Като особено значими бяха определени следните прокти:
А) „От модерността към съвременността: изкуство и политика“ с ръководител гл.ас.д-р Димитър Божков
Проектът „От модерността към съвременността: изкуство и политика“ е с актуална проблематика, която отразява връзката между изкуство и политика. В него се прилага интердисциплинарен подход, който доведе до взаимодействието между учени и творци от различни направления. Едновременно с това той допринася за по-широко институционално сътрудничество. Партньори на проекта при неговата реализация бяха Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, Френският културен институт, Университетската агенция на франкофонията (AUF).
Проведена е международна конференция с участието на едни от най-видните представители на българските и френски научни и арт среди. Това е научно събитие, реализирано на изключително високо ниво. Всичко това доведе до създаването на мрежа от научни контакти, която продължава да функционира и подготвя бъдещ съвместен проект. Докладите от проведения форум ще бъдат издадени на френски език и ще бъдат популяризирани сред по-широка специализирана аудитория.
Проектът беше широко медийно отразен по национални телевизионни канали и в социалните мрежи.
Б) Общоуниверситетски проект (научен форум) – международна научна конференция на тема:“Цветан Тодоров: от кое място говори l'HOMME DÉPAYSÉ с ръководител проф.Александър Кьосев
Проведен беше научен форум с международно участие, посветен на един от големите европейски учени и интелектуалци от български произход – проф. Цветан Тодоров. В него редица български и чужди учени предложиха интересни анализи, направени от различни национални и методологически гледни точки, които представят от многостранна перспектива сложното творчество и многопосочния научен и интелектуален път на Цветан Тодоров.
Чрез проведената конференция се осъществи успешно сътрудничество с основния партньор-съорганизатор - Дома на науките за човека, частна научна организация, създала серия от ключови конференции в България, посветени на такива големи учени като: Умберто Еко, Юрген Хабермас, Райнхард Козелек, Жак Дерида, Пол Рикьор, Франсоа Фюре, Пиер Нора и др. Конференцията, посветена на Цветан Тодоров се подрежда в този забележителен ред от научни събития. В конференцията участваха и проф. Люк Фери – дългогодишен съмишленик на Тодоров, Катрин Понтеван – съ-автор на библиографичната му книга Dévoirs et Délices: une vie de passeur, както и неговите дългогодишни изследователи Карин Збинден, Лариса Ботнари и Стефано Лазарин. Сериозен принос беше даден и от участието на българските изследователи.
През 2020 година ще бъдат публикувани преработени текстове, представени на конференцията, в две издания: на български език в „Актове“ и на френски език в Divinatio 48. Също така през 2020 година се очаква да излезе брой, посветен на Цветан Тодоров, на академичното електронно списание за изкуства и култура „Пирон“, което също ще публикува текстове, представени на конференцията.
По предложение на Факултетния съвет на ФФ в края на м.ноември 2019 г. беше връчено почетното звание Доктор хонорис кауза на СУ на проф. Люк Фери, основен участник в конференцията, с което се даде достоен финал на този мащабен и значим по своята същност форум.
В) Общофакултетен проект „30 години преход: образи, нагласи, ценности“ с ръководител проф. Димитър Денков
Проектът променя традиционното изследване на т. нар. преход от методологическа и тематична гледна точка в изследване на промени не толкова през институционални структури и политически авторитети, а през формиралите се благодарение най-вече на извънполитически фактори като: личностни, национални, регионални и глобални образи и образци. Така се проучват пренебрегвани досега полета, засягащи институционални, идеологически, биографични и поколенчески промени по отношение на основни ценностни ориентации в последните тридесет години.
Екипът на проекта е съставен от млади учени, представители на различни социални и хуманитарни науки. По този начин бе осигурена методологическа и интерпретативна диалогичност.
Проведено е емпирично изследване върху две извадки: първата от тях включва 1200 ученици от Х до ХII клас от цялата страна, втората извадка е сред респонденти на възраст над 21 години. Събирането на данните е осъществено от студенти – бакалаври и магистри от ФФ. Първичните резултати от проучванията на младите учени и постдокторантите са представени на семинар, организиран от ФФ, както и на различни научни форуми.
Екипът на проекта, състоящ се от учени от различни социални и хуманитарни науки, може да бъде в основата на създаването на научна мрежа с потенциал за бъдещи изследвания не само за поддържане на научен диалог, но и за включването на темите и резултатите в образователния процес. Резултатите от проекта ще се публикуват през 2020 г. в отделна монография и колективен труд с обширни резюмета на английски език.
Следва представяне на останалите проекти на Философски факултет за 2019г.:
„Европейски перспективи на висшето образование в контекста на новия програмен период“
Дионисиевите традиции / The Dionysian Traditions: годишна конференция на Световното общество за изследване н средновековната философия (S.I.E.P.M) и лятна школа на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP)
Съвременни предизвикателства пред теренните изследвания в антропологията
Създаване на индекс за експертна оценка на ротационните председателства на Съвета на ЕС въз основа на българския случай
Европеизация на изборния процес в България
Регионални културни политики за опазване на книжовно-документалното наследство в институциите на паметта – библиотеки, архиви, музеи (добри практики в Кюстендилска област.
Личностен въпросник за dsm-5: кратка форма. Факторна структура, надеждност и валидност в българска юношеска извадка
Нагласи към професионална реализация и стартиране на собствен бизнес при млади хора
Публичните политики в България през призмата на мрежите за тяхното формулиране и осъществяване
Научен форум по практическа реторика "Семинар – реторически тренинги"
Вземане на житейски решения с помощта на виртуалните социални мрежи
Ars et artifex - понятието за изкусност и идеята за твореца през Средновековието
