Начало / Университетът / Факултети / Факултет по класически и нови филологии / История

   

Създаване и откриване на факултета

 

 

Историята на Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) е неделима част от историята на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Създаването на катедрите и специалностите, които съставляват ФКНФ, започва през 20-те години на ХХ в. в рамките на Историко-филологическия факултет – първия факултет в Университета. През 1950 г. Историко-филологическият факултет се разделя на два факултета: Философско-исторически и Филологически. През 1965 г. Филологическият факултет се разполовява на Факултет по славянски филологии и Факултет по западни филологии, преименуван през 1979 г. на Факултет по класически и нови филологии. Сегашното наименование, което отразява по-точно съдържанието на филологическите направления, наследява името на някогашните институти по класическа и нова филология.

Днес факултетът със своите 12 катедри и 20 специалности е най-големият в Университета. Освен катедрите Класическа филология, Романистика, Германистика и скандинавистика, Англицистика и американистика, Испанистика и португалистика във ФКНФ функционират катедри Методика на чуждоезиковото обучение и Западни езици (за студенти нефилолози), както и катедри Арабистика и семитология, Тюркология и алтаистика, Класически Изток, Езици и култури на Източна Азия и Кореистика. Към факултета се организират и специализации и обучения лекторати и по други чужди езици, като общият брой на преподаваните във Факултета езици и култури е над 40. Сред тях са уникални за България курсове по индонезийски, виетнамски, суахили, иврит, казахски, азерски, персийски, фарси ... ФКНФ е уникален център за неславянски езици, литератури и култури. Тук работят 210 щатни и над 300 хонорувани преподаватели. Многобройни са научните и приложните области на тяхната дейност. От една страна, се извършват фундаментални изследвания по чужди езици и литератури, които представляват принос към науката и културата на съответните страни. От друга страна, се правят проучвания, посветени на съпоставянето на българския език и българската литература с езиците и литературите на други страни. Този тип изследвания има пряко отношение към националната ни култура. Многобройни са изследванията на специалистите по класическа филология, свързани с миналото на българските земи, в областта на епиграфиката и тракологията. Освен това преподавателите отделят много време и труд за изработването на двуезични речници и за осъществяването на разнообразна преводаческа дейност, както и на създаването на произведения на художествената литература.. Научните изследвания на специалистите от факултета се обвързват с техните преподавателски търсения, които отчитат както нуждите и очакванията на студентите, така и потребностите на обществото.