Начало / Университетът / Департаменти / Департамент по спорт / Спортни дисциплини и бази / Спортни дисциплини / Джудо и бойни спортове / История

   

Джудо - японско бойно изкуство и олимпийски спорт, е перфектният избор за всички, които искат да се усъвършенстват не само физически, но и психически и да се запознаят с философията на един древеннарод. Макар че е бойно изкуство, джудо придава огромно значение на два основни принципа: “Максимален ефект с минимални усилия” и “Взаимно благоденствие и добруване за всички”.

Джудо помага за собствената защита, но най-важното е, че ни учи на сътрудничество, здрав разум и активна позиция в живота. Джудо учи занимаващите се да се чувстват удобно в телата и да уважават хората и местата, където живеят, работят и тренират. Джудо помага да станете гъвкави, физически издръжливи, самоуверени, концентрирани и дисциплинирани.

 

ИСТОРИЯ НА ДЖУДО

Създателят на джудо Джигоро Кано е роден на 28 октомври 1860 г. в Микаге, околностите на Кобе. През 1871 година семейството на Кано се премества в Токио. Като дете Кано бил слабичко и болнаво дете, болестите следвали една след друга. Обратно на съвета на лекарите, Кано решава да направи нещо, за да подобри здравето си и в същото време да се научи да се защитава. Решава да обедини най-добрите техники на различните школи по Джу-джуцу в една единна система, която да стане програма за физическо възпитание, която трябва да включва и умствени, и физически умения. Освен това той вярва, че тази система може да бъде и на практика конкурентноспособна, ако бъде използвана по-опасна техника. През 1882 година, вземайки най-доброто от Джу-джуцо и добавяйки някои свои техники, Джигоро Кано, тогава на 22 години, представя своя нов спорт Джудо.
Кодокан може да се преведе като "място, където се изучава пътят" от значенията на съставящите я срички: "ко" (път) и "кан" (зала, място). Аналогично Джудо се разделя на "джу" (мек) и "до" (път или "мек път". Кано установява неговата школа в храма Eishoji Buddhist в Токио. Първия Кодокан е имал само девет татамита (12 на 18 фута) и девет ученика през първата си година. През тези първи години Джигоро Кано е обвиняван, че "взема хляба на истинските майстори" и че неговото бойно изкуство няма практическо приложение. В онзи момент са съществували голям брой школи, всяка със своите техники и методи и е липсвала единна стройна система за изучаване на джу-джуцу. През 1886 година, началникът на Управлението на имперската полиция в Токио организира турнир между учениците на Джигоро Кано и последователите на Риой шинто рю (Тотсука). При загуба на Кодокан щяло да се забрани разпространяването и изучаването на джудо. От 15 проведени срещи, 13 завършват с победа на възпитаниците на Кано и две с равен резултат. С нанасянето на такова разрушително поражение на школата на Тотсука, Кодокан Джудо извоюва правото си на съществуване.
Не след дълго Джудо влиза в програмата на полицията и армията, а след няколко години и в програмата на средните и висши училища. Става и неразделна част от обучението на личния състав на Военноморските сили на Япония.