят проф. Мария Младенова, ще бъде полезна за изследователи в областта на комуникационната наука и телевизионната журналистика, за преподаватели, библиографи, студенти и за всички, които проявяват интерес към различните аспекти от развитието на българската култура.
Книгата е публикувана с финансовата подкрепа на Проект КП-06-КОСТ/5-18.06.2019 г. на Фонд „Научни изследвания” към МОН и се разпространява безплатно.
Излезе студентското списание „Улици“
Излезе от печат поредното учебно списание на ФЖМК, създадено от студентите от специалност „Журналистика – печат”, випуск 2019 г., под научното ръководството на доц. д-р Ефрем Ефремов. В предговора се казва:
„Списанието „Улици“ има за цел да Ви доближи до дванадесет личности от близкото и не чак толкова близко минало, които са оставили трайна следа в българската история. Дванадесет личности – всяка със своите възходи и падения, грешки и достойнства допринесли за развитието на нашия бит и култура.
Предлагаме Ви едно вълнуващо пътешествие назад във времето, назад в историята, която, както казва Жан-Батист Сей, е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето.“
Улици - Константин Николов
Княгиня Мария Луиза - Ина Иванова
Мара Белчева - Красимира Шахларова
Александър Теодоров-Балан - Ния-Виктория Петрова
Адам Мицкевич - Дина Лепоева
Ами Буе - Петя Видолова
Дими Паница - Елица Симеонова
Филип Кутев - Михаил Маринов
Анна Ахматова - Ивана Хиткова
Стефан Стамболов - Виола Пантелеева
Фритьоф Нансен - Виолета Ванева
Димитър Иванов Шишманов - Кристина Иванова
Българските улици в чужбина - Ралица Братанова
Разгледай ПДФ
Обръщение към абсолвентите на ФЖМК
Скъпи абсолвенти от випуск 2019,
И вие, и ние, вашите преподаватели, с нетърпение очаквахме тържествената промоция, на която да ви връчим дипломите за бакалавърска или магистърска степен и да обявим вашето официално дипломиране.
За съжаление, тази година нямахме тази приятна възможност.Онези от вас, които биха искали да участват в официална церемония по връчване на дипломите, ще могат да се присъединят към тържествената промоция на випуск 2020 в Аулата на Софийския университет, планирана за Климентовата седмица.
Колегите, които желаят да получат сега дипломите си, могат да го направят в сградата на ФЖМК по приложения график. На всички вас оттук, от нашия сайт, казвам: честито дипломиране, пожелавам ви успешна реализация, удовлетворяващи кариери и щастлив живот!
На добър час!
Проф. д-р Веселина Вълканова
Декан на ФЖМК
Нова книга, дело на студентите по „Книгоиздаване“
Не всички герои в „Българската книга по света“ са проговорили на български език. За всички тях обаче той е станал творческото им призвание. Текстовете, създадени от студенти по книгоиздаване, представят писатели, преводачи и издатели от различни поколения, благодарение на които българската литература пътува по света в търсене на признанието, което заслужава.
Тази книга е дело на студентите от II курс, специалност „Книгоиздаване“, във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя е резултат от занятията по дисциплината „Учебно издателство – майсторски клас 1 и 2“ с преподавател ас. д-р Георги Александров през академичната 2019/2020 година. Книгата се разпространява безплатно в хартиен и електронен вариант.
In memoriam
Факултетът по журналистика и масова комуникация скърби за проф. д-р Вера Ганчева - дългогодишен преподавател по история на скандинавските литератури и културна история на Скандинавския север, литературен изследовател, критик и преводач, както и издател, чиято дейност допринася изключително много за представянето и популяризирането на културата на скандинавските страни в България.
Проф. Вера Ганчева беше много обичан преподавател в специалността „Книгоиздаване“ от годините на създаването на специалността. Проф. Вера Ганчева беше наш дарител и учреди награда за постижения в публицистиката на културна тематика, както и на художествения превод от скандинавски езици. Редица талантливи студенти от Факултета по журналистика масова комуникация бяха отличени за творчеството си в областта на публицистиката на културна тематика.
Поклонението пред паметта на проф. Вера Ганчева ще се състои на 15 юни 2020 г. от 12.00 ч. в храм „Св. София“.
Поклон пред паметта ѝ!
Излезе научният сборник на докторанти от ФЖМК „Медии и комуникации“
Медийната грамотност; инструментариумите на маркетинговата комуникация; източниците на информация в разследващата журналистика; визуалната комуникация в медиите и във връзките с обществеността; теорията, историята и практиките на пъблик рилейшънс; иновациите в дигиталния маркетинг; типологията на книгата и историята на българското книгоиздаване; профилите в пресжурналистиката и в онлайн журналистиката; отношенията гражданска журналистика-професионална журналистика - широкият кръг от тематични и изследователски полета на публикациите в настоящия сборник свидетелства за интегралния характер на научната специалност "Медии и комуникации".
Ефекти на виртуалната комуникация в условията на социална изолация
За да проследи някои от ефектите на виртуалната комуникация в условията на социална изолация, академичен екип от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” (проф. д-р Л. Райчева, д-р Н. Велинова, д-р Н. Митева, д-р М. Томов) предприе проучване в двумесечния период на извънредното положение. За тази цел бе проведено изследване в три посоки:
- изучаване на реакциите на професионалната медийна общност;
- допитване сред респонденти с достъп до традиционните медии (телевизия, радио, печат) и до онлайн издания: социални медии, социални мрежи, електронни източници;
- анализиране на предизвикателствата пред телекомуникационния сектор.
В допитването участваха първокурсници от специалностите "Журналистика" и "Комуникационен мениджмънт".
Проучването е осъществено в рамките на изследователските проекти на ФНИ: KП-6-КОСТ/5-18.06.2019, подкрепящ COST Акция CA 16226: SHELD ON и КП-06-М35/4 „Аудиторийно посредничество в дигиталните общества (DATASOC)" от 18.12.2019 г. - фундаментално научно изследване на млади учени и постдокторанти, както и на програмата на МОН „Млади учени и постдокторанти“.
Предварителните резултати са публикувани на сайта на Съюза на българските журналисти.
Стипендия на Фондация „Радостина Константинова“
Фондация „Радостина Константинова“ обяви на 24 май резултата от националния конкурс за стипендия за студентски постижения в журналистиката. Стипендията за 2020 година печели студентката Анина Павлова Сантова, III курс журналистика. Стипендията, която е в размер на 1 000 лева, се присъжда ежегодно за постижения в областта на журналистиката на студенти от ФЖМК.
Студентският проект с участие на ФЖМК EUfactcheck публикува проверка на 100-ия факт
Въз основа на проверените факти Европейският проект www.eufactcheck.eu има за цел да насърчи обществен дебат
EUfactcheck е проект за проверка на фактите, в който участват 33 училища по журналистика от 24 държави. Темата на издание 2020 е „Европейски политики, политики и контексти“. Фокусът не са национални теми или контексти, а твърдения и изявления, които имат общоевропейско и международно въздействие.
През последните три месеца броят на посетителите на сайта е достигнал до 58 000. С голям ентузиазъм студентите проверяват факти, събират практически опит и знания за бъдещата си професионална дейност.
EUfactcheck прави и мониторинг на медиите по време на кризата с корона вируса. Задача на студентите по журналистика е да следят как журналистиката се справя в условията на променената реалност в Европа и извън европейския континент – промяната на истините в рамките на час, неопровержимата скорост на социалните медии, противодействието на фалшиви твърдения.
Образователното ядро на проекта и интензивното обучение на студенти също се влияят от затварянето на университети в цяла Европа. Участниците са студенти от Финландия до Италия, от Испания до Русия. Активно участие взимат студенти от Австрия, Белгия, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Италия, Холандия, Русия, Испания и Швеция.
Проектът EUfactcheck приветства нови участници от България, Чехия, Грузия, Македония, Черна гора, Полша, Румъняия, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.
Всички училища по журналистика са членове на Европейската асоциация за обучение по журналистика (EJTA), която обединява около 80 журналистически центрове, училища и университети в цяла Европа. С този проект EJTA, чийто член е ФЖМК, иска студентите по журналистика да развият по-задълбочено разбиране и интерес към демократичните процеси, като повишат своята медийна грамотност. В същото време се подобрява качеството на обучението по журналистика и се допринася за по-добър публичен дебат, основан на факти.
ФЖМК се присъединява към каузата „Купи една книга“
Факултетът по журналистика и масова комуникация се присъединява към каузата „Купи една книга“ и призовава академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да подкрепи инициативата за спасяването на книгата.
В момента книжният бранш е изправен пред едно от най-големите си предизвикателства, издаването на нови книги в настоящата ситуация е изключително трудно, а за голяма част от издателите почти невъзможно.
Кампанията стартира днес - 2 април, в Деня на детската книга под надслов „За да я има книгата“ и обединява издатели, автори, художници, дизайнери и страньори, преводачи, редактори, коректори, печатари, търговци и агенти в една обща кауза.
Мисията на инициативата, зад която застава и Факултетът по журналистика и масова комуникация като обучаваща институция в тази област, е да обедини усилията на обществото в единна цел и посока - да помогне на книгата днес, за да я има в бъдеще. Призоваваме всеки, който може да отдели средства да закупи книга или да дари книги за кауза, да се включи в кампанията за спасяване на книгата като ценност и културно богатство.
Надяваме се кампанията „Купи 1 книга“ да бъде успешна и да покаже любовта на обществото към книгата като извор на знание, забавление и идеи.
Уеб страница на кампанията: www.kupi1kniga.com
Позиция
на академичната общност
на Факултета по журналистика и масова комуникация
Студенти, докторанти и преподаватели - цялата академична общност на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, изразяваме остро негодувание от поредния брутален, варварски акт срещу нашия колега Слави Ангелов - разследващ журналист, главен редактор на в "168 часа".
Ужасяващи действия като нападения срещу журналисти възмущават със своята безпардонност и незачитане не само на свободата на словото и на хората, които защитават гражданска позиция и работят в името на нормалната журналистика и за по-информирани граждани, то е грубо погазване на основни човешки права.
Пожелаваме на нашия колега Слави Ангелов сили и бързо възстановяване!
Журналистическата общност и гражданското общество трябва да се обединят и да направят всичко възможно за прекратяване на физическата саморазправа с журналисти и на всякакъв натиск върху представители на четвъртата власт!
Фондация „Радостина Константинова“ обявява конкурс за стипендия за студентски постижения в журналистиката за 2020 г.
Стипендията в размер на 1 000 лева се присъжда ежегодно за постижения в областта на журналистиката на студент от профилите „Печат“, „Радио“ и „Телевизия“.
Носителят на стипендията се определя от комисия в състав от трима души – един представител на Фондация „Радостина Константинова“, преподавател от Факултета по журналистика и масови комуникации и бивш стипендиант на Фондацията. Критериите за оценяване са творчески постижения в журналистика (сътрудничество в медии, летни стажове и практически занятия във Факултета по журналистика и масови комуникации), изготвени курсови проекти или реферати на обществено значима тема и/или публикации в медиите, както и годишен успех от следването над 4.50.
Документи за кандидатстване:
- Уверение за успех;
- Кратка автобиография и мотивационно писмо;
- Изготвени курсови проекти или реферати на обществено значима тема през предходната година; публикации в медиите ще се смятат за предимство.
Кандидатите ще бъдат оценени по документи. Документите се подават на адреса на Фондация „Радостина Константинова“: София, район „Триадица“, ул. „Христо Белчев“ № 1 или на имейл адрес: zina.sokolova@gmail.com
Срокът за подаване на документите е 15 май 2020 г.
Отлага се премиерата на книгата „Културни перспективи в съвременната журналистика“
Премиерата на книгата „Културни перспективи в съвременната журналистика“ на гл. ас. д-р Екатерина Титова Станковски, която трябваше да се състои на 10 март 2020 г. от 18 часа в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ул. „Московска“ 49, се отлага.
Какви са последните тенденциите в развитието на културата? В каква посока се е ориентирала отразяващата я културна журналистика и през какви промени преминава? Какво е влиянието на онлайн средата върху нея? Тези и редица други въпроси намират своите отговори в настоящата книга.
„Културни перспективи в съвременната журналистика“ представя последните тенденции и посоки на развитие както на журналистиката така и на културата. Динамичната промяна на културната среда и ходът на развитие на технологиите преобразяват културната журналистика. Въздействието на тези процеси видоизменя произведенията на изкуството, а също така и медиите, които ги представят на модерната аудитория. Промените в развитието на културната журналистика и ролята ѝ за популяризиране на различни форми изкуство и формиране на художествен вкус в аудиторията са проследени в книгата посредством представянето на редица културни събития и анализирането на различни казуси, сред които са медийното отразяване на театралната реформа в културната сфера, фестивалите като най-важната институция за оценка на изкуството в областта на музиката и др.
Изследвано е въздействието на глобализацията върху културната журналистика и влиянието на онлайн средата върху авторските права. Разгледани са редица медии, отразяващи тази сфера и предизвикателствата пред тях. Посредством културната журналистика аудиторията получава възможността да се докосне до културата и мисия за всеки един журналист е чрез своите произведения да бъде „водач“ в света на изкуството. Своеобразно посредством настоящата книга е представена всеобхватната природата на културата и е показана важната роля на културната журналистика.
Японски език и култура във ФЖМК
От началото на новата адемична година във Факултета по журналистика и масова комуникация Мивако Ноте води курс по японски език и култура. Курсът е избираем и е част от учебната програма на новата специалност „Комуникационен мениджмънт“. Курсът запознава студентите от специалността с основите на японския език, а за да усвояват бързо и лесно, преподавателката контактува активно с тях използвайки социалните мрежи.
Така, всеки ден тя им изпращам мейли на лесен японски . За да привикнат с японските йероглифи, Мивако им пише едновременно на японски и английски. Например, чайна церемония お茶会（おちゃかい、tea ceremony. Чрез подбрания медиен материал студентите се запознават с японските традиции, с японската култура. „Занесох в учебната зала жълти листа гинко, червени листа от есенните сакури, за да мога да предам на студентите чувството на японците към смяната на сезоните. Говорих им за моно но аваре, за смисъла на калиграфския свитък с изписания надпис ичиго, ичие - един момент, една среща.“, казва преподавателката.
Краят на първия семестър в обучението бе ознаменуван с практика на японката чайна церемония. Самата церемония се провежда в българския Урасенке Танкокай Клуб, където има напълно обзаведена чайна стая. На първата церемония двама сенсеи, преминали обучение в Киото и облечени в кимона, посрещнаха студентите като им представиха ритуала от седяща поза до поемането на купичката чай матча с прекрасен зелен цвят. Първите впечатления на студентите са: щастие happy（幸せ）、 концентрация concentrate（集中する）、хармония harmony（調和）、 гостоприемност hospitality（おもてなし）、любопитство curious（好奇心をそそる）、спокойствие calm（静寂）、 различие different（独特な）、 задоволство satisfaction（満足）。Проведено бе и състезание за използване на японски клечки за ядене хаши. Така студентите разбраха, че не е трудно да се изполват клечки, за да се опитат японските ядки гинко.
Дни на отворените врати във ФЖМК
Факултетният студентски съвет и Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ организират „Дни на отворените врати“ за кандидат-студенти с цел предоставяне на по-широка информация за академичните профили, материалната база и възможностите, които предлага факултетът. Събитието се организира в два дни - на 28 февруари 2020 г. от 15 ч. и на 29 февруари 2020 г. от 13 ч. Място: първата сграда на Софийския университет и на висшето образование в България – сградата на ФЖМК на ул. „Московска“ 49 в столицата. Студенти и преподаватели очакват бъдещите първокурсници, за им разкажат повече за специалностите, процедурите по кандидатстването и историята на факултета. Ще ви представим учебните медии, в които студентите имат възможност да упражняват наученото. Следва разходка из сградата, където бъдещите журналисти, пиари, издатели и специалисти по комуникационен мениджмънт ще разгледат специализираните студиа и комплекси: пресстудиото и учебната редакция и издателство, фотолабораторията, радио- и телевизионните студиа, специализираната библиотека, музея на радиото.
Обучение на тема: Намиране и анализ на полезна научноизследователска информация в Web of Science Core Collection и Как и къде да публикувате научните си изследвания
Презентационно-обучителният семинар ще се състои на 28 февруари 2020 г. от 11 часа в 29 зала на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Основни теми - пълният изследователски цикъл:
• Търсене на полезна и висококачествена научна информация с продуктите на Кларивейт Аналитикс
• Анализ на намерената информация
• Как да публикувате научните си изследвания?
• Къде да публикувате научните си изследвания?
Презентатор: Христина Шербанова, Продуктов специалист за продуктите на Кларивейт Аналитикс. Желаещите да участват в семинара преподаватели и докторанти от ФЖМК да го потвърдят по мейла или лично при г-жа Таня Димитрова <tanjagd@uni-sofia.bg>, 32 каб.
Премиера на монографията „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ на гл. ас. д-р Марин Бодаков
Премиерата на монографията „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ на гл. ас. д-р Марин Бодаков ще се състои на 25 февруари 2020 г. от 18 ч. в зала 13 на ФЖМК. Книгата ще бъде представена от проф. д-р Алберт Бенбасат и поетесата и журналист Силвия Чолева. Книгата е издадена от издателство „Фабер”. Събитието се организира от катедра „История и теория на журналистиката” и катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване”.
Кой е Йордан Маринополски? Кои са победителите в историята на българската литературна критика? И какво можем да научим от победените? Един толкова обещаващ в утрото си критик, който поради скромността си, и дали само поради нея, задава въпрос авторът, е потънал в небулозата на литературната история: "Какво се е случило, та този, който е обещавал да стане най-видният български литературен критик, днес е напълно невидим?" Дали това се дължи на неговата изключителна скромност, или има и други причини... Прочитът на полемиките от миналия век е направен тъкмо през императива на Маринополски за "искреност" в критиката. И досега авторите от периферията се четат през станалите вече канонични твърдения на центъра. Изследователят обръща перспективата и се опитва да чете обратно: да прочете центъра през твърденията на периферията. (Евелина Белчева, LiterNet, № 12 (241)/ 2020)
***
Реабилитирането на един забравен писател и критик е трудна, макар и интригуваща и благодатна дейност. Превратностите на последните десетилетия в България не са успели да заличат напълно следите на един очевидно низвергнат от предишната политическа власт творец, но все пак отправят сериозни предизвикателства пред изследователя, който трябва да разчита на добри детективски умения, за да открие малкото оцелели творби, снимки, писма из прашните архиви на българските музеи и библиотеки или в домовете на останалите наследници, да намери свидетелствата за съществуването на един обикновен човек с необикновена съдба и да повярва, че има нужда от неговото възраждане. Дали затова са достатъчни любовта към науката или изследователското любопитство, като че ли не е толкова важно, както и дали настоящата литературна критика ще припознае интересен събрат в образа на Маринополски. По-значимото е, че книгата съумява да постави наново в публичното поле моралната категория на искреността – така нужна, но и отсъстваща днес – в литературата, медиите, обществото. (Доц. д-р Мария Попова, Newmedia21.eu, 18 януари 2020)
Етично отразяване на деца в медиите
Етично отразяване на деца в медиите. Факултативен курс с Надя Обретенова, журналист от БНТ.
Запишете се до 20 февруари в стая 9 във ФЖМК.
Курсът се организира със съдействието на ФЖМК, УНИЦЕФ и АЕЖ-България.
Важно за дипломантите
Уважаеми колеги,
На свое заседание от 30.01.2020 г. Факултетният съвет на Факултета по журналистика и масова комуникация прие ново единно Ръководство за изготвяне и защита на дипломни работи
за студентите от ОКС „бакалавър“ и „магистър“. От настоящата учебна година е въведена и Процедура за проверка на оригиналността
на дипломните работи. На страницата Дипломиране – условия, процедури, срокове можете да намерите информация за предстоящата юлска защита на дипломните работи, документите и бланките на заявленията, които дипломантите подават. Във връзка с това Деканското ръководство на Факултета по журналистика и масова комуникация организира информационна среща със студентите от ОКС „бакалавър“ и „магистър“ от всички специалности на 18 февруари 2020 г. от 13.00 ч. във ФЖМК, Аула Магна, етаж 2.
Премиера на монографията „Българският сатирично-хумористичен периодичен печат между двете световни войни” на Ясен Бориславов
Премиерата на монографията „Българският сатирично-хумористичен периодичен печат между двете световни войни” на Ясен Бориславов ще се състои на 18 февруари 2020 г. от 18 часа в зала 13 на ФЖМК, ул. „Московска” 49. Събитието е организирано от катедра „История и теория на журналистиката“. Монографията ще бъде представена от проф. днк Иван Еленков и доц. д-р Йордан Ефтимов. Монографията изследва тенденциите в развитието на българската сатирично-хумористична периодика през 20-те и 30-те години на миналия век. Емпиричният материал включва повече от 60 вестници и списания. Проследено е развитието на популярни за времето издания като в. „К’во да е”, сп. „Българан”, сп.„Червен смях”, в. „Жупел”, сп. „Звънар”, както и по-слабо известни, но не по-малко любопитни като в. „Няма го майстора”, в. „Не искам да работиш”, в. „Балкански папагал” и други. Специално внимание е отделено на в. „Щурец” и неговия редактор Райко Алексиев.
Премиера на монографията „Социални конфликти и медиен резонанс“ от проф. Луливера Кръстева
Премиерата на монографията „Социални конфликти и медиен резонанс. Комуникационни проблеми в български медии (2007-2019)“ на проф. д-р Луливера Кръстева ще се състои на 11 февруари 2020 г. от 18 ч. в зала 13 на ФЖМК, ул. „Московска“ 49. Монографията ще бъде представена от проф.д-р Веселина Вълканова, проф. дн Любомир Стойков и журналистката Таня Петрова. В монографията са изследвани проявите на четири актуални социални конфликта в българското общество през тяхното медийно отразяване. Анализирани са сривът в образованието, демографският проблем, несъстоялата се реформа в здравеопазването, конфликти на идентичността. Изводите се базират на контент-анализ на 37 133 публикации в 22 печатни и онлайн медии в изследвания дванадесетгодишен период, систематизирани по проблемни кръгове. За първи път в изследователското поле се разглежда взаимовръзката между социалните конфликти в период на преход като обект на медийно изследване и недостига на тяхното журналистическо поставяне в публичния дневен ред. Разглеждат се проблеми на медийната аксиология и социалната аномия. Очертани са няколко проблемно – тематични области: нови професионални модели и медийни табута, журналистическа и PR недостатъчност, стереотипи, синдроми на „медийна некомуникативност”. Откроени са дефицити в журналистическото ”заснемане” на социалната действителност като ограничена информираност при свръхинформация, стеснени послания, внушения на социални страхове, поява на копипейст практиката и др. Книгата е издадена от Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”.
Премиера на книгата „Медийният човек“ от доц. д-р Мария Попова
Премиера на книгата „Медийният човек“ на доц. д-р Мария Попова ще се състои на 4 февруари 2020 г. от 17 часа в зала 13 на ФЖМК. Книгата ще бъде представена от проф. дсн Петранка Филева и журналиста Георги Милков. Събитието се организира от катедра „История и теория на журналистиката“.
Книгата „Медийният човек“ съдържа студии и статии, които са написани в периода между 2000 и 2019 г. Изследвани са три основни представи – мястото и ролята на културата в медиите като значение и практика (включително нейната ценност, фрагментарността на дигиталната култура, пространствата на културната глобализация), медиите като технология, среда, власт, универсум, свобода на изразяване и медийното представяне на потребителската информация, ролята на реципиента, очевидеца на събитията, изместването на акцента от позицията на журналистите като създатели на медийното съдържание към тази на аудиторията.
Съвременните медии вече не са само транслатор на властови послания, а медиатор между социалните групи, цялостна среда, в която законите на обществото и очакванията на личността се контролират от характеристиките на медийния формат, от количеството на радио и телевизионните канали или от широтата на дигиталната връзка. Днес може да определим читателя, слушателя, зрителя, потребителя на информация като медиен човек, защото той не е в състояние да постави бариера между собствените си представи за действителността и медийните образи и текстове, медийните устройства, които употребява. Медийният човек е не просто този, който потребява много медии, а който осмисля себе си и света през призмата на някакво медийно съдържание. За журналистиката това е възможност да увеличи своето социално значение и да маркира не само публичните актове, но и личното поведение.
Покана за кръгла маса „Обществените медии в България – управление, регулация и програмни политики“
Факултетът по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”организира Кръгла маса на тема: Обществените медии в България – управление, регулация и програмни политики Кръглата маса ще се проведе на 18 март 2020 г. от 10 ч. в Новата конферентна зала на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. Най-учтиво каним за участие в дискусията всички, които се чувстват ангажирани с проблемите на програмните политики, законодателството, управлението, регулацията и професионалните стандарти в обществените медии. Акцентите в дискусията ще са върху темите:
- Новата медийна среда и обществените доставчици на медийни услуги Българско национално радио и Българска национална телевизия – управление, програмиране и финансиране – 10 – 13 ч.
- Причините за кризата в управлението, обществените очаквания, правомощията и функциите на обществените медии;
- Финансирането на БНР и БНТ като функция на програмната политика и обществената мисия;
- Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) – теми, участници и регулация.
- Законодателни промени и ролята и мястото на регулаторите за развитието на обществените медии – 14 – 17 ч.
- Изменения на Закона за радиото и телевизията или нов закон за медиите?
- Ролята на Съвета за електронни медии за стабилността на обществените доставчици на медийни услуги БНР и БНТ;
- Устойчивост на програмната политика и обществената мисия на БНР и БНТ;
- Професионалните стандарти, програмните стратегии и конкурентоспособността на обществените медии.
Очакваме в дискусията да се очертаят нови законотворчески, регулаторни, изследователски и професионални тези, които да бъдет ценен принос в решаването на проблемите, съпътстващи обществените медии в България. Кръглата маса е част от периодичните дискусии, които ще се организират от Академичния клуб за подкрепа на обществените медии в България, основан от ФЖМК и включващ изследователи, практици, медийни експерти и неправителствени организации, работещи в полето на медиите и комуникациите.
Меморандум за сътрудничество между Факултета по журналистика и масова комуникация,УНИЦЕФ и Асоциацията на европейските журналисти в България
„Етичното отразяване на деца в медиите влиза в учебната ни програма от следващия семестър”, заяви проф. д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ при подписването на тристранен меморандум за сътрудничество между ФЖМК, УНИЦЕФ и АЕЖ-България.
„Когато поставим децата в центъра на нашите усилия, всичко друго си идва на мястото”, сподели д-р Джейн Муита, Представител на УНИЦЕФ в България. „От днес организациите ни ще си партнират за правата на децата в медиите. Ще работим за етичното отразяване на всички аспекти, които засягат децата, както и в областта на медийната грамотност сред младите хора. Първата обща стъпка е избираем курс на тема „Децата и медиите”, предназначен за студентите на Софийския университет, който според Иван Радев, член на УС на АЕЖ-България, ще гарантира устойчивостта на общата ни работа в името на най-добрия интерес на детето.