Начало / Университетът / Факултети / Биологически факултет / Специалности / Магистърски програми / Биологически факултет / Агробиотехнологии / Биоземеделие и биоконтрол

   

Ръководител: доц. д-р Яна Евстатиева
Тел: 02 8167 222
e-mail: y.evstatieva@biofac.uni-sofia.bg

Секретар: доц. д-р Анита Тошева
e-mail: atosheva@biofac.uni-sofia.bg

Форма на обучение: редовно (държавна субсидия и платено обучение)
Прием: зимен семестър
Срок на обучение: 3 семестъра (за завършили ОКС Бакалавър в професионални направления: 4.3 Биологически науки, 5.11 Биотехнологии, 1.3 Педагогика на обучението по биология; 6.1 Растениевъдство, 6.2 Растителна защита, 6.5 Горско стопанство, 5.12 Хранителни технологии и 4.2 Химически науки)

Информационна брошура

 

За формиране на състезателния бал се взема оценката по балообразуваща дисциплина: Физиология на растенията или Микробиология или Биохимия (според учебния план на завършената специалност в бакалавърската степен).

Балът за кандидатстващите по държавна поръчка се формира като сума от: а) средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование; б) оценката по балообразуващата дисциплина; в) оценката от изпит по Основи на агробиотехнологията пред комисията по селекция на кандидат-магистри, умножена с коефициент 2.

Приемът за обучение срещу заплащане е по документи с минимален успех от дипломата за ОКС Бакалавър – Добър.

Балът за кандидатстващите в платената форма на обучение се формира като сума от:
а) среден успех от семестриалните изпити;
б) успех от държавните изпити;
в) оценката по балообразуващата дисциплина.

Магистърска програма Биоземеделие и биоконтрол е насочена към завършилите бакалавърска степен студенти в областта на Биологическите науки, Биотехнологиите и растениевъдните науки.
Тя има за цел:
1) да даде специализирана, прoфилирана подготовка в областта на биоземеделието и биоконтрола, отговаряща на съвременното ниво на познание и практики и да подготви високо квалифицирани специалисти;
2) да даде възможност на подготвените специалисти да пренесат научните постиженията от областта в практиката.

В учебния план на МП Биоземеделие и биоконтрол са включени задължителни дисциплини основно с теоретико-приложен характер, в които се разглеждат съвременни принципи, норми и технологии в биоземеделските практики. Студентите придобиват нови знания и развиват уменията си в приложната област на биоземеделието, по отношение на принципите и методите на биоконтрол, както и за получаване и приложение на биотехнологични продукти в биоземеделието.

Предвидено е обучение, свързано и с развитие на знанията и уменията за организация и управление на дейности, пряко или косвено свързани с практиката. Предложен е спектър от избираеми дисциплини с разнообразен характер, които разширяват компетенциите на студентите. Чрез включване на дисциплини със семинарен и с експериментален характер и разработване на дипломни работи по приложни тематики се развиват новаторски и изследователски способности при новоизграждащите се специалисти.

Обучението в магистърската програма Биоземеделие и биоконтрол изисква кандидатите да имат основни знания и умения придобити в общите курсове по физиология на растенията, микробиология, биохимия, биотехнологични и други свързани дисциплини от образователно-квалификационна степен Бакалавър в професионалните направления 4.3 Биологически науки и 5.11 Биотехнологии, както и от сродни професионални направления като 6.1 Растениевъдство, 6.2 Растителна защита, 6.5 Горско стопанство, 5.12 Хранителни технологии, 4.2 Химически науки и 1.3 Педагогика на обучението по биология.

Магистрите, завършили МП Биоземеделие и биоконтрол, специалност Агробиотехнологии в СУ „Св. Климент Охридски” придобиват знания, умения и компетенции, за:

  • Правила, норми и управление в биоземеделските практики в България и Европа;
  • Методи, технологии и продукти за биоконтрол и развитие на биоземеделието;
  • Получаване и използване на биотехнологични продукти в растениевъдната практика;
  • Управление на научни, експериментални и производствени структури, свързани със съвременните биоземеделски практики.

Дипломиралите се магистри намират своята професионална реализация като експерти, консултанти и изследователи в:
1) Държавни, кооперативни и частни фирми и организации, развиващи дейност в областта на Биоземеделието и производството на биопродукти;
2) Образователни и научни институции, занимаващи се с приложни изследвания;
3) Завършилите магистри ще могат да се включат в различни български и европейски програми за специализация и/или да продължат образованието си в образователна и научна степен Доктор.

 

Теми за събеседване по Основи на агробиотехнологията

1. Молекулна организация на живата материя. Основни принципи. Химични връзки.

2. Метаболизъм – обща характеристика, метаболитни вериги, обратими и необратими реакции, възлови метаболити. Компартментализация. Анаболитни и катаболитни, аеробни и анаеробни процеси.

3. Въглехидрати. Монозахариди, дизахариди и полизахариди. Нива на организация. Гликопротеини.

4. Метаболизъм на въглехидратите. Гликолитичен обменен път. Цикъл на Кребс. Глиоксалатен цикъл и пентозофосфатен път.

5. Белтъци. Аминокиселини, пептиди и полипептиди. Нива на организация на белтъчната молекула.

6. Ензими. Регулация на ензимната активност. Влияние на температурата и рН.

7. Енергетичен статус на клетката. Роля на АТФ. Високоенергетични съединения. Биологично окисление. Общи принципи на регулацията на метаболизма.

8. Обща характеристика на микроорганизмите като биологични обекти. Сравнителна характеристика на про- и еукариотната клетка. Основни групи микроорганизми – обща характеристика.

9. Обмяна на веществата при микроорганизмите. Особености в катаболизма и анаболизма. Хранене и типове хранене. Енергиен метаболизъм и особености.

10. Основни метаболитни пътища за разграждане на органичните вещества. Природа и механизми на процесите. Значение на микроорганизмите за биохимичните процеси в почвата.

11. Особености на растителната клетка като осмотична система. Приемане на вода от растителната клетка.

12. Фотосинтеза – същност, значение. Фази на процеса. Типове фотосинтеза. Регулация.

13. Значение на азота за развитието на растенията. Усвояване на азота от неорганични азотни съединения. Фиксация на молекулярния азот – химична и биологична. Азотфиксиращи микроорганизми. Молекулярен механизъм на азотфиксацията.

14. Хормонална регулация при растенията. Фитохормони – същност. Ауксини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля. Гиберелини и цитокинини – строеж, механизъм на действие, физиологична роля. Етилен и абсцисиева киселина. Фитохром и фитоморфогенеза.