Начало / Университетът / Факултети / Стопански факултет / Катедри и Академичен състав / Катедри / Икономика / Преподаватели - Катедра Икономика / Доц. д-р Теодор Седларски / НОВО от доц. д-р Теодор Седларски / Излезе от печат монографията "Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред: статус, щастие и благосъстояние" на доц. д-р Теодор Седларски

   

15.09.2019

 

Sedlarski-PovedencheskiSocioikonomicheskiIzmerenia2019

 

Излезе от печат монографията "Поведенчески и социалнопсихологически измерения на пазарния ред: статус, щастие и благосъстояние" на доц. д-р Теодор Седларски. ISBN: 978-954-9399-56-1.



"Ако приемем най-общо, че основна цел в нормативната иконономическа наука е максимизацията на благосъстоянието на членовете на дадено стопанство въз основа на достиженията на позитивната икономическа теория, възниква въпросът за съдържанието на понятието „благосъстояние“. От времето на маржиналистката революция в края на XIX век в основата на икономическите модели на човешкото поведение е залегнала концепцията за индивидуалната полезност на рационалния homo economicus, която е растяща функция от настоящото и бъдещото количество потребявани блага, свободно време и други удобства или удоволствия, които хората разглеждат като желани. Тъй като разполага с ограничен доход, индивидът е поставен в ситуации на избор на алтернативни комбинации от блага, които максимизират полезността му.

Комплексът от институции, изграждащи съвременната система на пазарно стопанство със свободна конкуренция, създава мотивация за труд и непрестанни иновации, които са резултат от стремежа към достатъчно доходи и печалби, за да могат заетите в системата да потребяват разнообразни блага, произведени от други участници, и да извличат полезността от консумацията им. Реалният доход на глава от населението – количеството и разнообразието от стоки и услуги, срещу които индивидите могат да разменят труда си – действително се увеличава през последните десетилетия на преобладаващ пазарен общественоикономически ред. За разлика от тази система, други форми на организация на стопанската дейност, като например централнопланираните, не успяха да постигнат същите успехи в мотивацията за труд и нововъведения (частично заради неинтернализираните външни ефекти от тях) и изостанаха във възможностите, които предлагаха на членовете на обществото за извличане на полезност от потребяването на разнообразни стоки и услуги.

Защо обаче в края на второто десетилетие на XXI век пазарната система, която би трябвало да носи огромно увеличение в субективното благосъстояние, измервано чрез възможността за извличане на полезност от потреблението на стоки и услуги – най-голяма в познатата човешка история, е подложена на нарастващи критики и отново се търсят варианти за нейното преустройство? Някои икономисти – като Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц – посвещават усилията в последните си разработки на отрицателните ефекти от нарастващото неравенство в разпределението на доходите в съвременните развити стопанства. Психолози изследват менталните усилия, свързани с нарастващите възможности за избор в модерните общества, които намаляват полезността от потреблението на разнообразните блага. Поведенческите икономисти се фокусират върху намаляващото с времето удовлетворение, извличано от материалните притежания, заради ефекта на адаптация и т.нар. „хедонична бягаща пътека“ (англ. hedonic treadmill), която оставя човешкото желание за повече винаги незадоволено. Икономически изследователи на социалния статус, още от времето на Торстейн Веблен и концепцията му за показното потребление (англ. conspicous consumption) наблягат на сравнителната природа на полезността, която индивидите извличат от потреблението – фунцията на полезност на даден субект от потреблението на някое благо не зависи само от консумираното количество (като допълнителната полезност намалява с увеличаване на количеството), но обикновено е отрицателно свързана и с това, какви блага и какво количество от тях могат да си позволят да потребяват членовете на референтната група – роднини, съседи, колеги. В този контекст икономическите теоретици на щастието установяват, че въпреки ясно изразеното увеличение на материалното благосъстояние, индивидите в развитите общества не отбелязват ръст във възприеманото си житейско удовлетворение в десетилетията след Втората световна война. От друга страна сред гражданите на обществата в бившите социалистически стопанства се наблюдава носталгия към времената, в които в магазините имаше по-малко, но – тъкмо затова – повечето се чувстваха така, сякаш имаха всичко. Същевременно на Запад зачестяват опитите за съвременна теоретична обосновка на необходимостта от промяна на капиталистическата обществена система и придвижване към „посткапитализъм“, който за едни се заключава във форми на споделена икономика (англ. shared economy) без пазарни цени, за други в съчетаване на технологичните възможности за многократно увеличена производителност в резултат на четвъртата индустриална революция и интернет на нещата (англ. Internet of Things, IoT) с минимален гарантиран доход за всеки индивид в обществото и намалено работно време за трудещите се, връщайки на дневен ред идеите на икономистите-утописти и редица автори след тях за следващия по необходимост от технологичния напредък преход към някаква форма на по-силно социализирано стопанство.

В действителност между всички тези търсения в съвременната икономическа наука съществува пряка връзка. Живеем във времена, в които централните въпроси в икономиката отново придобиват ясна видимост, както преди повече от 150 години. Ако, следвайки Бентамовата утилитаристка традиция, целта на икономиката наистина е да донесе максимално щастие на индивидите в обществото, увеличението на разполагаемите за потребление блага ли е начинът за нейното постигане или то има скрити отрицателни последици, останали невидими за конвенционалните неокласически икономисти толкова дълго? Защо продължава да се отлага предвижданото и от Маркс (вж. особено „фрагмента за машините“) и от Кейнс (в есето „Икономически възможности за нашите внуци“) повсеместно намаляване на работното време и отдаване на членовете на обществото на развлекателни и творчески занимания, при положение, че нарасналата производителност чрез технологиите отдавна е направила това възможно? Каква е ролята за щастието на непрекъснато увеличаващите се очаквания, както и на сравняването с останалите? И въобще какво е щастие, което икономиката трябва да максимизира?"

...