Начало / Университетът / Факултети / Геолого-географски факултет / Специалности / Магистърски програми / Геолого-географски факултет / Специалност Регионално развитие и политика

   

За магистърските програми в специалност Регионално развитие и политика могат да кандидатстват лица, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“.

Приемът на студенти на места, субсидирани от държавата, се извършва с конкурсен изпит под формата на събеседване по теми, включени в приложената програма. Състезателният бал се формира от успеха от приемния изпит за магистърска степен, оценката от държавния изпит за бакалавърска степен и средния успех от семестриалните изпити.

Право на обучение срещу заплащане, без да полагат конкурсен изпит в образователно-квалификационната степен „магистър“ имат студенти, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ със среден успех от следването не по-малък от добър (3.50).

Кандидатстването за обучение по отделните магистърски програми става, като се посочват в ред, съобразен с индивидуалните предпочитания на кандидатите. Класирането се извършва според състезателния бал отделно за всяка магистърска програма.

Магистърското обучение се провежда по програми, които са с различна продължителност в зависимост от формата на обучение (редовна или задочна) и спецификата на първоначалното бакалавърско образование на кандидатите (специалисти или неспециалисти). Критериите за степента на първоначална подготовка и квалификация на кандидатите се определят отделно за всяка магистърска програма.

Продължителността на обучението се определя по семестри. Всеки семестър има продължителност 15 седмици. Според Европейската система за трансфер на кредити при редовното обучение през всеки семестър студентът трябва да покрива дисциплини, които му осигуряват минимум 30 кредита. През последния семестър трябва да се покрият 15 кредита от избираеми дисциплини, а останалите 15 се присъждат след успешно защитена дипломна теза.

Учебните дисциплини по всички магистърски програми са разделени на две групи или модули – задължителни и избираеми. Първоначално се изучават задължителните дисциплини или модули, които осигуряват фундаментална подготовка по магистърската програма.

След успешно положени изпити по задължителните дисциплини студентът избира тема на магистърската теза. Заедно с научния ръководител или ръководителя на магистърската програма се разработва (в зависимост от темата на магистърската теза) индивидуален план, включващ избираеми дисциплини. Те могат да се избират както от съответния профил, така и от други магистърски програми в Геолого-географския факултет или други факултети на СУ „Св. Климент Охридски“.

Теренните занятия са с продължителност до 14 дни и имат задължителен статут само ако избраната тема на магистърската теза и индивидуалният план изискват теренни практики.

През последния семестър на студента се присъждат 15 кредита за подготовка и защита на дипломната теза. Те са предвидени за преддипломна подготовка (консултации, работа в библиотеки и различни фондове, събиране на информация от институции и пр.), която се съгласува с научния ръководител на дипломанта.

До защита на магистърска теза се допускат студенти, покрили изискванията на учебния план по съответния профил по време на семестриалното обучение. Дипломната работа се защитава пред специално назначена държавна комисия от хабилитирани преподаватели.

Образователно-квалификационната степен „магистър“ се придобива след успешно положени семестриални изпити и защита на дипломна теза, като в дипломата се записват профилът и темата на дипломната теза.

 

Програма

за конкурсен изпит към специалност Регионално развитие и политика

 

1. Кадастър, ГИС и тематични карти. Кадастрални данни и регистри. Модели и структури на данните в ГИС. ГИС-база данни. Способи за картографиране на специалното съдържание;

2. Околна среда и природни ресурси. Класификация на природните ресурси. Природно ресурсен потенциал. Антропогенно въздействие върху природните системи. Природни условия и ресурси, природозащитна дейност и мониторинг на природната среда в България;

3. Геодемография и селищно устройство. Движение на населението и демографски прогнози. Типове селища и урбанизация. Изграждане и устройство на населените места. Общи и подробни устройствени планове. Съгласуване на инвестиционни проекти;

4. Макроикономика и пазарни модели. Национални сметки и основни стопански показатели. Механизми и проблеми на пазарната стопанска система;

5. Планиране. Същност, основни задачи и методи на планирането. Основни субекти и обекти на планирането;

6. Световно стопанство, глобални проблеми и устойчиво развитие. Географски центрове и модели на световното стопанство. Същност и класификация на глобалните проблеми. Устойчиво развитие – принципи, цели и проблеми. Глобални и регионални стратегии за преход към устойчиво развитие;

7. Интеграционни процеси в Европа и света. Глобални и регионални политически и икономически организации. Общоевропейски интеграционни процеси. ЕС – основни цели, организационна структура и механизми на функционирането. Структурни фондове на ЕС и значението им за интегрирането на България;

8. Публичен мениджмънт и органи на изпълнителната власт. Централизация и децентрализация на публичния мениджмънт. Централни органи на изпълнителната власт. Местна власт и местно самоуправление. Отношения между местна и централна власт;

9. Регионално развитие и регионална политика. Фактори за регионално развитие. Същност, цели и значение на регионалните стратегии за развитие. Европейски принципи за регионално развитие и прилагането им в България. Мениджмънт на регионални проекти и програми.