Начало / Университетът / Факултети / Физически факултет / Прием / Магистърска степен / Физически факултет / Физика / Физика на ядрото и елементарните частици

   

Магистърска програма: Физика на ядрото и елементарните частици – I

 

Срок на обучение: 3 семестъра
Форма на обучение: редовна

Ръководител: доц. д-р Борислав Павлов
тел.: 8161 360
е-mail: pavlov@phys.uni-sofia.bg

 

Учебен план (pdf)

 

Магистърската програма Физика на ядрото и елементарните частици – І е предназначена за специалисти с бакалавърска степен по физика и придобити познания в областта на ядрената физика и физиката на елементарните частици (съгласно представена академична справка). Тя има за цел подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на ядрената физика, физиката на елементарните частици и радиационната физика.

Кандидатите трябва да имат бакалавърска степен по физика и специализация в областта на ядрената физика и физиката на елементарните частици. Те трябва да са прослушали в рамките на бакалавърската програма по физика специализиращи курсове в областта на ядрената физика и физиката на елементарните частици в рамките на не по-малко от 15 ECTS кредита. Могат да бъдат приемани и бакалаври по физика и инженерна физика, които не са слушали или са слушали в по-малък обем специализиращи курсове. Те допълнително ще трябва да прослушат съответните специализиращи курсове, предлагани в бакалавърската програма по физика.

Завършилите програмата ще получат не само образователно-квалификационна степен “магистър”, но и ще придобият значително по-широки и на по-високо ниво знания и умения във важни в настоящия момент и с големи бъдещи перспективи области като физика на ядрото, физика на елементарните частици, ядрени технологии, детекторна физика. Завършилите програмата ще са в състояние да работят с ядрено-физична апаратура, ще могат да ползват съвременен софтуер за компютърно моделиране, обработка и анализ на експериментални данни. Завършилите обучението си по програмата притежават всички необходими знания и умения, за да започнат успешна кариера в областта на физиката на ядрото и елементарните частици. Придобитите знания и умения ще позволят на завършилите програмата да се занимават с научноизследователска работа в България и/или в чужбина. Знанията и уменията на завършилите програмата имат и практичен характер, което ще им позволи да се реализират професионално във фирми и предприятия специализирани в областта на ядрената промишленост, в болници (като поддръжката и настройване на медицинска апаратура) или софтуерната индустрия.

Възможна реализация на завършилите магистри: в научни институти и лаборатории, извършващи фундаментални изследвания в областта на физиката на атомното ядро и елементарните частици; в научни и приложни лаборатории, използващи ядренофизични методи: АЕЦ „Козлодуй“, радиохимични лаборатории, лаборатории по радиационна защита и дозиметрия, радиоекология, разработка на медицинска апаратура; в софтуерната индустрия - моделиране на системи и анализ на данни.

През първия и втория семестър на магистърската програма студентите трябва да изслушат и положат изпити по избираеми учебни дисциплини (вж. съдържанието на учебния план), от които да наберат 30 кредита на семестър. Поне 4 от дисциплините трябва да са измежду избираемите курсове от първа група. Един от другите избрани курсове може да бъде от магистърските програми: Теоретична и математична физика, Ядрена енергетика и технологии или Медицинска физика. Общият брой избрани курсове за двата семестъра не може да е по-малко от 10. Третият семестър на програмата е посветен на изследователска работа под ръководството на преподавател, подготовката на дипломна работа и участие в научен семинар (общо 30 кредита).

Магистърската програма започва през зимния семестър (субсидирано от държавата обучение и обучение срещу заплащане). Приемът на студенти за субсидирано обучение става с приемен изпит по физика. Кандидатстващите за платена форма на обучение се класират без изпит, по средния успех от дипломата за висше образование (успехът трябва да бъде не по-нисък от добър).

 

Магистърска програма: Физика на ядрото и елементарните частици – II

 

Срок на обучение: 5 семестъра
Форма на обучение: редовна

Ръководител: доц. д-р Борислав Павлов
тел.: 8161 360
е-mail: pavlov@phys.uni-sofia.bg

 

Учебен план (pdf)

 

Магистърската програма Физика на ядрото и елементарните частици – II е предназначена за специалисти с бакалавърска степен по сродни на физиката природонаучни и инженерни специалности. Тя има за цел подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на ядрената физика, физиката на елементарните частици и радиационната физика.

Кандидатите трябва да имат бакалавърска степен по сродни на физиката природонаучни или инженерни специалности и прослушани бакалавърски курсове по физически дисциплини.

Завършилите програмата ще получат не само образователно-квалификационна степен “магистър”, но и ще придобият значително по-широки и на по-високо ниво знания и умения във важни в настоящия момент и с големи бъдещи перспективи области като физика на ядрото, физика на елементарните частици, ядрени технологии, детекторна физика. Завършилите програмата ще са в състояние да работят с ядрено-физична апаратура, ще могат да ползват съвременен софтуер за компютърно моделиране, обработка и анализ на експериментални данни. Завършилите обучението си по програмата притежават всички необходими знания и умения, за да започнат успешна кариера в областта на физиката на ядрото и елементарните частици. Придобитите знания и умения ще позволят на завършилите програмата да се занимават с научноизследователска работа в България и/или в чужбина. Знанията и уменията на завършилите програмата имат и практичен характер, което ще им позволи да се реализират професионално във фирми и предприятия специализирани в областта на ядрената промишленост, в болници (като поддръжката и настройване на медицинска апаратура) или софтуерната индустрия.

Възможна реализация на завършилите магистри: в научни институти и лаборатории, извършващи фундаментални изследвания в областта на физиката на атомното ядро и елементарните частици; в научни и приложни лаборатории, използващи ядренофизични методи: АЕЦ „Козлодуй“, радиохимични лаборатории, лаборатории по радиационна защита и дозиметрия, радиоекология, разработка на медицинска апаратура; в софтуерната индустрия - моделиране на системи и анализ на данни.

Учебни дисциплини: В зависимост от подготовката им по физика, отразена в дипломата и академичната справка, студентите прослушват най-напред курсове от бакалавърската програма по физика във Физическия факултет по преценка на ръководителя на магистърската програма. Тези курсове се прослушват преди започването на основните курсове от програмата в рамките на I и II семестър и са не по-малко от 30 кредита на семестър. Задължително в тях влизат специализиращи курсове в областта на ядрената физика и физиката на елементарните частици, с не по-малко от 15 кредита, предлагани в бакалавърската степен на специалност Физика на Физическия факултет. Целта е заедно с прослушаните курсове по физически дисциплини, отразени в бакалавърската диплома, студентите да наберат 120 кредита по бакалавърски физически дисциплини.

През третия и четвъртия семестър на магистърската програма студентите трябва да изслушат и положат изпити по избираеми учебни дисциплини в размер на не по-малко от 300 часа на семестър (30 кредита). Поне 4 от избраните дисциплини трябва да са измежду избираемите курсове от първа група. Един от другите избрани курсове може да бъде от магистърските програми Теоретична и математична физика, Ядрена енергетика и технологии или Медицинска физика. Общият брой избрани курсове за двата семестъра не може да е по-малко от 10. Петият семестър на програмата е посветен на изследователска работа под ръководството на преподавател, участие в научен семинар и подготовката на дипломна работа (общо 30 кредита).

Приемат се кандидати за субсидирано от държавата обучение и в платена форма. Приемът на студенти за субсидирано обучение става с приемен изпит по физика. Кандидатстващите за платена форма на обучение се класират по средния успех от дипломата за висше образование (успехът трябва да бъде не по-нисък от добър). Програмата започва през зимния семестър.