Начало / Университетът / Факултети / Медицински Факултет / Структура / Катедри / Химия и биохимия, физиология и патофизиология

   

Адрес:
гр. София 1407, УБ „Лозенец“, ул. „Козяк“ № 1
Медицински факултет
тел.: 8161329; 8161247; 8161613

all

 

Академичен състав:

 

 

 

  • доц. д-р Албена Йорданова, дб – доцент по биохимия – ръководител на катедрата
  • проф. д-р Иво Грабчев, дх, дхн – професор по органична химия
  • проф. д-р Eлена Джамбазова, дм – професор по физиология
  • доц. д-р Юлияна Иванова–Тумбева, дх – доцент по химия
  • доц. д-р Палмена Ангелова, дп – доцент по патофизиология
  • гл. ас. д-р Иван Минков, дх – главен асистент по химия
  • гл. ас. д-р Ася Цанова, дб – главен асистент по биохимия
  • гл. ас. д-р Вишня Стоянова, дб главен асистент по биохимия
  • гл. ас. д-р Петър Райчев, дб – главен асистент по физиология
  • гл. ас. д-р Борислав Асенов, дб – главен асистент по физиология
  • гл. ас. д-р Даниела Пехливанова, дб - главен асистент по физиология
  • гл. ас. д-р Емилия Латева, дм – главен асистент по патофизиология
  • ас. Емилия К. Стоименова – асистент по биохимия
  • д-р Александър Треновски – асистент по патофизиология
  • д-р Мария Атанасова - асистент по патофизиология

 

 

Учебна дейност:

 

В катедрата се обучават студенти по медицина в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Медицина“ за образователно-квалификационна степен „магистър“ от професионално направление „Медицина“. Обучението за магистърска степен се осъществява по четири задължителни учебни дисциплини на български и английски език:

 

  • Химия (І семестър)
  • Биохимия (II и III семестър)
  • Физиология на човека (III и IV семестър)
  • Патофизиология (V и VI семестър )
  • Преподаватели от катедрата участват и в обучението на студенти по специалността „Медицинска сестра“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ от професионално направление „Здравни грижи“. Обучението за бакалавърска степен се осъществява по две задължителни учебни дисциплини:
  • Физиология и патофизиология на човека (I и II семестър)
  • Клинична лаборатория, биохимия и имунология (VI семестър)

 

Преподавателите от катедрата участват също и в обучението на студенти по специалността „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“ за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ от професионално направление „Обществено здраве“. Обучението за бакалавърска степен се осъществява по две задължителни учебни дисциплини:

 

  • Физиология на човека (I семестър)
  • Патофизиология (II семестър)

 

Студентите се обучават по нововъведената система за кредитно отчитане, която е предпоставка за тяхната мобилност в рамките на Европейския съюз. Катедрата поддържа активно сътрудничество със сродни научно-преподавателски звена в страната и чужбина.

 

 

Направление „Химия“

 

проф. д-р Иво Коцев Грабчев, дх, дхн

 

e-mail: i.grabchev@chem.uni-sofia.bg

 

grabchev@mail.bg

 

тел.: + 359 2 8161319

 

 

 

 

 

 

 

Проф. дхн инж. Иво Грабчев е роден през 1960 г. През 1986 г. се дипломира като магистър по специалността „Фин органичен синтез“ и през 1991 г. защитава докторска дисертация в Химикотехнологичен и Металургичен Университет, София. През 2016 г. защитава дисертация за дхн в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2000 г. се хабилитира в “Институт по Полимери” - БАН. От 2010 г. е доцент, а от 2012 г. - професор по Органична химия в Медицински факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Бил е заместник директор на ИП-БАН. Основател е и два последователни мандата е ръководител на катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология”, Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1993/1994 г. провежда пост-док специализация във Франция. Бил е гост-изследовател и гост-лектор в университети във Франция, Белгия, Полша, Испания, Китай и Турция. През 2017 г. е носител на наградите „Питагор” за природни и инженерни науки на МОН и на „Акад. Богдан Куртев” за научно постижение в областта на Органичната химия на ИОХЦФ-БАН. Той е сред първите 2% най-добри учени в света, съгласно класацията на Стандфордския университет през 2021 год. Лекциионни курсове: Химия на медици, Основи на наномедицина и Фитопродукти и приложението им в медицинската практика на български и английски език в Медицински факултет.

 

Оригиналните научни приноси на проф. дхн Иво Грабчев са в областта на синтез и изследване на функционалните свойства на нови флуоресцентни съединения и приложението им при създаването на материали за оптоелектрониката, екологията и биомедицината. С неговата водеща роля е поставено началото на следните научни направления:

 

  1. За първи път са синтезирани 1,8-нафталимиди за структурно модифициране на линейни и звездовидни (дендримери) полимери за приложение във високите технологии.
  2. На тяхна основа за първи път са диспергирани флуоресцентни полимери в течно-кристални системи за приложение в електро-оптични дисплеи.
  3. За първи път интелигентни полимерни материали са приложени като сензори за мониторинг и анализ на замърсители в околната среда. За целта са получени хетерогенни гъвкави сензори на база полимерен филм или текстилен материал, позволяващи многократна употреба и използване във воден разтвор.
  4. За първи път са получени модифицирани дендримери с различни флуорофори, проявяващи висока микробиологична и антитуморна активност. За първи път са използвани 1,8-нафталимиди и модифицирани с тях дендримери като фотосенсибилизатори във фотодинамична антибактериална терапия за преодоляване предизвикателството на антимикробната резистентност спрямо използваните антибиотици. Отложени върху текстилни материали и при облъчване, те не позволяват развитието на патогенни микроорганизми, което ги прави подходящи за получаване на антимикробен текстил и превръзки за рани.

 

Понастоящем проф. Грабчев е член е на управителния комитет на европейските научни програми:

 

ü CA 15114( 2016-2020): Anti-Microbial Coating innovations to prevent infectious diseases

 

ü CA 15135( 2016-2020): Multi-target paradigm for innovative ligand identification in the drug discovery process

 

ü CA 17107(2019-2022): European Network to connect research and innovation efforts on advanced Smart Textiles

 

ü CA 17140(2019-2022): Cancer Nanomedicine - from the bench to the bedside.

 

Проф. Грабчев има над 200 публикации в специализирани научни списания, които са цитирани над 3500 пъти с h-индекс = 32. Участник е в 30 български и международни научни проекта, в 25 от тях като научен ръководител.

 

 

По-важни научни публикации за последните пет години:

 

  1. 1. I. Grabchev, D. Staneva, E. Vasileva-Tonkova, R.Alexandrova, M. Cangiotti, A. Fattori, M.F. Ottaviani, Аntimicrobial and anticancer activity of new poly(propyleneamine) metallodendrimers, Journal of Polymer Research (2017) 24: 210.
  2. 2. D. Staneva, E. Vasileva-Tonkova, P. Bosch, P Grozdanov, I. Grabchev, Synthesis and characterization of a new PAMAM metallodendrimer for antimicrobial modification of cotton fabric, Macromolecular Research, (2018) 26, 332
  3. 3. I. Grabchev, E.Vasileva-Tonkova, D. Staneva, P. Bosch, R. Kukeva, R. Stoyanova, Impact of Cu(II) and Zn(II) ions on the functional properties of new PAMAM metallodendrimers, New Journal of Chemistry, 2018, 42, 7853 – 7862
  4. 4. D. Stanevaa, I. Grabchev, P. Bosch, E. Vasileva-Tonkova, R. Kukeva, R. Stoyanova, Synthesis, characterisaion and antimicrobial activity of polypropylenamine metallodendrimers modified with 1,8-naphthalimides, Journal of Molecular Structure 1164 (2018) 363-369
  5. 5. I. Grabchev, D. Staneva, E. Vasileva-Tonkova, Radostina Alexandrova, Antimicrobial and anticancer activity of fluorescent Zn(II) complexes of poly(propyleneamine) dendrimer modified with 1,8-naphthalimides, Chemosensors, 2019, 7(2), 17
  6. 6. D. Staneva, E. Vasileva-Tonkova, I. Grabchev, pH sensor potential and antimicrobial activity of a new PPA dendrimer modified with benzanthrone fluorophores in solution and on viscose fabric, Journal of Photochemistry and Photobiology A: Chemistry, 2019, 375, 24-29.
  7. 7. D. Staneva, E. Vasileva-Tonkova, I. Grabchev, A New Bioactive Complex between Zn(II) and a Fluorescent Symmetrical Benzanthrone Tripod for an Antibacterial Textile, 2019 Materials, 12 (21), 3473
  8. 8. P. Bosch, D. Staneva, E. Vasileva-Tonkova, P. Grozdanov, I. Nikolova, R. Kukeva, R. Stoyanova, I. Grabchev, New Poly (Propylene Imine) Dendrimer Modified with Acridine and Its Cu(II) Complex: Synthesis, Characterization and Antimicrobial Activity, 2019, Materials, 12 (18), 3020
  9. 9. E. Vasileva-Tonkova, D. Staneva, S. Medel, P. Bosch, P. Grozdanov, I. Nikolkova, I. Grabchev, Antimicrobial, Antibiofilm and Cytotoxicity Activity of a New Acridine Hyperbranched Polymer in Solution and on Cotton Fabric, Fibers and Polym, 20, 19–24 (2019)
  10. 10. Staneva, D., Vasileva-Tonkova, E., Grozdanov, P., Vilhelmova-Ilieva, N., Nikolova, I., Grabchev, I., Synthesis and photophysical characterisation of 3-bromo-4-dimethylamino-1,8-naphthalimides and their evaluation as agents for antibacterial photodynamic therapy (2020) Journal of Photochemistry and Photobiology A: Chemistry, 401, art. no. 112730.
  11. 11. Yordanova-Tomova, S., Cheshmedzhieva, D., Stoyanov, S., Dudev, T., Grabchev, I., Synthesis, photophysical characterization, and sensor activity of new 1,8-naphthalimide derivatives (2020) Sensors (Switzerland), 20 (14), art. no. 3892, pp. 1-14.
  12. 12. D. Staneva, H. Manov, S. Yordanova, E. Vasileva-Tonkova, S. Stoyanov, I. Grabchev, Synthesis, spectral properties and antimicrobial activity of a new cationic water-soluble pH-dependent poly(propylene imine) dendrimer modified with 1,8-naphthalimides, Luminescence, 2020;35: 947–954.
  13. 13. D. Atanasova, D. Staneva, I. Grabchev, Textile Materials Modified with Stimuli-Responsive Drug Carrier for Skin Topical and Transdermal Delivery, Materials, 2021,14, 930. https://doi.org/10.3390/ma14040930.
  14. 14. M. Cangiotti, D. Staneva, M. F. Ottaviani, E. Vasileva-Tonkova, I. Grabchev, Synthesis and characterization of fluorescent PAMAM dendrimer modified with 1,8-naphthalimide units and its Cu(II) complex designed for specific biomedical application, Journal of Photochemistry & Photobiology, A: Chemistry, 415 (2021) 113312
  15. 15. D. Staneva, I. Grabchev, Chapter 20, Dendrimer as antimicrobial agents, 2021, 363-384, Dendrimer-Based Nanotherapeutics, (ed. P. Kesharwani), Elsevier Inc.

 

доц. д-р Юлияна Иванова-Тумбева

 

e-mail: dkji@chem.uni-sofia.bg

 

 

 

 

 

Доц. д-р Юлияна Иванова-Тумбева е преподавател по химия в Катедрата по химия и биохимия, физиология и патофизиология на Медицински факултет СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Катедрата по хирургия на Медицинския център на Питсбъргския университет, Питсбърг, САЩ и в Международния институт, Цитау, Германия. Ръководител е на кръжок по Медицинска химия за студенти специалност „Медицина” от Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Автор и съавтор на 48 научни публикации, от които 33 в списания, индексирани в Scopus. Общ импакт фактор: над 50. Публикациите на доц. Иванова са цитирани над 380 пъти в престижни международни научни списания (индекс на Хирш: 11). Научните ѝ интереси са в областта на биоаналитичната химия, супрамолекулярната химия и токсикологията. Има реализирани участия в над 50 международни и национални научни форуми. В периода 2016-2021 е ръководител на един международен проект, финансиран от ФНИ и на четири проекта, финансирани от Фонд „Научни Изследвания“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Рецензент за списанията: Talanta, Biological Trace Element Research, Spectrochimica acta part A: Molecular and Biomolecular spectroscopy; Toxicology, Scientific Reports, Toxicologу Reports, Biomolecules, и др. Гост-редактор и рецензент на Biomed Research International, 2012.

 

 

По-важни научни публикации за последните пет години:

 

  1. 1. Ivanova, Ju., Y. Gluhcheva, D. Dimova, E. Pavlova, S. Arpadjan, Comparative assessment of the effects of monensin and salinomycin on biodistribution of lead and some essential metal ions in mice, subjected to subacute lead intoxication, J Trace Elem. Med. Biol. 33 (2016) 31-36. https://doi.org/10.1016/j.jtemb.2015.08.003.
  2. 2. Tinkov, A. A., T. Filippini, O. P. Ajsuvakova, J. Aaseth, Y. G. Gluhcheva, Ju. M. Ivanova, G. Bjorklund, M. G. Skalnaya, E. R. Gatiatulina, E. V. Popova, O. N. Nemereshina, M. Vinceti, A. V. Skalny, The role of cadmium in obesity and diabetes. Review., Sci Total Environ 601-602 (2017) 741-745. https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2017.05.224.
  3. 3. Ivanova, Ju., E. Petrova, K. Kamenova, Y. Gluhcheva, Comparative effects of meso-2,3-dimercaptosuccuinic acid, monensin and salinomycin on Cd-induced brain dysfunction in Cd-intoxicated mice, Interd. Toxicol. 10 (3) (2017) 107-117.
  4. 4. Tinkov, A. A., O. P. Ajsuvakova, J. Aaseth, Y. G. Gluhcheva, Ju. Ivanova, G. Bjorklund, M. Skalnaya, O. Skalnaya, A. V. Skalny, Toxic mechanisms of cadmium on life activities, J Environ. Occup. Med. 35(5) (2018) 470-480.
  5. 5. Gluhcheva, Y., K. Kamenova, P. Dorkov, Yu. Lobanova, M. Skalnaya, Ju. Ivanova, Effects of meso-2,3-dimercaptosuccinic acid, monensin and salinomycin on the concentrations of cadmium and some essential elements in skeletal muscles of Cd-exposed mice, J Trace Elem. Med. Biol. 50 (2018) 596-600. https://doi.org/10.1016/j.jtemb.2018.04.015.
  6. 6. Kamenova, K., Y. Gluhcheva, S. Stoykova, I. Vladov, Ju. Ivanova, Ameliorative effect of the anticancer agent salinomycin on cadmium-induced hepatotoxicity and renal dysfunction in mice, Environ. Sci. Pollut. Res. Int. 25(4) (2018) 3616-3627. https://doi.org/10.1007/s11356-017-0755-y.
  7. 7. Kamenova, K., Y. Gluhcheva, P. Dorkov, Ju. Ivanova, Comparative assessment of the effects of meso-2,3-dimercaptosuccinic acid and salinomycin on spleen function of cadmium-exposed mice, Environ. Sci. Poll. Res. Int., 26 (2019) 33304-33310. https://doi.org/10.1007/s11356-019-06473-4.
  8. 8. Petrova, E., Y. Glucheva, E. Pavlova, I. Valdov, Ts. Voyslavov, Ju. Ivanova, Effect of acute sodium nitrite intoxication on some essential biometals in mouse spleen, J. Trace Elem. Med. Biol. 58 (2020) https://doi.org/10.1016/j.jtemb.2019.126431.
  9. 9. Ivanova, Ju., K. Kamenova, E. Petrova*, I. Valdov, Y. Gluhcheva, P. Dorkov, Comparative study on the effects of salinomycin, monensin and meso-2,3dimercaptosuccinic acid on the concentrations of lead, calcium, copper, iron and zinc in lungs and heart in lead-exposed mice, J Trace Elem. Med. Biol. 58 (2020) https://doi.org/10.1016/j.jtemb.2019.126429.

 

10. Pavlova, E., I. Pashkunova-Martic, M. Schaier, E. Petrova, Y. Gluhcheva, P. Dorkov, T.H. Helbich, B. Keppler, G. Koellensperger, Ju. Ivanova, Ameliorative effects of deferiprone and tetraethylammonium salt of salinomycinic acid on lead-induced toxicity in mouse testes, Environ Sci Pollut Res Int. 28(6) (2021) 6784-6795. https://doi.org/10.1007/s11356-020-10960-4

 

гл. ас. д-р Иван Минков

 

e-mail: minkov.ivan@gmail.com

 

 

 

 

 

Главен асистент д-р Иван Минков е преподавател по химия в Катедрата по химия и биохимия, физиология и патофизиология на Медицински факултет СУ „Св. Климент Охридски”. Завършил е Софийски университет ”Св. Климент Охридски”, специалност ”Биотехнология”. През 2005 г. защитава докторска дисертация на тема „Поведение на наноразмерни липидни структури – нанокапсули и алвеоларни сърфактанти върху фазовата граница вода/въздух“. Работата по дисертационния му труд е извършена в сътрудничество между два университета в България и Франция под едновременното ръководството на проф. дхн Иван Панайотов, ръководител на лабораторията по Биофизикохимия към Химическия факултет на СУ и проф. Жак Пруст ръководител на лаборатория “Ingénierie de la Vectorisation Particulaire” към Университета в гр. Анже, Франция.

 

Научно-изследователски интереси: състояние, електрични и реологични свойства на моделни 2D системи: монослоеве, липозомни бислоеве, суспензии от наночастици и нанокапсули, организация на ензимни реакции на повърхността, монослоеве на биополимери, моделни системи за пренос на лекарствени вещества. Съавтор е в 27 научни публикации с над 100 цитирания.

 

 

По-важни научни публикации за последните пет години:

 

  1. 1. D. Arabadzhieva, A. Y.Gyurova, I. Minkov, A.Chinarev, E. Mileva, Fine-tuning of bulk and interfacial characteristics of two-antennary oligoglycines in aqueous solutions, Colloids and Surfaces A, 630 (2021) 127591. DOI.org/10.1016/j.colsurfa.2021.127591
  2. 2. I.L. Minkov, I.M. Dimitrova, D. Arabadzhieva, E. Mileva and R.I.Slavchov,The cause of accelerated desorption of sparingly soluble dodecanol monolayers: Convection or leakage?, Colloids and Surfaces A, 629 (2021) 127591. DOI.org/10.1016/j.colsurfa.2021.127414
  3. 3. I.L. Minkov, I.M. Dimitrova, I.E. Salama, E. Mileva and R.I. Slavchov, Barrier kinetics of adsorption–desorption of alcohol monolayers on water under constant surface tension, Soft Matter, 8 (2019) 1730-1746. DOI: 10.1039/c8sm02076k
  4. 4. I.L. Minkov, E.D. Manev, S.V. Sazdanova, K.H. Kolikov, Effect of controlled volume variation on the osmotic rate in aqueous solutions, Bulgarian Chemical Communications, 50(1) (2018) 63-68.
  5. 5. T.V. Peshkova, I.L. Minkov, R. Tsekov and R.I. Slavchov, Adsorption of Ions at Uncharged Insoluble Monolayers, Langmuir, 32 (2016) 8858-8871, DOI: 10.1021/acs.langmuir.6b02349

 

 

 

Направление „Биохимия“

 

 

 

доц. д-р Албена Йорданова, дб - ръководител катедра

 

e-mail: albenagj@uni-sofia.bg; jordanovaalbena@gmail.com

 

тел.: + 359 2 8167 347

 

 

 

 

 

Доц. д-р Албена Йорданова е ръководител на катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“. Завършила е Биологически факултет на Софийски университет ”Св. Климент Охридски”, специалност ”Биохимия и микробиология” през 1992 г. В лабораторията по Моделни мембрани на катедра „Биохимия“ защитава отлично дипломната си работа на тема “Изолиране и свойства на нативен алвеоларен сърфактант и негови липопротеинни фракции” с научен ръководител проф. Здравко Лалчев. През 1995 г. започва работа като биолог-специалист в катедрата по Биохимия, а от 1998 г. е научен сътрудник в секция “Моделни мембрани” в Института по Биофизика на Българска академия на науките. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Повърхностни свойсва и поведение на липидни течно-кристални фази“ в Специализирания научен съвет по Молекулярна биология, биофизика и биохимия с научни ръководители Акад. Борис Тенчов и проф. дбн Здравко Лалчев. От 2012 г. е доцент и преподавател по биохимия в катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ на Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Научно-изследователските ѝ интереси са насочени към изучаване на структурата, поведението, свойствата и молекулните механизми на взаимодействие в биологичните мембрани, проникване на лекарствени агенти и биологично-активни вещества в клетъчни мембрани, липиден полиморфизъм, определяне на белодробна зрялост при недоносени новородени деца, тестване на белодробни дисфункции при белодробни патологии чрез анализ на клинични проби и др. Има над 80 публикации в научни списания, от които 38 са в списания с импакт фактор/квартили, над 250 цитирания, както и над 150 участия на национални и международни конференции. Автор е на монографията „Алвеоларен сърфактант – метаболизъм в норма и патология. In vitro методи за оценка на функционалното му състояние“ и е съавтор на 13 сборници и помагала за ученици и студенти. Участвала е в 28 научни проекта, от които на 10 е била ръководител.

 

От 2008 година е член на Националната комисия за организиране и провеждане на Националната олимпиада по Биология и здравно образование, а от 2010 г. е председател на Националната комисия и ръководител на Националния отбор по биология на България за участие в престижните Международни олимпиади по биология за средношколци. До 2021 г. под нейно ръководство Националният ни отбор е спечелил 3 златни, 7 сребърни, 24 бронзови медала и 8 почетни грамоти за достойно представяне на Международната олимпиада по биология.

 

 

По-важни научни публикации за последните пет години:

 

1. A. Tsanova, A. Jordanova, Z. Lalchev, Effects of Leucin-Enkephalins on Surface Characteristics and Morphology of Model Membranes Composed of Raft-Forming Lipids, Journal of Membrane Biology, 2016, 249(3):229-238, doi: 10.1007/s00232-015-9862-1, ISSN (print): 0022-2631, ISSN (online): 1432-1424, https://doi.org/10.1007/s00232-015-9862-1, Q2

 

2. S.A. Alexandrov, R.K. Todorov, A.G. Jordanova, Z.I. Lalchev, D.R. Exerowa, Foam films stabilized with lysophosphatidylglycerol in the presence of Na+ and Ca2+, Bulgarian Chemical Communications, 2016, 48:18-22, ISSN: 0324-1130, ISSBN: 0324-1130, http://www.bcc.bas.bg/bcc_volumes/Volume_48_Special_A_2016/BCC-48-Special-A.pdf Q4

 

3. Maya Bangyozova, Albena Jordanova, Asya Tsanova, Vishnya Stoyanova, Elena Tasheva, Krasimira Ivanova, Roumen Todorov, Emilia Hristova, Zdravko Lalchev, Application of Axisymmetric Drop Shape Analysis and Brewster Angle Microscopy for Assessment of Clinical Samples from Prematurely Born Infants with NRDS, Colloids and Surfaces A: Physicochemical and Engineering Aspects, 2017, 519:187-191, doi:10.1016/j.colsurfa.2016.05.062, ISSN: 0927-7757, https://doi.org/10.1016/j.colsurfa.2016.05.062, Q2

 

4. Asya Tsanova, Albena Jordanova, Vishnya Stoyanova, Elena Tasheva-Terzieva, Krasimira Ivanova, Zdravko Lalchev. Rapid biophysical analyses of gastric aspirates from risk newborns for lung maturity assessment after corticosteroid therapy, Heliyon, 2019, 5(11), e03072, https://doi.org/10.1016/j.heliyon.2019.e03072, Q1

 

5. Asya Tsanova, Vishnya Stoyanova, Albena Jordanova, Ivo Grabchev, Study of the mechanism of the antimicrobial activity of novel water soluble ammonium quaternary benzanthrone on model membranes, J Membrane Biol, 2020, 253:247-256, doi: 10.1007/s00232-020-00121-6, ISSN (print): 0022-2631, ISSN (online): 1432-1424, https://doi.org/10.1007/s00232-020-00121-6, Q2

 

6. A. Jordanova, H. Petkova, V. Stoyanova, A. Tsanova, E. Stoimenova, R. Todorov, E. Hristova, Z. Lalchev, Adsorotion mono- and bilayers from gastric aspirates of newborns, Comptes rendus de l’Academie bulgare des Sciences, 2020, 73(9):1306-1313, doi:10.7546/CRABS.2020.09.16, ISSN (print): 1310-1331, Q2

 

7. Vishnya Stoyanova, Asya Tsanova, Albena Jordanova, Neli Jekova, Detelina Stoichkova, Krasimira Ivanova, Emilia Hristova, Detection of specific surfactant proteins in gastric aspirates from prematurely born children after corticosteroid therapy, Journal of IMAB - Annual Proceeding, 2020, 26(4):3458-3462, https://doi.org/10.5272/jimab.2020264.3458, ISSN (online): 1312-773X, 10.5272/jimab.2020264.3458, Q3

 

8. Монография „Алвеоларен сърфактант – метаболизъм в норма и патология. In vitro методи за оценка на функционалното му състояние“, Албена Йорданова, Университетско издателство "Св. Кл. Охридски", 2021, ISBN: 978-954-07-5294-5

 

 

гл. ас. д-р Ася Цанова, дб

 

e-mail: acanova@uni-sofia.bg; atssvilenova@gmail.com

 

тел.: + 359 2 8167 347

 

 

 

 

 

Главен асистент д-р Ася Цанова е преподавател по биохимия към катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ на Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“ от приема на първия випуск „Медицина“ през 2007 г., като участва активно в разработването и прилагането на настоящата учебна програма на практическите упражнения по биохимия за студенти от специалност „Медицина“ и „Медицина на английски език“. Гл. ас. Цанова завършва Биологически факултет на СУ, специалност „Молекулярна биология“ през 2005 г. През 2014 г. защитава докторска степен по професионално направление 4.3. Биологически науки (молекулярна биология) към катедра „Биохимия“ на Биологически факултет, СУ на тема: „Свойства и механизми на действие на невропептиди с моделни мембрани с оглед приложението им във фармакологията“ с научен ръководител чл. кор. проф. дбн Здравко Лалчев. Гл. ас. Цанова има 45 научни публикации, от които повече от 20 са в списания с импакт фактор/импакт ранг и е съавтор в 4 учебни помагала, предназначени за студенти по медицина. Има над 30 цитирания. Участвала е в повече от 80 научни конференции и в близо 20 институционални и национални научни проекти. Отлично владее английски език. Научните ѝ интереси са в областта на невропептидите, моделните мембрани, механизмите на взаимодействие на лекарствени агенти и биологично-активни вещества с клетъчни мембрани и проникването им в тях, структурата и свойствата на алвеоларния сърфактант и свързаните с него белодробни дисфункции и методите за анализ. От 2019 г. е член на Асоциацията на биохимиците в България.

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

  1. 1. A. Jordanova, H. Petkova, V. Stoyanova, A. Tsanova, E. Stoimenova, R. Todorov, E. Hristova, Z. Lalchev. Adsorotion mono- and bilayers from gastric aspirates of newborns. Comptes rendus de l’Academie bulgare des Sciences, 73(9), pp. 1306-1313, 2020. DOI: 10.7546/CRABS.2020.09.16 Q2, IF=0.378, инд. IF=0.04725
  2. 2. V. Stoyanova, A. Tsanova, A. Jordanova, N. Jekova, D. Stoichkova, K. Ivanova, E. Hristova, Detection of specific surfactant proteins in gastric aspirates from prematurely born children after corticosteroid therapy. Journal of IMAB, 26(4), pp. 3458-3462, 2020. DOI: 10.5272/jimab.2020264.3458 Q33. A. Tsanova, V. Stoyanova, A. Jordanova, I. Grabchev. Study of the mechanism of the antimicrobial activity of novel water soluble ammonium quaternary benzanthrone on model membranes. J Membrane Biol, 253, pp. 247-256, 2020. https://doi.org/10.1007/s00232-020-00121-6 Q2, IF=1.843, инд. IF=0.46075
  3. 4. A. Tsanova, A. Jordanova, V. Stoyanova, E. Tasheva-Terzieva, K. Ivanova, Z. Lalchev. Rapid biophysical analyses of gastric aspirates from risk newborns for lung maturity assessment after corticosteroid therapy. Heliyon 5(11), 2019. e03072. https://doi.org/10.1016/j.heliyon.2019.e03072 Q1
  4. 5. M. Bangyozova, A. Jordanova, A. Tsanova, V. Stoyanova, E. Tasheva, K. Ivanova, R. Todorov, E. Hristova, Z. Lalchev. Application of Axisymmetric Drop Shape Analysis and Brewster Angle Microscopy for Assessment of Clinical Samples from Prematurely Born Infants with NRDS. Colloids and Surfaces A: Physicochemical and Engineering Aspects, 519, pp. 187–191, 2017. https://doi.org/10.1016/j.colsurfa.2016.05.062 Q2, IF=2.829, инд. IF=0.3143
  5. 6. A. Tsanova, A. Jordanova, Z. Lalchev. Effects of Leucin-Enkephalins on Surface Characteristics and Morphology of Model Membranes Composed of Raft-Forming Lipids, Journal of Membrane Biology, 249 (3), pp. 229-238, 2016. https://doi.org/10.1007/s00232-015-9862-1 Q2, IF=1.696, инд. IF=0.5653

 

 

гл. ас. д-р Вишня Стоянова, дб

 

e-mail: vishnja@uni-sofia.bg; vishnya_stoyanova@abv.bg

 

тел.: + 359 2 8167 347

 

 

 

 

 

Главен асистент д-р Вишня Стоянова е преподавател по биохимия към катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ на Медицински факултет, СУ „Св. Кл. Охридски“ от 2013 г. Завършва Биологически факултет на СУ, специалност „Молекулярна биология“ с магистратура по Биохимия през 2007 г. В началото на 2012 г. защитава докторска степен по молекулярна биология към катедра „Биохимия“ на Биологически факултет, СУ. Гл. ас. Стоянова има 24 научни публикации в български и реферирани международни издания и 43 цитирания, и е съавтор в 4 учебни помагала, предназначени за студенти по медицина. Участвала е в над 50 научни конференции и в 15 институционални и национални научни проекти. Владее английски и немски език. Научните ѝ интереси са в областта на имунологията, автоимунните заболявания, изучаването на факторите, които отключват автоимунитет, получаване и пречистването на рекомбинантни антитела – scFv.

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

1. Maya Bangyozova, Albena Jordanova, Asya Tsanova, Vishnya Stoyanova, Elena Tasheva, Krasimira Ivanova, Roumen Todorov, Emilia Hristova, Zdravko Lalchev, Application of Axisymmetric Drop Shape Analysis and Brewster Angle Microscopy for Assessment of Clinical Samples from Prematurely Born Infants with NRDS, Colloids and Surfaces A: Physicochemical and Engineering Aspects, 2017, 519:187-191, doi:10.1016/j.colsurfa.2016.05.062, https://doi.org/10.1016/j.colsurfa.2016.05.062, ISSN: 0927-7757, Q2

 

2. Asya Tsanova, Albena Jordanova, Vishnya Stoyanova, Elena Tasheva-Terzieva, Krasimira Ivanova, Zdravko Lalchev. Rapid biophysical analyses of gastric aspirates from risk newborns for lung maturity assessment after corticosteroid therapy, Heliyon, 2019, 5(11), e03072, https://doi.org/10.1016/j.heliyon.2019.e03072, Q1

 

3. Asya Tsanova, Vishnya Stoyanova, Albena Jordanova, Ivo Grabchev, Study of the mechanism of the antimicrobial activity of novel water soluble ammonium quaternary benzanthrone on model membranes, J Membrane Biol, 2020, 253:247-256, doi: 10.1007/s00232-020-00121-6, ISSN (print): 0022-2631, ISSN (online): 1432-1424, https://doi.org/10.1007/s00232-020-00121-6, Q2

 

4. A. Jordanova, H. Petkova, V. Stoyanova, A. Tsanova, E. Stoimenova, R. Todorov, E. Hristova, Z. Lalchev, Adsorotion mono- and bilayers from gastric aspirates of newborns, Comptes rendus de l’Academie bulgare des Sciences, 2020, 73(9):1306-1313, doi:10.7546/CRABS.2020.09.16, ISSN (print): 1310-1331, Q2

 

5. Vishnya Stoyanova, Asya Tsanova, Albena Jordanova, Neli Jekova, Detelina Stoichkova, Krasimira Ivanova, Emilia Hristova, Detection of specific surfactant proteins in gastric aspirates from prematurely born children after corticosteroid therapy, Journal of IMAB - Annual Proceeding, 2020, 26(4):3458-3462, https://doi.org/10.5272/jimab.2020264.3458, ISSN (online): 1312-773X, 10.5272/jimab.2020264.3458, Q3

 

 

ас. Емилия Кирчева Стоименова-Атанасова

 

e-mail: emyks@abv.bg; ekstomeno@uni-sofa.bg

 

тел.: + 359 2 8167 347

 

 

 

 

 

Асистент Емилия Стоименова е преподавател по биохимия. Завършила е с отличен успех Националната природоматематическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“ с профил „Биотехнология“ и СУ „Св. Кл. Охридски“ с профил „Молекулярна биология-биохимия“. През 2002 г. започва работа като асистент в катедрата по Биохимия на Биологическия факултет, а от 2007 година е щатен преподавател в Медицинския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Съавтор е в първото издание на „Протоколна тетрадка по биохимия“ за студентите от БФ на СУ, както и в 47 статии, публикувани в български и международни издания с над 100 цитирания. Съавтор е и на 4 учебни помагала по биохимия, предназначени за студенти по медицина. Участвала е в над 80 научни конференции и е взела участие в 21 национални и международни научни проектa. Владее отлично английски език и има много добра компютърна грамотност. Интересите ѝ са свързани с методите за изследване на повърхностно поведение на микробиални гликолипиди и тяхното влияние върху алвеоларния сърфактант, възможностите за обучение чрез игри, а от скоро и с електронно и web-базирано обучение.

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

1. A. Jordanova, H. Petkova, V. Stoyanova, A. Tsanova, E. Stoimenova, R. Todorov, E. Hristova, Z. Lalchev, Adsorotion mono- and bilayers from gastric aspirates of newborns, Comptes rendus de l’Academie bulgare des Sciences, 2020, 73(9):1306-1313, doi:10.7546/CRABS.2020.09.16, ISSN (print): 1310-1331, Q2

 

2. V. Stoyanova, A. Tsanova, E. Stoimenova, A. Jordanova, E. Christova, Z. Lalchev, Specific surfactant proteins as clinical markers for lung maturity in risk newborns, Biological Markers in Fundamental and Clinical Medicine, 2019, pages 49-50, doi:10.29256/v.03.01.2019.escbm30

 

3. Ася Цанова, Вишня Стоянова, Емилия Стоименова, Нели Жекова, Албена Йорданова, Сравнителен анализ на повърхностните характеристики на клинични проби трахеални и гастрални аспирати от новородени деца, Science & Technologies, том:9, брой:1, 2019, стр. 49-58

 

4. А. Цанова, В. Стоянова, Е. Стоименова, Н. Жекова, А. Йорданова, Сравнителен анализ на повърхностните характеристики на клинични проби трахеални и гастрални аспирати от новородени деца, Science & Technologies, vol. IX, issue:I, 2019, pages 49-58, ISSN (online):1314-4111

 

5. Емилия Стоименова, Симона Стойкова, Вишня Стоянова, Ася Цанова, Албена Йорданова, Анализ на резултатите от анкета, проведена след web базирано обучение по биохимия в СУ „Св. Климент Охридски", Сборник от Национална научна конференция „Образование и наука – за личностно и обществено развитие“, 2017, стр. 147-155, ISBN: 978-954-8767-67-5

 

 

Направление „Физиология“

 

 

 

проф. д-р Eлена Борисова Джамбазова, дм
e-mail: ebdzhambaz@uni-sofia.bg

 

 

 

 

 

Професор д-р Елена Джамбазова е преподавател по физиология на човека и доктор по патофизиология. Работи към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ от 2010 г. Чете лекции на специалностите: медицина (на български и английски език), мед. сестра, медицинска рехабилитация и ерготерапия. Автор е на един учебник по Физиология на човека, съавтор в други два учебника и шест учебни помагала за студенти на български и английски език. Научните ѝ интереси са в областите: невропептиди, стрес, болка, стрес-индуцирана аналгезия. От 2013 г. до 2017 г. проф. д-р Елена Джамбазова е председател на Комисията за научни изследвания към Медицински факултет и член на Фонда за научни изследвания на СУ „Св. Климент Охридски”. Членува в Българското дружество по физиологичните науки и е председател на Софийския клон на дружеството за периода 2015-2019. Има над 90 статии, публикувани в български и в реферирани международни издания и над 200 цитирания. Участвала е в над 100 научни мероприятия и в 24 научни проекта, от които е била ръководител на пет. Владее руски и английски език, и има отлична компютърна грамотност.

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

  1. 1. Hinova-Palova D., B. Landzhov, E. Dzhambazova, L. Edelstein, M. Minkov, K. Fakih, R. Minkov, A. Paloff, W. Ovtscharoff. NADPH-Diaphorase-Positive Neurons in the Human Inferior Colliculus - Morphology, Distribution and Clinical Implications. Brain Structure and Function, 222(4):1829-1846, 2017. SJR 2.034, Q1, IF=4.698
  2. 2. Landzhov B., Hinova-Palova D., Edelstein L., Dzhambazova E., Brainova I., Georgiev G., Ivanova V., Paloff A., Ovtscharoff W. Comparative investigation of neuronal nitric oxide synthase immunoreactivity in rat and human claustrum. Journal of Chemical Neuroanatomy, 86, 1-14, 2017, SJR 0.93, Q3, IF = 1.925
  3. 3. Angelova H., D. Pechlivanova, E. Dzhambazova, B. Landzhov. Effects of kyotorphin on the early behavioral and histological changes induced by an experimental model of Alzheimer's disease in rats. Compt Rend Acad Bulg Sci, 71(3), 424-430, 2018. SJR 0.205, Q2, IF=0.321.
  4. 4. Todorov P, Peneva P., Pechlivanova D., Georgieva S., Dzhambazova E. Synthesis, characterization, and nociceptive screening of new VV-hemorphin-5 analogues. Bioorg Med Chem Lett., 28(18), 3073-3079, 2018. SJR 0.696, Q2, IF=2.442
  5. 5. Angelova H, Pechlivanova D, Krumova E, Miteva-Staleva J, Kostadinova N, Dzhambazova E, Landzhov B. Moderate protective effect of Kyotorphin against the late consequences of intracerebroventricular streptozotocin model of Alzheimer's disease. Amino Acids. 51(9), 1-13, 2019, IF = 2.520
  6. 6. Assenov B., D. Pechlivanova, E. Dzhambazova, P. Peneva, P. Todorov. Antinociceptive effects of VV-hemorphin-5 peptide analogues containing aminophosphonate moiety in mouse formalin model of pain. Protein & Peptide Letters, 2020; 27, 1-8. IF = 1.156
  7. 7. Angelova H., Krumova E., Dzhambazova E., Pechlivanova D. Effects of the antinociceptive dipeptide L-tyrosine-L-arginine (kyotorphin) on the motivation, anxiety, and memory in rats. Folia medica, 63(2), 189-196, 2021, SJR 0.252, Q3

 

 

Гл. ас. д-р Петър Райчев, дб

 

email: petar.raychev@gmail.com

 

 

 

 

Главен асистент Петър Райчев завършва Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“ с квалификация „Биохимик и микробиолог“ и специализация „Физиология на животните и човека“. През 2007 г. защитава докторска степен по физиология и от същата година е преподавател по физиология на човека към катедра „Химия, биохимия, физиология и патофизиология“ на Медицински факултет към СУ „Св. Кл. Охридски“. През 2015 г. придобива специалност „Медицинска биология“. Учебно-преподавателската му дейност е свързана с дисциплините „Физиология на човека“ и „Медицинска биология“. Съавтор е в четири учебни помагала по „Физиология на човека“, един учебник по биология за 8 клас, учебни помагала и методическо ръководство за учители.

 

Гл. асистент Райчев има 14 публикации в наши и чуждестранни издания, над 10 цитирания и участие в четири проекта с национално и международно участие. Научните му интереси са в областта на неврофизиологията, методиката на обучение по физиология и наукознанието на физиологията. Членува в Българското дружество по физиологични науки.

 

 

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

  1. 1. Isa Hadjiali, Vasiliki Adamula, Petar Raychev, Nadezhda Raycheva, Reflection in the context of key competences of students in teaching cell biology, Scientific journal articles online - "C.V.P. pedagogics & education", 2017, ISSN (online):2241-4665
  2. 2. Raychev P. Equations used in introduction the concept of resting membrane potential in modern textbooks of human physiology: traditions and alternatives. Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education, 28(4), 2019.
  3. 3. Raychev P. Sodium-potassium pump and bioelectrogenesis in teaching physiology – misconceptions and new didactic approach. Chemistry: Bulgarian Journal of Science Education, 29(2), 2020.

 

 

Гл. ас. д-р Борислав Асенов, дб

 

e-mail: b.assenov@abv.bg

 

 

 

 

 

Д-р Борислав Асенов е главен асистент по Физиология в катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология”. През 2009 г. е завършил бакалавърската си степен по специалност „Молекулярна биология” в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и през 2011 г. в същия факултет се е дипломирал като Молекулярен биолог – магистър по Генетика. През 2017 г. е защитил докторска дисертация в направление „Биологически науки”. Назначен е за асистент по Физиология през 2015 г., а през 2018 г. печели конкурс за главен асистент в същата секция на катедрата. От 2018г. е част от научният колектив в секция „Поведенческа невробиология“ в Института по Невробиология към БАН. Съавтор е в 7 научни публикации, както и в две учебни помагала по Физиология на човека (на български и на английски език). Участвал е в 10 научни конференции и 4 научни проекта, като е бил ръководител на два от тях. Професионалните и научни интереси на гл. ас. Борислав Асенов кореспондират с дисциплини като Физиология на човека, Функционална генетика и Молекулярна биология. Научноизследователската му дейност е свързана с изследване на невробиологичните механизми за ноцицепция и аналгезия, генотипиране чрез молекулни маркери и анализ на генната експресия. Работи с широк набор лабораторна апаратура и има отлична компютърна грамотност.

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

  1. 1. Assenov B., D. Pechlivanova, E. Dzhambazova, P. Peneva, P. Todorov. Antinociceptive effects of VV-hemorphin-5 peptide analogues containing aminophosphonate moiety in mouse formalin model of pain. Protein & Peptide Letters, 2020; 27, 1-8. IF = 1.156

 

 

 

гл. ас. Даниела Пехливанова, дб

 

e-mail: dmpehlivan@uni-sofia.bg

 

 

 

 

Д-р Даниела Пехливанова е преподавател по физиология на човека към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ и е доктор по фармакология от 2010 г. Тя води свободно избираем курс по дисциплината „Физиологични основи на паметта и обучението“ за специалност Медицина (на български и английски език). Д-р Пехливанова ръководи клуб по невробиология за студенти от специалностите Медицина и Биология. Съавтор е в две учебни помагала за студенти на български и английски език. От 2015 г. е доцент в Институт по невробиология, Българска Академия на науките, където има повече от 25 години стаж. Научните ѝ интереси са в областите: Невробиология на поведението; Фармакологични въздействия върху болковата чувствителност, състоянията на безпокойство и депресивно разстройство, денонощните ритми, когнитивното поведение и паметта; Ренин-Ангиотензин-Алдостеронова Система (РААС); Аденозинергична система; Природни и синтетични пептиди и алкалоиди; Експериментални модели на физичен и социален стрес и социално значими заболявания - депресивно разстройство, захарен диабет тип 1 и 2, епилепсия, възпалителна болка, Болест на Алцхаймер. Има научни публикации, 35 от които са публикувани в международни, реферирани издания и са цитирани повече от 400 пъти. Ръководител е на двама докторанти по специалностите „Фармакология“ и „Патофизиология“..

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

  1. 1. Pechlivanova D, Petrov K, Grozdanov P, Nenchovska Zl, Tchekalarova J, Stoynev Al. Intracerebroventricular infusion of an Angiotensin AT2 receptor agonist Novokinin aggravates some diabetes mellitus-induced alterations in Wistar rats. Canad J Physiol Pharmacol 13 (2018), 96 (5), 471-478, doi.org/10.1139/cjpp-2017-0428 IF: 1.743; Q3
  2. 2. Ivanova N, Tchekalarova J, Atanasova D, Pechlivanova D, Lazarov N. Strain-dependent effects of AT1 receptor antagonist losartan on spatial memory performance of Wistar and spontaneously hypertensive rats in kainate model of temporal epilepsy. Compt rend l’Acad bulg Sci. (2017) IF: 0.284; Q2
  3. 3. Angelova H, Pechlivanova D, Dzhambazova E, Landzhov B. Effects of kyotorphin on the early behavioural and histological changes induced by an experimental model of Alzheimer’s disease in rats. Comptes Rendus de L'Academie Bulgare des Sciences, 2018, Volume 71, Issue 3, Pages 424-430 IF: 0.284; Q2
  4. 4. Todorov P, Peneva P, Pechlivanova D, Georgieva S, Dzhambazova E. Synthesis, characterization and nociceptive screening of new VV-hemorphin-5 analogues. Bioorganic & medicinal chemistry letters 2018, 28 (18), 3073-3079 IF: 2.572; Q2
  5. 5. Ivanova N, Tchekalarova J, Atanasova D, Pechlivanova D, Lazarov N. Strain-dependent effects of AT1 receptor antagonist losartan on spatial memory performance of Wistar and spontaneously hypertensive rats in kainate model of temporal epilepsy. Compt rend l’Acad bulg Sci. (2018): 71, 839-46 IF: 0.284 Q2
  6. 6. Angelova H, Pechlivanova D, Krumova E, Miteva-Staleva J, Kostadinova N, Dzhambazova E, Landzhov B. Moderate protective effect of Kyotorphin against the late consequences of intracerebroventricular streptozotocin model of Alzheimer’s disease. Amino Acids, 2019, 51 (10-12), 1501–1513, https://doi.org/10.1007/s00726-019-02784-5 IF: 2.600; Q1
  7. 7. Pechlivanova D, Krumova E, Kostadinova N, Mitreva-Staleva J, Grozdanov P, Stoynev A. Protective effects of losartan on some type 2 diabetes mellitus-induced complications in Wistar and spontaneously hypertensive rats. Metab Brain Dis, 2020, 35, 527–538. https://doi.org/10.1007/s11011-020-00534-1, IF: 2.726; Q2
  8. 8. Bakalov D, Hadjiolova R, Pechlivanova D. Pathophysiology of Depression and Novel Sources of Phytochemicals for its Treatment–A Systematic Review Acta Medica Bulgarica, 2020, 47 (4): DOI: https://doi.org/10.2478/amb-2020-0049; Q4
  9. 9. Angelova H., E. Krumova, E. Dzhambazova, D. Pechlivanova. Effects of the antinociceptive dipeptide L-tyrosine-L-arginine (kyotorphin) on the motivation, anxiety, and memory in rats. Folia medica, 63(2), 189-196, 2021, SJR 0.252*, Q3Berkov S, Pechlivanova D, Denev R, Nikolova M, Georgieva L, Sidjimova B, Bakalov D, Tafradjiiska R, Stoynev A, Momekov G, Bastida J, GC-MS analysis of Amaryllidaceae and Scletium-type alkaloids in bioactive fractions from Narcissus cv. Hawera, 2021, Rapid Communications in Mass Spectrometry, e9116, Q2

 

 

Направление „Патофизиология“

 

 

 

доц. д-р Палмена Ангелова Мижоркова, дп

 

e-mail: palmena.angelova@gmail.com

 

 

 

 

 

Доцент д-р Палмена Ангелова е преподавател по Патофизиология в Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ , катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“. Завършва Медицински Университет – София през 2000г., специалност Медицина. Работи като ординатор в Кардиологично отделение до 2002 г. През 2010 г. защитава докторска степен по педагогика към Национална спортна академия „Васил Левски“ - гр. София, със съдействието на “Института по Биофизика” при БАН. Работи в Медицински факултет от 2007г., като преподава по Патофизиология, Физиология, Спортна медицина и Спортна физиология. Съавтор е в две учебни помагала по Физиология на човека за студенти по Медицина и за студенти по Медицина на английски език. Съавтор е в 14 научни публикации, участвала е в 36 научни форума, ръководител е на 7 научни проекта. Научните ѝ интереси са в областите: мускулна активност и умора, сърдечно-съдова регулация, вариабилност на сърдечната честота, неврофизиология на стреса, психосоматична медицина, промени в сърдечната регулация и вегетативния тонус при бременни жени, неврофизиологични ефекти на музиката. Членува в Българското дружество по физиологични науки и Българския лекарски съюз.

 

 

Гл. ас. д-р Емилия Латева, дм

 

e-mail: latevaer@abv.bg

 

 

 

 

 

Д-р Емилия Латева е завършила Медицинска академия в София, специалност Медицина през 1973 г. Започва работа след конкурс като асистент в катедрата по Патофизиология към Медицинския факултет на МА. Преподава на студенти медици, стоматолози, фармацевти, медицински сестри и рехабилитатори. Защитава научна дисертация и придобива звание „Доктор по медицина“ през 1981 г. От 2006 г. започва работа в Медицинския факултет на СУ като главен асистент към Катедрата по Химия, биохимия, физиология и патофизиология. Преподава патофизиология на студенти медици, медицински сестри, рехабилитатори и фармацевти в Софийски университет.

 

 

Д-р Александър Треновски

 

e-mail: atrenovski@abv.bg

 

 

Асистент д-р Александър Треновски е преподавател по патофизиология в Катедрата по химия и биохимия, физиология и патофизиология на Медицински факултет СУ „Св. Климент Охридски”. Основното си образование завършва в 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“. През 2019г завършва Софийски университет ”Св. Климент Охридски“, специалност Медицина. В момента е лекар-специализант в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение към Медицински институт на МВР София. Участва в научни публикации в български и международни научни издания. Владее английски и немски език. Научните му интереси са в областта на шоковите състояния, физиологията и патофизиологията на дихателна система.

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

  1. 1. M. Gospodinova; S. Sarafov; T. Chamova; J. Cherneva; A. Kirov; T. Todorov; A. Todorova; A. Trenovski; M. Atanassova; I. Tournev; S. Denchev, Cardiac involvement, morbidity and mortality in hereditary transthyretin-related amyloidosis associated with glu89gln mutation, EuroEcho-Imaging 2017 in Lisbon, Portugal2. А. Треновски, В. Стефанов, Настоящи и потенциални биомаркери за тежестта на протичане на Ковид 19. Съвременни медицински проблеми – издание на Медицински институт на МВР; Брой 1/ 2021 г.
  2. 3. А. Треновски, В. Стефанов, И. Ганчев, П. Йовчевски,Клиничен случай на хеморагична треска, Съвременни медицински проблеми – издание на Медицински институт на МВР; Брой 3/ 2021 г.

 

 

 

 

 

Д-р Мария Атанасова

 

e-mail: mariaatanasova1994@abv.bg

 

 

Асистент д-р Мария Атанасова е преподавател по патофизиология в Катедра „Химия и биохимия, физиология и патофизиология“ на Медицински факултет СУ „Св. Климент Охридски”. Завършва Софийски университет ”Св. Климент Охридски” през 2019 г., специалност „Медицина“. В момента е лекар-специализант в Клиниката по Гастроентерология към Медицински институт на МВР София. Има научни публикации в реферирани български и международни издания. По време на обучението си, както и до момента, участва в редица научни конгреси. Владее английски език. Научните ѝ интереси са в областта на заболяванията на черния дроб, мотилитетни нарушения, микробиом, както и инфекцията с H. pylori.

 

 

 

 

 

По-важни публикации през последните 5 години:

 

  1. 1. M. Gospodinova; S. Sarafov; T. Chamova; J. Cherneva; A. Kirov; T. Todorov; A. Todorova; A. Trenovski; M. Atanassova; I. Tournev; S. Denchev, Cardiac involvement, morbidity and mortality in hereditary transthyretin-related amyloidosis associated with glu89gln mutation, EuroEcho-Imaging 2017, Lisbon, Portugal
  2. 2. В. Попова, И. Йовчевска, М. Атанасова, Я. Асьов, Ж. Бонева, Цьолиакия и ендокринен автоимунитет – какво знаем досега, Съвременни медицински проблеми – издание на Медицински институт на МВР; Брой 2/ 2020 г.