Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Академичен състав / Проф. д.и.н. Иван Първев - Нова балканска история

   

 

Приемно време:
вторник 14.00-16.00 в каб. 25 А

 

Телефон: (02) 9308/ 378

E-mail: parvev@clio.uni-sofia.bg

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

ivan-parvev

Биографична справка

  • 15 август 1960 г. – роден в София.
  • 1975 – 1979 г. – Завършва 91-а немска езикова гимназия в София.
  • 1981 – 1986 г. – Следване в СУ „Св. Кл. Охридски“. Първа специалност „История“, втора – немска филология. Профил в Историческия факултет – „Балканска история“.
  • ноември 1986 г. – редовен асистент по балканска история в Катедрата по история на Византия и балканските народи към Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.
  • октомври 1990 г. – старши асистент в същата катедра.
  • юни 1993 г. – официална защита на дисертацията „Османската империя в политиката на Хабсбургите, 1683-1739 г.“ пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история към ВАК. Научна степен: „Доктор по история на Софийския университет“.
  • ноември 1993 г. – главен асистент в същата катедра.
  • април 2001 г. – избран за доцент по Нова балканска история
  • октомври 2011 г. – доктор на историческите науки. Тема на дисертационния труд “Югоизточна Европа в немските политически списания от ХVIII век“
  • май 2017 г. – избран за професор по Нова балканска история
Административни длъжности:
  • 2007-2015 г. – ръководител на Катедра „История на Византия и балканските народи”
Специализации:
  • Германия (Саарбрюкен, Майнц, Берлин, Лайпциг, Бремен, Билефелд, Волфенбютел), Австрия (Виена) и Холандия (Амстердам) по линия на международни договори за научно сътрудничество на СУ, Германската служба за академичен обмен (DAAD), Австрийската служба за академичен обмен (ÖAD) и Фондация „Мелон“.
Членство в научни организации:
Научни интереси:
  • Европейско-османски отношения, ХVI-XVIII век; История на Източния въпрос, XVIII-XIX век; Хабсбургско-османски отношения, XVIII-XX век; Германия и Югоизточна Европа, XVIII-XIX век.
Проекти:
  • Университетски комплекс по хуманитаристика "Алма Матер" (ръководител на научна програма)
  • Collegium Historicum (научен експерт)
  • Изграждане на „Изследователски семинар XVIII век“ към СУ: Историческа секция

Публикации:

Книги

  1. Александър Батенберг. Дневник. Моите преживявания по време на войната срещу турците 1877/78 г. София 1992 /превод, бележки и показалец на личните имена; 144 с./
  2. Habsburgs and Ottomans between Vienna and Belgrade, 1683-1739. East European Monographs Nr. CDXXXI, Boulder Col. 1995 /345 p./
  3. Балканите между две империи. Хабсбургската монархия и османската държава, 1683-1739 г. София 1997 /361 с./
  4. Клио-гравитацията в международните отношения. Една интерпретационна теория на международните отношения. София 1999 /147 с./
  5. Land in Sicht. Südosteuropa in den deutschen politischen Zeitschriften des 18.Jahrhunderts. Mainz 2008 [Veröffentlichungen des Instituts für EuropäischeGeschichte. Mainz. Abteilung für Universalgeschichte. Band 220] (229 S.)
  6. Балканите и Източният въпрос, 1688-1878. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" 2017.

Съставителство:

  1. Plamen Mitev, Ivan Parvev, Maria Baramova, Vania Racheva (eds), Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829. LIT Verlag, Berlin 2010
  2. Maria Baramova, Plamen Mitev, Ivan Parvev, Vania Racheva (eds), Power and Influence in Southeastern Europe 16-19th century. LIT Verlag, Berlin 2013
  3. Иван Първев, Мария Баръмова (съставители), Двувековният път на едно понятие. ”Балканският полуостров” (1808-2008). София 2014
  4. Maria Baramova, Grigor Boykov, Ivan Parvev (eds), Bordering Early Modern Europe. Harrassowitz Verlag, Wiesbaden 2015

Публикации в списания

  1. Австро-Унгария и българската балканска политика, юни-август 1913 г. В: Студентски проучвания. Софийски университет. Исторически факултет. Том VI. София 1984, 210-39.
  2. Die 28. Internationale Universitätswoche in Tutzing (BRD). In: Bulgarian Historical Review 2(1988), 123-125.
  3. Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich. In: Bulgarian Historical Review 4(1988), 99-101.
  4. Russia, Orthodoxy in the Ottoman Empire and the Peace of Kuchuk Kainardja 1774. In: Bulgarian Historical Review 1(1990), 20-30.
  5. Османската империя в Европейската система от държави, началото на XVI-XVIII в. В: Векове 3(1990), 36-47.
  6. Die bulgarischen und die griechischen Länder in der Balkanpolitik der Habsburger, Ende des 17.-18. Jh. In: Etudes balkaniques 2(1992), 59-66.
  7. Хабсбургите и Османската империя в края на XVII в. Конфликтът от 1683-1699 г. В: Исторически преглед 1(1993), 3-20.
  8. Unbedeutend oder unterschätzt: die Orthodoxe Kirche in der osmanischen Politik der Habsburger, 1774-1775. В: Балканистичен форум (Благоевград), 2 (1993), 37-46.
  9. Източният въпрос - определение и начало. В: Минало (София) 1 (1994), 27-38.
  10. Der Aufstand von Čiprovci (1688) und die Wiener Archive. In: Mitteilungen des Bulgarischen Forschungsinstitutes in Österreich 2(1988), 63-76.
  11. Един съд от Чипровци, свързан с благородническия род Шонборн (края на XVII - началото на XVIII век). В: Известия на музеите в Северозападна България, том 20 (1993), 61-76. (съавторство с Траяна Ценова)
  12. Между кралски амбиции и християнска солидарност. Бавария в хабсбургско- османските войни, 1683-1718 г. В: Балканистичен форум 3 (1994), 130-143.
  13. Османското в османската династия. В: История 3 (1995), 44-53.
  14. „Третият пореден опит“ в османското завоевание на Югоизточна Европа, 1354 - 1606 г. В: Минало 1(1996), 22-28.
  15. Български следи в Свещената Римска империя на германската нация през XVIII в. Из активността на балканските търговци в Саксония. В: Балканистичен форум 4 (1997), 31-39
  16. За честта на хабсбургския пагон. Загубата на Ниш и екзекуцията на генарал Доксат през 1738 г. В: Балканистичен форум 1-2-3(2001), 136-144
  17. „Following the Phases of the Moon“. Der Europa-Gedanke in Bulgarien, 1762-1939. In: Jahrbuch für Europäische Geschichte 5 (2004), 113-141

Публикации в сборници:

  1. Ferdinand und die Balkanpolitik der Großmächte (1887-1896). In: Aspects of the Eastern Question. Ed. by Maria N. TODOROVA. Sofia 1986, 89-103.
  2. Римската курия и въпросът за владетелската титулатура на Симеон (893-927). В: II. Международен конгрес по българистика. Доклади 23. Млади българисти. Колоквиум. София 1989, 445-455.
  3. Die Position des Osmanischen Reiches im europäischen Staatensystem, Anfang des 16. - 18. Jh. In: Sixième congres international d'études du Sud-est européen. Sofia, 30.VIII. - 5.IX.1989. Résumes des communications. Histoire, 1. Sofia 1989, 221-222.
  4. Конгресът в Немиров (1737) и възникването на Източния въпрос. В: Кризата в историческото развитие. София 1991, 61-87
  5. Балканите и войната на „Свещената коалиция“ срещу Османската империя в края на XVII в. В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV- XVIII век. Международна научна конференция, Велико Търново, 20-22 май 1987 година. Велико Търново 1992, 268-277.
  6. Личността на хабсбургския пълководец в балканските военни кампании 1689-1739 г. В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. София 1995, 25-40.
  7. Хабсбургският „вариант“ за Балканите XVI-XVIII в. В: Личността в историческото развитие... София 1995, 130-144.
  8. Християнската коалиция срещу османците през XV в. Типология и степен на ефектиивност. В: Сборник материали от международната научна конференция „Културни, исторически и етнополитически отношения между християнството и исляма на Балканите XIV-XV в.“ Варна, 2-3 юли 1994 г. София 1995, 102-111.
  9. „Другият“ Георги Кастриоти-Скендербег (1405-1468). В: Другият в историята. Сборник от материалите на научната конференция 7-9 май 1992, Кюстендил. Кюстендил 1996, 8-22.
  10. Die Habsburger auf dem Balkan, 1688-1690. В: Aвстро-турската воjна 1683-1699 година со посебен осврт на Карпошовото востание во Македониja (Maтериjали од Научниот собир одржан оі 5-7 октомври 1990 година во Кратово и Охрид). Скопjе 1997, 61-82.
  11. „Източна империя“ без имперска столица. Константинопол в политиката на Хабсбургите, XVI-XVIII в. В: Дарове и съкровища. Духовна приемственост на Балканите. Благоевград 1998, 293-305
  12. Osmanische Traditionen auf dem Balkan vom 14. bis zum 19. Jahrhundert. In: Valeria HEUBERGER, Arnold SUPPAN, Elisabeth VYSLONZIL (Hrsg.). Der Balkan. Friedenszone oder Pulverfaß? (Wiener Osteuropa Studien Bd. 7). Frankfurt am Main 1998, 45-62
  13. „Източен въпрос“ и „Балкански полуостров. Между традиция и историческа прецизност. В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. Сборникът се посвещава на 60-годишнината на проф. д-р ист. н. Андрей Лазаров Пантев. София 1999, 251-269
  14. През две морета в трето. Един холандски поглед върху османската държавност от началото на XVIII в. В: Балкански щрихи в европейското минало. София 2001, 45-71
  15. Да бъде или да не бъде. Размисли за деосманизацията на Югоизточна Европа през 1789. В: Модерността вчера и днес. София 2003, 47-60 V: Modernostta včera i dnes. Sofija 2003, 47-60
  16. Българите в най-старата запазена европейска печатна книга от средата на ХV в. In: Civitas divino-humana. In honorem annorum LX Georgii Bakalov. Sofia 2004, 683-692
  17. Югоизточна Европа в политическата публицистика на Свещената Римска империя (1700-1789). В: Иронията на историка. Професор Милчо Лалков. София 2004, 291-302 In: Ironijata na istorika. Profesor Milčo Lalkov. Sofija 2004, 291-302
  18. „Du, glückliches Österreich, verhandle“. Militär versus Diplomatie in der habsburgischen Südosteuropa-Politik, 1739-1878. In: Das Osmanische Reich un die Habsburger Monarchie. Akten des internationalen Kongresses zum 150-jährigen Bestehen des Instituts für Österreichische Geschichtsforschung. Wien, 22.-25. September 2004. Herausgegeben von Marlene KURZ, Martin SCHEUTZ, Karl VOCELKA und Thomas WINKELBAUER. Wien München 2005, S. 539-550
  19. Геополитика и дипломация. Никлас Спайкмън и американската външна политика след Втората световна война. В: Надежди разочарования в историята. Сборник в памет на професор Милчо Лалков. Благоевград 2005, 459-466
  20. Мустафа Алиоглу или Лудвиг Щайнман. Жизненият път на един офицер от пруската армия през ХVIII в. In: Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva, Bulgarian Historical Review 1-2 (2006), S. 446-453.
  21. Предложение и контрапредложение. Един австро-унгарски проект за ревизия на Сан Стефанския договор от 1878 г. В: Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов. Съставител доц. д-р Мария РАДЕВА. София 2006, с. 103-114.
  22. Deutschland und das Problem der staatlichen Wiedergründung Bulgariens vom 16. bis zum 19. Jahrhundert. In: Jürgen PLÖHN (Hrsg.) Sofioter Perspektiven auf Deutschland und Bulgarien. Stidien zu Wirtschaft, Politik, Geschichte, Medien und Kultur. Berlin 2006, 23-39
  23. Информационните технологии и българската историческа наука в зората на ХХI век. В: Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция. София, 10-11 ноември 2004 г. Съставители доц. Д-р Искра БАЕВА и доц. д-р Пламен МИТЕВ. София 2006, 402-408
  24. Reichs-Sprachen, Nations-Zungen und das “Matrjoschka-Prinzip“. Die Bulgaren und die bulgarische Sprache im Osmanischen Reich und in der Habsburgermonarchie (17.-18. Jahrhundert) In: Politik und Sprache im frühneuzeitlichen Europa. Herausgegeben von Thomas NICKLAS und Matthias SCHNETTGER. Mainz 2007, 169-178
  25. “Православният кръст” на реалната политика. Руските манифести за обявяване на война на Османската империя, 1768-1877 г. В: Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов, с който искаме да отбележим 10-та годишнина от смъртта му и да припомним 60-та годишнина от раждането му. София 2009, 63-74
  26. Ein Kind, das nervt. Bulgarien in der Politik Bismarcks, 1878-1887. In: Mark ARENHÖVEL, Maja RAZBOJNIKOVA-FRATEVA und Hans-Gerd WINTER (Hg.) Kulturtransfer und Kulturkonflikt. Dresden 2010, 123-140
  27. Southeastern Europe as a Factor in German History, 1699-1829. In: Plamen MITEV, Ivan PARVEV, Maria BARAMOVA, Vania RACHEVA (eds) Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829. Berlin 2010, 19-24
  28. „Krieg der Welten“ oder „Balance of Power“. Europa und die Osmanen, 1300-1856. In: Irene DINGEL und Matthias SCHNETTGER (Hg). Auf dem Wege nach Europa: Deutungen, Visionen, Wirklichkeiten. Veröffentlichungen des Instituts für Europäische Geschichte Mainz. Beihefte, 82. Göttingen 2010, 131-146
  29. Joy and Glory. Die Eroberungen Belgrads 1717 und 1789 als Medienereignis im Alten Reich. In: Harald HEPPNER, Eva POSCH (Hg.). Encounters in Europe’s Southeast. The Habsburg Empire and the Orthodox World in the Eighteenth and Ninenteenth Centuries. [The Eighteenth Century and the Habsburg Monarchy. International Series, Vol. 5]. Bochum 2012, 93-107
  30. Power without influence, influence without power. Habsburg and Russian influence in the Balkans in the 17-19th c. as a comparison. In: Maria BARAMOVA, PLAMEN MITEV, Ivan PARVEV, Vania RACHEVA (eds) Power and Influence in Southeastern Europe 16-19th century. Berlin 2013
  31. „Enemy Mine“. Das osmanische Feindbild und seine Wandlung in der Habsburgermonarchie der späten Frühneuzeit. In: Arno SROHMEYER, Norbert SPANNENBERGER, Robert PECH (eds) Frieden und Konfliktmanagement in interkulturellen Räumen: das Osmanische Reich und die Habsburgermonarchie in der Frühen Neuzeit. Franz Steiner Verlag, Stuttgart 2013, 371-384
  32. Southeastern Europe from Within: Balkan Studies at the University of Sofia, 1989- 2010. Challenge and Perspectives. In: Christian PROMITZER, Siegfried GRUBER, Harald HEPPNER (eds) Southeast European Studies in a Globalizing World. Berlin 2014, 161-169
  33. Едно неочаквано ”бащинство”. Аугуст Цойне и неговият ”Балкански полуостров”. В: Иван ПЪРВЕВ, Мария БАРЪМОВА (съставители) Двувековният път на едно понятие. ”Балканският полуостров” (1808-2008). София 2014, 9-18
  34. Between „Europe“ and „Non-Europe“. The Balkans in the Plans for Peace and European Unity in the Sixteenth-Eighteenth Centuries. In: Maria BARAMOVA, Grigor BOYKOV, Ivan PARVEV (eds) Bordering Early Modern Europe. Harrassowitz Verlag, Wiesbaden 2015, 15-20