Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Академичен състав / проф. д-р Пламен Димитров Митев - Българско Възраждане

   

 

Приемно време:
понеделник 10.00-12.00

Телефон: (02) 9308/ 208

E-mail: plamdm@abv.bg

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

20120805_0002

 

Биографични данни:

  • роден 28.11.1956 г. Шумен;
  • завършил специалност „История” в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1981 г.
  • от 1982 г. асистент по Българско възраждане;
  • 1986 г. – старши асистент;
  • 1989 г. – главен асистент;
  • 1998 – доцент;
  • 2013 – професор
  • докторска теза – „Търговията в българските земи през 18 век”, защитена през 1989 г.
Административни длъжности:
  • 2003 - 2007 г. - зам.-декан на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
  • 2007 - 2015 г. декан на Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Специализации:
  • Франция
Членство в научни организации:
Проекти:

 

Научни интереси:
  • Стопанска и социална история на Османската империя 18-19 в.; Българско възраждане – българския политически въпрос (центрове, дейци, програми, пропаганда; българите и Източния въпрос); чужди пропаганди на Балканите

 

Избрани публикации:

Книги и учебни помагала:

  1. Създаване и дейност на “Българския революционен комитет - 1875 г.”. София: ЛИК, 1998.
  2. Докосвания до Америка (ХVІІІ – началото на ХХ век). София, 2003. Съавт. Илчев, Иван; Пламен Митев
  3. Недопрочетени страници из политическото ни Възраждане. София: Стандарт, 2012.
  4. Българското възраждане. Лекционен курс. София: Стандарт, 2012.

Съставителство:

  1. сб. Българо-американски културни и политически връзки през ХІХ – първата половина на ХХ век. С., 2004.
  2. Сб. Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – началото на ХХ в.). С., 2003.
  3. Сб. Предизвикателствата на промяната. С., 2006.
  4. Сб. Времето на Левски. С., 2010.
  5. Сб. Балканските измерения на фамилията Мустакови. С., 2008.
  6. Сб. 170 години от рождението на Георги Бенковски. Юбилеен сборник доклади от научна конференция, Копривщица 2013 г. Копривщица: Фабер, 2014.
  7. Сб. Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2014.
  8. Сб. В търсене на истината. Юбилейно издание по случай 70 годишнината от рождението на професор Николай Генчев. С., Университетско издателство, 2002.
  9. Сб. Empires and Peninsulas. Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829 , Berlin/ Münster: LiT, 2010 (Ed. with Maria Baramova, Ivan Parvev, Vania Racheva)
  10. Сб. Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th century. Berlin/ Münster: LiT, 2013 (Ed. with Maria Baramova, Plamen Mitev, Vania Racheva)

Статии:

  1. Американският политически модел в идейните платформи на българското националнореволюционно движение. – В: сб. Българо-американски културни и политически връзки през ХІХ – първата половина на ХХ век. С., 2004, 190 – 197.
  2. Априлското въстание 1876 г. (историографски предизвикателства на времето). – В: ИДА, т. 91, С., 2006, 20 – 31.
  3. Битката при Никопол в историческото съзнание на възрожденските българи. В: сб. 1396. Никополската битка в съдбата на България, Балканите и Европа. С., 1999, 78-86.
  4. Благотворителната дейност на абаджийския еснаф в Пловдив в началото на ХІХ в. В: Дарителство и взаимопомощ в българското общество (ХVІ – началото на ХХ в.). С., 2003, 139 – 152.
  5. Браилското събрание от 6 март 1876 г. – ИП, 2004, № 5 – 6, 277 – 289.
  6. Българското възраждане (историографски бележки). – В: Предизвикателствата на промяната. С., 2006,127 – 136.
  7. Българската преса в Браила до Освобождението. – В: Годишник на Регионалния исторически музей- Сливен. Т. 2. Българският периодичен печат през Възраждането. Сливен, 2011, 75-83.
  8. Влашкото население в Пещерско през периода на османското владичество. В: сб. Армъните в България. С., 1998, 95-118.
  9. Въстанието в Северозападна България през 1850 г. – Библиотека, ХІІІ, 2005, кн. 3 – 4, 96 – 100.
  10. Георги Бенковски и българското националнореволюционно движение през 1875 г. – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 6, С., 2004, 73 – 79.
  11. „Дано Господ ни сподоби да видим отечеството си освобожденно ...” или за Кримската война, Николай Палаузов и българските въжделения от средата на ХІХ век. – В: Сб. Иван Стоянов. 60 години отдадени на историята и висшето образование. Велико Търново, 2009, 31 – 40.
  12. „Да се върви на бой, без да губим ни минута!” (Размисли върху отколешния спор „за” и „против” идеята на Любен Каравелов от есента на 1872 г. за вдигане на въстание в Българско). – В: Времето на Левски. С., 2010, 209 – 236.
  13. Да си построим болница! (Щрихи към предисторията на търновската болница „Св. Козма и Дамян”. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. дин Цветана Георгиева. Ч. 1, Миналото-исторически ракурси. С., 2008, 549 – 564.
  14. Два дискусионни въпроса от ранната история на Екзархията. В: Българската църква през вековете. С., 2003, 196 – 205.
  15. Дискусионни и нерешени въпроси по въстанието от 1850 г. – В: Българско Възраждане. Идеи, личности, събития. Т. 12, С., 2010, 216 – 228. [ISSN 1311-1337]
  16. „До Виена и назад“ (или как българите видяха Виенското изложение от 1873 г.) – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. С., 2011, 248 -259.
  17. Дончо Фесчията – един от водачите на въстаниците в Ново село през 1876 г. В: Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 4, С., 2002, 53 – 61.
  18. Дуализъм или революция. В: сб. Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 145-152.
  19. Държавната регламентация на градското стопанство в българските земи през ХVІІІ век. В: Исторически студии, кн. 1, Създаване и развитие на модерни институции в българското възрожденско общество. С.,1 996, 50-82.
  20. Една неизвестна страница от “Дневника” на БРК в Букурещ. Минало, 1997, кн. 2, 58-64.
  21. “За” и “против” твърдението, че Левски е заловен при случайни обстоятелства. История, кн. 4-5, 2002, 124 – 128. Същият текст е препечатан и В: БРЦК в историческата съдба на българския народ. В. Търново, 2003, 191 – 197.
  22. За ползата от сдружаването (щрихи от съвместната дейност на братя Мустакови и х. Христо от Габрово). – В: Балканските измерения на фамилията Мустакови. С., 2008, 44 – 59.
  23. За “славянизацията” на възрожденските българи. - В: сб. История на българите: потребност от нов подход. Преоценки. Ч. ІІ, С., 1998, 155-172.
  24. Зографският манастир и Българското възраждане. - В: Светогорска обител Зограф. Т. 1, С., 1995, 41-46.
  25. Историографски проблеми на Руско-турската освободителна война 1877/1878 г. – Известия на Исторически музей, Перник. Т. І, 2005, 24 – 32.
  26. Историческата книжнина за Васил Левски между две кръгли годишнини. История, 1997, кн. 5, 17-24.
  27. Комитетска жалба до Великите сили от 1873 г. – В: Иронията на историка. Сборник в памет на историка и приятеля професор Милчо Лалков. С., 2004, 69 – 78.
  28. Комитетското дело (1873-1874): дискусионни въпроси. – Във: Българско Възраждане. Идеи, личности, събития. Т. 13. С., 2011, 77 – 82.
  29. Към 170-годишнината от рождението на Георги Бенковски. (Историографски бележки). – В: 170 години от рождението на Георги Бенковски. Юбилеен сборник доклади от научна конференция, Копривщица 2013 г. Копривщица: Фабер, 2014, 17 – 20.
  30. Любен Каравелов (опит за преценка на неговия жизнен път). – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. С., 2005, т. 7, 9 – 14.
  31. “Наредата на работниците за освобождението на българския народ” – проекция на бъдещото конституционно управление на България. – В: Васил Левски и държавността. С., 2004, 61 – 68.
  32. Национални ценности и национални интереси през епохата на Българското възраждане. История, кн. 3-4, 2000, 11-20.
  33. Наченки на българския парламентаризъм преди Освобождението. – В: Началата на българския парламентаризъм. С., 2009, 4 – 28.
  34. Недоизяснени и спорни въпроси по „Арабаконашкото приключение“ – В: Българско възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 14, С., 2014, 7 – 13.
  35. Обиколката на Панайот Хитов из Влашко и Русия през пролетта на 1873 г. (Дискусионни и недоизяснени въпроси). – В: Дойно Дойнов. 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. С., 2004, 187 – 198.
  36. Обществено-политическата дейност на Стоян Заимов до Освобождението (дискусионни и нерешени въпроси). – В: Наше минало. Бр. 26, ноември, 2003, 22 – 28.
  37. Одринската крепост през ХІХ век. – В: Сборник с материали от юбилейна военнонаучна конференция на тема „100 години от победата на българската армия при Одрин”. София. Военно издателство, 2013, 32 – 43.
  38. Опит за групов портрет на сподвижниците на Васил Левски. (Историографски проблеми) – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. Т. 9. С., 2007, 19 – 26.
  39. Опит за личностен портрет на османските владетели през ХVІІІ в. - В: сб. Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 41-47.
  40. Организационно и идейно състояние на БРЦК през първата половина на 1873 г. – В: БРЦК в историческата съдба на българския народ. В. Търново, 2003, 69 – 78.
  41. Османската империя през първата половина на 18 в. В: сб. Кризата в историческото развитие. С., 1991, 55-60.
  42. Павел Бобеков – хилядникът на панагюрци. – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. С., 2006, т. 8, 139 – 145.
  43. Панаирната търговия в българските земи през ХVІІІ век. В: Studia Balcanica, 23, II. Изследвания в чест на чл. кор. професор Страшимир Димитров. С., 2001, 481-490.
  44. Панайот Хитов и Заарското движение от 1875 г. Родина, 1997, кн. 1-2, 155-165.
  45. План на Атанас Узунов от 1873 г. за организиране на въстанието в българските земи. В: сб. Историкът, гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. С., 2001, 75 - 84.
  46. “Подпалвачите” на Цариград - един епизод от военната подготовка на Стаозагорското въстание 1875 г. ВИС, 1998, кн. 6, 14-31.
  47. Политическата активност на българите от Турну Мъгуреле до създаването на БРЦК. История, 2000, кн. 2, 17-27.
  48. Политическата активност на френските консулства в Букурещ и Яш в годините на Директорията и Империята. Векове, 1989, кн. 4, 14-19.
  49. Политическата дейност на Софроний Врачански в контекста на Новото време. – В: Софроний Врачански – книжовник и политик от Новото време. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 24 ноември 2011 г. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2014, 124 – 135.
  50. Политическата дейност на Тодор Ковачов в периода 1867-1870 г. В: сб. Българското революционно движение в навечерието на създаването на БРЦК 1869 г. С., 2000, 37-46.
  51. Проектът за откриване на френско вицеконсулство в Пловдив от 1747 г. – В: Bulgarian Historical Review, 2006, 1-2, 365 – 374.
  52. Първата вълна на българската модернизация, 1850-1912 г. – В: ИПр, 2010, кн. 3-4, 90 – 135. (в съавт. с Мартин Иванов)
  53. Първият опит за откриване на руско консулство в българските земи - във Варна или в Силистра? ИПр., 1991, кн. 8, 53-57.
  54. Размисли върху руско-турската освободителна война /1877-1878/. История, 1994, кн. 2, 52-59.
  55. Революционерът и организаторът на Българския рволюционен комитет (БРК). – В: Българско Възраждане. Идеи. Личности. Събития. С., 2008, т. 10, 22 – 30.
  56. Революционните райони и техните апостоли при подготовката на “всеобщото” въстание в Българско през 1875 г. История, 1998, кн. 2-3, 14-29. (ISSN 0861-3710).
  57. Средоточното българско попечителство в Букурещ (предистория и същност). – История, 2004, кн. 4, 57 – 61.
  58. Султанските приеми и маниерите на хранене в османския двор през ХV-ХVІІ в. Минало, 1994, кн. 3, 37-42.
  59. Събранието на БРЦК от 26 декември 1874 г. – В: Толерантният националист. С., 2009, 75 – 88.
  60. Създаване и дейност на Привременния смесен съвет на Българската екзархия. – В: Държава & Църква – Църква & Държава в българската история. (Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия). С., 2006, 269 – 280.
  61. Три спорни въпроса от дейността на Гюргевския революционен комитет. История, 1996, кн. 2, 21-26.
  62. Триптих за възрожденския даскал Мирчо Попов. – В: Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на професор Йордан Шопов. С., 2006, 204 – 212.
  63. Трифон Панов – един позабравен участник в освободителните борби на българския народ. – ИП, 2007, (LXIII), 3-4, 389 – 394.
  64. Търговията на Холандия с Османската империя през 17 и 18 в. и българските земи. Векове, 1988, кн. 4, 49-58.
  65. Търговското братство в Нежин и българските земи през ХVІІІ в. ГСУ, ИФ, т. 88, 1995, С., 1999, 69-80.
  66. Франция и износът на вълна от българските земи през 18 в. ГСУ, ИФ, т. 79, 1988, С., 1988, 60-80.
  67. Френската левантийска търговия и българските земи през 18 век. Втори межд. Конгрес по българистика. С., 1989, т. 7, 209-214.
  68. Христо Ботев и идеята за “всеобщо въстание” в Българско. В: сб. В търсене на истината. Юбилейно издание по случай 70 годишнината от рождението на професор Николай Генчев. С., Университетско издателство, 2002, 189 – 201.
  69. Цариградската посланическа конференция. – Път, 2007, 2, 27 – 31.
  70. “Цариградски вестник”, Кримската война и българите. – В: Българската журналистика 160 години. Минало – Настояще – Перспективи. С., 2005, 180 – 187.
  71. Щрихи от апостолската дейност на Иван Семерджиев през 1875 г. В: сб. Националната революция, делото на Васил Левски и Освобождението на България. С., 1998, 179-187.
  72. Юрдан Кършовски – един позабравен Ботев четник. – История, 2011, кн. 3, 37 – 42.
  73. A French Perspective on the Balkans from the Time of the Russo-Turkish War, 1828-1829. – In: Empires and Peninsulas: Southeastern Europe between Karlowitz and the Peace of Adrianople, 1699-1829. Berlin, 2010, 107 – 114.
  74. Die grossen öffentlichen Debatten in der bulgarischen Gesellschaft vor der Eigenstaatlichkeit. In: - Öffentlichkeit ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne. Frankfurt am Main. Berlin. Bern. Bruxelles. New York. Oxford. Wien, 2003, 25 – 36.
  75. Europa in den politischen Vorstellungen der Bulgaren zur Zeit der Nationalen Wiedergeburt. In: Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart. Sofia, 1999, 15-26.
  76. The National Problem of the Balkan Peninsula. Past and Present. South East European Monitor. Vol. I, 1, 1994, 58-62.