Начало / Университетът / Факултети / Биологически факултет / Катедри и самостоятелни звена / Катедри / Физиология на растенията

   

Ръководител: доц. д-р Ганка Чанева

каб. 315а
тел. 02 8167 272
e-mail: chaneva@biofac.uni-sofia.bg

 
f-1

 

 

 

 

 

 

 

Проф. Никола Арнаудов,
основател на катедрата

Целенасочената дейност по Физиология на растенията в Софийския университет започва през 1929 г. под ръководството на проф. Никола Арнаудов, в рамките на катедрата по Обща ботаника. Лекциите и практическите занятия по Физиология на растенията се утвърждават като самостоятелен основен курс през 1947 г. Проф. Н. Арнаудов привлича като асистент по Обща ботаника Кирил Попов, който специализира в Германия и защитава докторска дисертация по Физиология на растенията. Той е първият хабилитиран преподавател по Физиология на растенията у нас. През периода 1947 – 1965 г. се утвърждават новите учебни планове, в които е обособена специализацията по Физиология и биохимия на растенията. През 1963 г. в катедрата има над 20 души преподаватели, въведена е и лятната учебна практика по Физиология на растенията. През 1956 г., вече като професор, К. Попов написва първия у нас учебник по Физиология на растенията, а след това се издава и първото практическо ръководство по Физиология на растенията. Със своята организационна и научно-преподавателска дейност проф. К. Попов е оставил трайни следи като един от първите създатели на съвременната Физиология на растенията у нас
FR-1

Членове от катедрата пред оранжерията на ул. „Московска"

FR-3

Доц. Георги Андреев с акад. Чайлахян, проф. Гусев и проф. Гьоринг на симпозиум

DSC_0003

Настоящият колектив на катедрата:

FR-4

Доц. Ц. Гемишев, доц. Г. Андреев и гл. ас. Красимира Цолова в научен спор

FR-5

...след успешна защита на дипломни работи

Развитието на катедрата по Физиология на растенията се отразява и на нейната научно-изследователска работа, която се развива в няколко направления. В катедрата се провеждат едни от първите в България изследвания на растежни регулатори и използването им в практиката (К. Попов, Г. Георгиев), проучени са физиолого-биохимичните особености на растенията във връзка с тяхната устойчивост към неблагоприятни условия (К. Попов, Ц. Македонска, С. Тодоров), изследвани са хлорофил-белтъчният комплекс и неговата роля в продуктивността на фотосинтезата (К. Попов и др.).

В хода на това развитие се изменят и наименованията на катедрата – катедра по Анатомия, органография и физиология на растенията (1947 г.), катедра по Анатомия, физиология и биохимия на растенията (1959 г.), катедра по Анатомия и физиология на растенията /1965 г./ и катедра по Физиология на растенията (1973г.).

Ръководители на катедрата последователно са били: проф. Кирил Попов (1954-1958), проф. д-р Георги Георгиев (1958-1984), проф. д-р Георги Кименов (1984-1994), доц. д-р Александра Узунова (1994-2000), доц. д-р Георги Андреев (2000-2008), проф. д-р Венета Капчина-Тотева (2008 – до сега).

Понастоящем в катедра „Физиология на растенията“ работят на постоянен трудов договор: проф. д-р В. Капчина-Тотева, проф. д-р Е. Ананиев, проф. д-р Ю. Марковска, доц. д-р Г. Чанева, гл. ас. д-р М. Жипонова, доц. д-р Ж. Йорданова, гл. ас. д-р П. Струмин, гл. ас. Д. Христова, гл. ас. М. Димитрова, гл. ас. Д. Драголова, биолог-специалисти Д. Станчева, А. Райчева, химик И. Петкова. Към момента в катедрата са зачислени 3 редовни докторанти – Л. Христова, М. Колаксъзов, К. Митева, 1 задочен докторант – гл. ас. М. Димитрова и 1 на свободна докторантура – К. Миладинова.

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ
От 1971 г. Катедрата по физиология на растенията с ръководител проф. Г. Георгиев се интегрира в своята научно-изследователска дейност с Института по физиология на растенията на БАН като се провеждат изследвания върху процесите на растеж и диференциация на растителната клетка, последействието на постоянното магнитно поле върху метаболитните процеси, взаимодействието на генетичната и хормоналната регулация при растенията. От 1984 г. в Катедрата по физиология на растенията с ръководител проф. Г. Кименов се оформя ново направление в учебната и научна дейност – Екологична физиология на растенията, а през 1986 г. се въвежда и направление Растителни клетъчни и тъканни култури от проф. Й. Иванова.

В момента под ръководството на проф. Венета Капчина в катедрата се развиват следните научни направления: Фотосинтеза; Хормонална регулация; Стрес и адаптация при растенията; Програмирана клетъчна смърт при растенията; In vitro размножаване на редки и ценни лечебни растения от българската флора, идентификация на вторични метаболити, изследване на физиологичната активност на изолираните от тях биологичноактивни вещества, криопрезервация на ендемитни и застрашени растения.
През последните 3 години в катедрата са защитени 2 докторски дисертации. Има активен обмен на студенти и преподаватели с Университетите „Ж. Фурие“, Гренобъл, Франция; Университета на Кошице, Словакия; Университета на Гент, Белгия; Университета на Пиза, Италия; Варшавския университет, Полша и др.

f-2
f-3
f-4
Занятия с магистри в Лабораторията по растителни клетъчни и тъканни култури

КУРСОВЕ ОТ БАКАЛАВЪРСКАТА СТЕПЕН НА ОБУЧЕНИЕ, В КОИТО УЧАСТВАТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ОТ КАТЕДРАТА
„Физиология на растенията“ – проф. д-р Е. Ананиев, специалност Молекулярна биология;
„Физиология на растенията“ – проф. д-р Ю. Марковска, специалности Биология, ЕООС, БМУР;
„Физиология на растенията“ – доц. д-р Ж. Йорданова, специалност Биотехнологии;
„Физиология на растенията“ – доц. д-р Г. Чанева, специалности Биология и химия, География и биология;
„Физиология на растенията“ – гл. ас. д-р М. Жипонова, специалност Биология и английски език;
„Растителни клетъчни и тъканни култури“ – проф. д-р В. Капчина, специалност Биотехнологии;
„Физиология на растенията“ – гл. ас. д-р П. Струмин, задочно обучение всички специалности.

МАГИСТЪРСКИ ПРОГРАМИ, В ЧИЕТО ИЗВЕЖДАНЕ УЧАСТВАТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ОТ КАТЕДРАТА
1. Физиология на растенията – зад. курсове: Фотосинтеза, Хормонална регулация при растенията, Минерално хранене при растенията, Рекомбинантни ДНК технологии, Стрес и адаптация при растенията, Растителни in vitro култури; изб. курсове Фитоефектори, Вторичен метаболизъм, Физиология и биохимия на микроводораслите, Механизъм на ПКС при растенията, Молекулни и физиологични основи на стареенето.
2. Растителни биотехнологии – зад. курсове: Растителни биотехнологии, Фотосинтеза, Рекомбинантни ДНК технологии; изб. курсове: Хормонална регулация при растенията, Фитоефектори, Вторичен метаболизъм и др.
3. Генно и клетъчно инженерство – Физиология и екология на трансгенните растения /З/, Фитоефектори /И/.