Начало / Университетът / Факултети / Исторически факултет / Академичен състав / проф. д-р Искра Баева, съвременна история

   

Приемно време:
Петък – 9:00–11:00 ч., каб. 29

Телефон: (02) 9308/ 231

E-mail: baeva@clio.uni-sofia.bg

Адрес:
Исторически факултет
бул. „Цар Освободител“ 15
1504 София

Iskra (1)

 

Биографична справка

  • Завършила история в ИФ на СУ «Св. Климент Охридски» през 1974 г. с дипломна работа «Николо Макиавели като историк»
  • Аспирантка (докторантка) в катедрата по нова и най-нова история на ИФ на СУ «Св. Климент Охридски» от 1976 до 1980 г.
  • Дисертация «Полската селска партия на Станислав Миколайчик в периода на народната демокрация, 1944–1948 г.», защитена през 1982 г.
  • Старши асистент в ИФ на СУ, 1982 г.
  • Главен асистент в ИФ на СУ, 1985 г.
  • Хабилитация «Източна Европа след Сталин 1953–1956 г.», 1994 г.
  • Доцент, 1995 г.
  • Професор, 2011 г.
Специализации:
  • Стипендиантка на ЮНЕСКО в Историческия институт на Варшавския университет, Полша, 1977–1978 г.; Департамент по политически науки на Варшавсикя университет, 1985 г.; Исторически интитут на Варшавския университет, 1987 г.; Програма за изследване на Студената война на «Удроу Уилсън» Център, Вашингтон, САЩ, 1994 г.
Членство в научни организации:
  • Българското историческо дружество
  • Българо-американската научна асоциация (BASA)
  • Дружество за българо-чешко и словашко приятелство
  • Тракийски научен институт
  • Дружество на ООН за България
Научни интереси:
  • Съвременна световна история, История на Източна Европа, История на Полша, История на Чехословакия (Чехия и Словакия), История на Унгария, История на Студената война, История на България през ХХ в., История на прехода в Източна Европа в края на ХХ и началото на ХХІ в. Етническите малцинства в Централна и Източна Европа.
Проекти:
  • Исторически предпоставки, бариери и шансове за европейската интеграция на България. Руският вектор в българската история. Международен проект, 2004–2006 г.
  • Remembering Communism. Международен проект, САЩ – Германия, 2006–2009 г.
  • Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States. Submitted by Prof. Dr. Carlos Closa Montero. Institute for Public Goods and Policy. Centre of Human and Social Science. Проект на Европейската комисия на ЕС, 2010 г.
  • Университетски център за трансгранични българистични изследвания. Национален проект, базиран във ФСФ на СУ, 2010–2013 г.
  • Спомени, образи и звуци от годините на социализма 1944-1989 г. Проект на ИФ на СУ, 2006 г.
  • Образи от годините на социализма (1944-1989 г.). Проект на ИФ на СУ, 2007 г.
  • Въвеждане на нови архивни масиви и други извори в университетското преподаване по съвременна българска и световна история. Проект на ИФ на СУ, 2008 г.
  • 1989 година през призмата на лични свидетелства, писмени спомени и официални документи. Проект на ИФ на СУ, 2009 г.
  • Въвеждане в научна и образователна употреба на нови документални извори за съвременната българска история. Проект на ИФ на СУ, 2009 г.
  • Нови документи за “възродителния процес”. Проект на ИФ на СУ, 2010 г.
  • Европейските интеграционни процеси от края на Втората световна война до края на 50-те години на ХХ в. Проект на ИФ на СУ, 2011 г.
  • Европейски интеграционни проекти през 60-те години на ХХ в. Проект на ИФ на СУ, 2012 г.
  • Европейски интеграционни проекти през 70-те години на ХХ в. Проект на ИФ на СУ, 2013 г.
  • Европейски интеграционни проекти през 80-те години на ХХ в. Проект на ИФ на СУ, 2014 г.
  • Европейски интеграционни процеси през 90-те години на ХХ в. – Проект на ИФ на СУ, 2016 г.
  • Отношения на страните от Източния блок с Латинска Америка през Студената война – проект на ИФ на СУ, 2016 г.
  • Реформи в България и света през ХХ век – проект на ИФ на СУ, 2017 г.

Избрани публикации:

Книги и учебни помагала

  1. Източна Европа след Сталин 1953–1956. Полша, Унгария, Чехословакия и България. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1995.
  2. България и Източна Европа. „Парадигма”, С., 2001.
  3. Тодор Живков. „Кама”, С., 2006.
  4. Източна Европа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове. „Парадигма”, С., 2010.
  5. Утопия и реалност. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1991. В съавторство с Димитър Луджев и Бойка Василева.
  6. История на съобщенията в България. Факти, събития, личности, проблеми. „Ракла”, С., 1997. В съавторство с Илияна Марчева и Евгения Калинова.
  7. Външната политика на България след 10. ХI. 1989 г. С., 1997. В съавторство с Евгени Александров, Красимира Стоянова, Александър Рангелов, Катинка Христова.
  8. Евреите в международната политика. Една българска гледна точка. С., 1998. В съавторство с Евгени Александров, Бойка Василева, Красимира Стоянова и Елина Александрова.
  9. Преди и след „желязната завеса”, С., 1998. В съавторство със Зоя Иванова, Христина Мирчева, Костадин Грозев, Драгомир Драганов.
  10. Българските преходи 1944–1999. С., 2000. В съавторство с Евгения Калинова.
  11. Evguenia Kalinova. Iskra Baeva. La Bulgarie contemporaine entre l'Est et l'Ouest. L'Harmattan, Paris, 2001.
  12. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944–1955). „Полис”, С., 2003. В съавторство с Евгения Калинова. Второ допълнено издание от 2013 г.
  13. Българските преходи 1939–2005. „Парадигма”, С., 2006. В съавторство с Евгения Калинова. Следващо допълнено издание: Българските преходи 1939–2010. „Парадигма”, С., 2010.
  14. Vademecum. Contemporary History Bulgaria. A Guide to archives, research institutions, associations, museums and sites of memory. Ed. By Iskra Baeva and Stefan Troebst. Sofia, Berlin. 2007.
  15. Историjа Бугарске. Clio-Клио, Београд, 2008. В съавторство.
  16. Iskra Baeva, Evgenia Kalinova. Bulgarien von Ost nach West. Zeitgeschichte ab 1939. Braumueller, Wien, 2009.
  17. Iskra Baeva, Evgenia Kalinova. SUGCRONH BOULGARIA. Apo to Anatoliko Mplok sthu Eurwpaikh Enwsp. EPIKNTRO A. E. Qessalonikh. 2011.
  18. Социализмът в огледалото на прехода. „Изток–Запад”, С., 2011. В съавторство с Евгения Калинова.
  19. University of Sofia St. Kliment Ohridski. The First 125 Years. Sofia, 2013, St. Kliment Ohridski University Press. В съавторство с Иван Илчев, Валери Колев, Евгения Калинова.
  20. Христоматия по най-нова обща история. „Народна просвета”, С. 1988. В съавторство с Христина Мирчева.
  21. История на България от древността до наши дни. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1998. В съавторство с Илиана марчева и Евгения Калинова.
  22. История на България за ХІ клас. „Отворено общество”, С., 1996. В съавторство.
  23. История на България за ХI клас. Книга за учителя. „Отворено общество”. С., 1996.
  24. История на България от древността до наши дни. Учебник за 11 клас. „Планета 3”, С., 2001. В съавторство.
  25. История и цивилизация, 11 клас, Профилирана подготовка. „Планета 3”, С., 2002. В съавторство.
  26. История и цивилизация. История на света ХХ век. Учебник за 10 клас. „Планета 3”, С., 2002.
  27. История на България в дати. Изток–Запад, С., 2017. в Съавторство с. Валери Кацунов, Пламен Митев, Валери Колев и Евгения Калинова.

Съставителство

  1. Модерна България - сборник по случай 65-годишнината на проф. д-р Величко Георгиев и акад. Илчо Димитров. УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 1999.
  2. Сб. Иронията на историка. В памет на историка и приятеля проф. Милчо Лалков. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2004.
  3. Сб. Предизвикателствата на прехода. Национална научна конференция, 10-11 ноември 2004 г. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2006.
  4. Сб. док. Przed i po 13 grudnia. Panstwa bloku wshodniego wobec kryzysu w PRL 1980-1982. T. 1. Warszawa, 2006.
  5. Homо Bohemicus “Обратно към Европа”, Издание на Бохемия клуб, № 1, 2007.
  6. Сб. док. Prager frueling. Das internationale Kriesenjahr 1968. 2. Dokumente. Boehlau Verlag Koeln Weimar Wien. 2008.
  7. Сб. Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар, Смолян, 11-13 май 2006, УИ “Св. Кл. Охридски”. С., 2008.
  8. Сб. Толерантният националист – паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов. „Парадигма”, С., 2009.
  9. Сб. док. “Възродителният процес”. Българската държава и българските турци (средата на 30-те – началото на 90-те години на ХХ век). Съст. И. Баева, Е. Калинова. Т. І, Държавна агенция “Архиви”, Т. 55, С., 2009.
  10. Сб. док. “Възродителният процес”. Международни измерения (1984–1989). Съст. И. Баева, Е. Калинова. Т. ІІ. Архивите говорят, Т. 61. ДА “Архиви”, С., 2009.
  11. Сб. Русия и България – между “филството” и “фобството”. Материали от научните конференции “Русия и Европа през ХХ век” и “Русия в българската история”. CD. Изд. “ИФ-94”, Сдружение “Анамнезис”, С., 2009.
  12. Сб. Светът на българина през ХХ век. Сборник с доклади от национална научна конференция. Парадигма, 2011.
  13. Сб. Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 28–29 септември 2009. С., УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.
  14. История на ОФ/ОС в България. Т. 1 и 2. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012.
  15. Сб. Културното отваряне на България към света. Материали от международната научна конференция по повод 70 години от рождението на Людмила Живкова. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
  16. Сб. Интеграционните процеси през 60-те години на ХХ век. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2013.
  17. Сб. Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2014.
  18. Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2016, 415 с.
  19. Първата световна война век по-късно. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2016, 324 с.

Статии

  1. Създаване на Полската селска партия. – Известия на Българското историческо дружество, кн. ХХХIV, С. 1982, 251–279.
  2. Кризата в Полската селска партия и нейното преодоляване (1945–1949 г.). – Исторически преглед, № 2, 1984, 12–34.
  3. Изграждане на партийната система в Полската народна република (фактори, етапи, принципи). – В: Развитие на политическата система на социализма, С., 1984, 128–137.
  4. Оформяне на конституционното устройство на народнодемократичните държави в Централна Европа. – В: Нормативна система на обществото, С., 1986, 205–213.
  5. Политическите партии в Полша 1944–1950 г. – Векове, № 4, 1986, 40–49.
  6. Антихитлеристката коалиция и полският въпрос от Кримската конференция до създаването на временно правителство на националното единство. – В: Проблемът за мира в международните отношения 1919–1980 г. „Наука и изкуство”, С. 1987, 64–98.
  7. Университетската младеж в условията на социализма. – История на Софийския университет „Климент Охридски”. Университетско издателство. С. 1988, 419–451.
  8. За народната демокрация – полемично (Из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария). – Векове, № 6, 1989, 36–46.
  9. Проблеми от развитието на европейските социалистически страни в периода 1945–1956 г. – Историческата наука и преустройството, С. 1990, 225–245.
  10. Интелигенцията в обществено-политическите кризи на социализма след Втората световна война (Полша, Чехословакия и Унгария) – Философска мисъл, № 5, 1990, 35–42.
  11. Монархизмът в Източна Европа. – Ново време, № 3. 1991, 31–39.
  12. Почеркът на Вълко Червенков в „братското сътрудничество” между БКП и БЗНС. – Земя и хора, № 2, 1991, 5–6.
  13. Най-новата история пред съвременниците. – История–Общество–Философия, № 1, 1991, 17–26.
  14. Нужен ли е нов подход към Втората световна война. – История–Общество–Философия, № 2, 1991, 7–15.
  15. За някои понятия в историческата наука. – История–общество–философия, № 3, 1991, 5–14.
  16. На какво ни учи следвоенната история на Източна Европа. – История–общество–философия, № 5, 1991.
  17. „Източна Европа” – минало и настояще. – Bulgarian Quarterly, № 3, 1991, 33–43.
  18. Криза в политическата система на социализма (из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария 1948–1953 г.). – В: Кризата в историческото развитие, С., 1991, 140–153.
  19. Йежи Тополски – едно от големите имена в полската история. – История, № 1, 1992, 53–54.
  20. Централна Европа – а сега какво? – Ново време, № 3, 1992, 15–23.
  21. Аграризмът – реформистка идеология за преустройството на света. – История, № 5–6, 1992, 97–103.
  22. Динамиката на прехода към демократично общество и пазарна икономика в бившите социалистически страни на Балканите. – В: Балканите пред избор. Мир или война. Европеизация или ребалканизация. С., 1993.
  23. България и „Пражката пролет” 1968 година. – Политически изследвания, № 1, 1993, 78–89.
  24. За историята в сегашно време. – История, № 2, 1993, 17–21.
  25. Към деидеологизация на историческите понятия при преподаване на най-нова обща история. – В: Промените в историческото съзнание на съвременните поколения, Варна, 1993, 129–136.
  26. „Сближението” между България и Съветския съюз (1963–1973 г.) – Ново време, № 1, 1993, 89–111.
  27. Източна Европа – алтернативите на прехода. – Ново време, № 3, 1993 г., 14–22.
  28. Le „Printemps de Prague” de 1968 et la „Révolution de velours” de 1989, vus depuis la Bulgarie. – Revue d'Europe Centrale, Т. I, № 2, 1993, 197–212.
  29. Понятието „личност” при социализма. – В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 85–89.
  30. Съществувала ли е алтернатива в следвоенното развитие на Източна Европа? Доколко и кога? – В: Личността в историческото развитие. Алтернативата в историята. С., 1995, 221–230.
  31. Идеята за етническите малцинства и нацията в преподаването на история на бъдеща Европа. – История, № 3, 1995, 14–18.
  32. Създателят на Чехословашката република Томаш Гарик Масарик – мислител, демократ и държавник. – Минало, № 2, 1995, 73–78.
  33. Българският преход към демокрация след 1989 г. – революция или еволюция. – Минало, № 4, 1995, 86–89.
  34. Българският преход след 1989 г. в исторически контекст – Исторически преглед, № 1, 1996, 90–113.
  35. Президентските избори в Полша – прагматизъм срещу антикомунизъм. – Ново време, № 6, 1995, 69–76.
  36. Държавност и анархия в българската история. – В: Българистични студии, С., 1995, 445–450.
  37. Stalin's Death and Some Aspects of US Policy Towards Eastern Europe in the 1950s. – In: The Balkans After the Second World War. Beograd, 1996, 92–97.
  38. Българският преход в контекста на източноевропейската история. – Ново време, № 2, 1996, 37–44.
  39. Българската външна политика в рамките на Източния блок – поуки за настоящето. – В: Българската външна политика вчера, днес и утре. С., 1996.
  40. Етнически другият в Централна Европа между двете световни войни. – В: Другият в историята, Кюстендил, 1996, 146–156.
  41. Периферия и център в Източна Европа през ХХ век. – В: Периферията в историята, С., 1996, 86–95.
  42. Смяна на елита и кадрите в България и Източна Европа (1944–1948 г.) – В: Лица на времето, ЦИПИ, Т. 1, 1996, С., 1996, 65–90.
  43. Априлският пленум на ЦК на БКП от 1956 г. в контекста на източноевропейската десталинизация. – В: Между истината и лъжата. Априлският пленум (1956 г.). С., 1996, 45–49.
  44. La transition Bulgare 1989–1995 dans le contexte historique. – Revue d'Europe Centrale, tome IV, numéro 3, 3-e semestre 1996.
  45. Западные славяне и европейская культура. – Интеграция ХХI век. Научно-публицистический бюллетень, № 3, 1996, 29–30.
  46. Постсоциалистическите балкански страни в търсене на ново място в Източна Европа. – Международни отношения, № 3, 1996, 59–62.
  47. Интелигенцията винаги е пред избор. – Ново време, № 4, 1996, 3–10.
  48. Отвореното общество 50 години по-късно – погледът на историка. – Философия, история, хуманизъм, София, 1996, 45–50.
  49. Фашизмите в България и по света, анкета на сп. „Демократически преглед”: Имало ли е фашизъм в България? – Демократически преглед, № 4–5, 1996, 369–381.
  50. Българската пропаганда в Източна Европа от края на Втората световна война до смъртта на Сталин 1953 г. – Balkanistic Forum, № 1–2, 1996, 115–126.
  51. Засиленият диалог с НАТО – исторически и политически аспекти. –Международни отношения, № 6, 1996, 15–19.
  52. Българската република на 50 години. – Ново време, № 4, 1996.
  53. Bulgarian Transition to Democracy after 1989 – Revolution or Evolution. – In: Actes de Deux Journées de Travail sur la Transition „Les Mécanismes de la Transition dans l'Europe des Transformations”. Editions Ant. N. Sakkoulas. Athènes, 1996, 153–158.
  54. Модели на политическа култура в следвоенна Полша и България. – Епохи, № 4, 1996, 118–124.
  55. Участието на БСП в управлението – трудна равносметка. – Ново време, № 2–3, 1997, 13–18.
  56. Крахът на либерализма в междувоенна Централна Европа. – Международни отношения, № 2, 1997, 71–78.
  57. Днешните проекции на делото на първия президент на Чехословакия Томаш Г. Масарик. – Ново време, № 5, 1997, 111–118.
  58. Градът в политическата история на Източна Европа през ХХ в. – Балканистичен форум, № 2, 1997, 73–81.
  59. Международни предпоставки на първия опит за десталинизация в България (1953–1956 г.). – В: Лица на времето. Т. 2, С., 1997. 173–200.
  60. Еволюция на идеите на левицата за националната държава през ХХ век. – В: Българската левица за националната държава в ХХI век – историческо развитие и перспективи”. Национална теоретична конференция, Велико Търново, 29 и 30 ноември 1997 г., 85–89.
  61. Социалистическият печат – ляв или партиен. – В: Левицата. Дискусии, портрети, реферати. № 3, 1998, 11–14.
  62. Новата левица в Източна Европа пред предизвикателствата на прехода. – Понеделник, 1998, № 6–7, 129–142.
  63. Българо-съветските отношения в годините на „перестройката”. – В: България в сферата на съветските интереси (българо-руски научни дискусии). С., 1998, 118–127.
  64. БРП (к) и другите в Коминформбюро. – В: България в сферата на съветските интереси (българо-руски научни дискусии). С., 1998, 360–368.
  65. Дойде времето на левите и в Чехия. – Ново време, 1998. кн. 1–2, 99–107.
  66. Циклите–граници в съвременната история на Чехословакия. – Балканистичен форум, № 1–2–3, 1998, 46–56.
  67. Втората световна война и славянското единство – плюсове и минуси. – Във: Втората световна война и славянският свят. Славянски летописи, Т. IV, С., 1998, 147–160.
  68. Късното българско дисидентство – Обществен комитет за екологична защита на Русе. – Епохи, № 1, 1998, 104–117.
  69. Българската външна пропаганда в началния период на живковизма. – Епохи, № 2, 1998, 88–110.
  70. Аграризмът като идеология на селските движения в България и Полша до Втората световна война. – Год. на СУ „Св. Климент Охридски”, ИФ, Т. 84–85, 1992, С., 1999, 183–210.
  71. Полският март 1968: властта срещу интелигенцията. – В: Модерният историк. Въображение, информираност, поколения. С., 1999, 147–160.
  72. Стари и нови митове за „социализма”. – В: История и митове, С., 1999, 145–154.
  73. Бъдещето на славянството през 21 век – единни или разделени. – В: Славянските култури и модерната цивилизация * Славянството – съвременни предизвикателства. Славянски летописи. Т. 5 и 6. С., 1999, 128–135.
  74. България от 50-те години през погледа на ЦРУ. – В: Модерна България. Сб. по случай 65-годишнината на проф. д-р Величко Георгиев и акад. Илчо Димитров. С., 1999, 338–365.
  75. Българските преходи през ХХ в. – Ново време, 1999, 97–104.
  76. Източноевропейският социализъм – обществото, от което излязохме. – В: Отвъд прехода – модернизацията. С., 2000, 65–98.
  77. България и Съветският съюз след Втората световна война – прагматизмът на българската позиция. – В: България и Русия през ХХ век. Българо-руски научни дискусии. С., 2000, 425–433.
  78. Българската равносметка на ХХ век – между носталгията и безнадеждността. – В: Краят на хилядолетието, носталгии, раздели и надежди. С., 2000, 11–16.
  79. Десетгодишният път на една социалистическа партия. – Ново време, № 1–2, 2000, 23–44.
  80. Из историята на българското дисидентство – Общественият комитет за екологична защита на Русе и властта. – Известия на държавните архиви, бр. 76, 2000, 33–53.
  81. Граждански ли са днешните граждански движения в България? – Понеделник, № 9–10, 2000, 123–128.
  82. Основни тенденции в прехода на бившите социалистически страни от Източна и Средна Европа. – В: Защо рухна реалният социализъм. С., 2001, 276–294.
  83. Отношението на БСП към властта в годините на прехода. – Ново време, № 12, 2000, 41–57.
  84. Европейско и неевропейско в източноевропейския социализъм. Българският случай. – Исторически преглед, 2000, 5–6, 72–90.
  85. Томаш Гарик Масарик – идеалистът сред реалностите на историческите поврати – В: „Световност, демокрация, малки народи”. 120 години от рождението на Димитър Михалчев. 150 години от рождението на Томаш Масарик. Материали от научна конференция, 10–11 ноември 2000 г.
  86. Променящото се възприемане на българските поврати. – В: Историкът гражданин и учен. Сборник в чест на академик Илчо Димитров. УИ „Св. Климент Охридски „, С., 2001, 402–417.
  87. Полското политическо махало отново върви наляво. – Ново време, № 9, 2001, 72–85.
  88. Българи в недалечната чужбина (българи в Източна Европа през първите години след Втората световна война). – В: Изследвания в чест на чл.-кор. професор Страшимир Димитров. Studia Balcanica 23, С., 2001, 746–760.
  89. Пораженията в Източна Европа през ХХ век и техните последици. – Балканистичен форум, № 1–2–3, 2001, 170–179.
  90. The United States Notion of Eastern Europe from the 1950s till the 1990s – Adequacy and Inadequacy. – In: America Imagined. Selected Conference Papers, October 18–21, 2001. American University in Bulgaria. Bulgarian-American Studies Association, 178–184.
  91. Аграрното законодателство в Чехословакия, Полша и България след Първата световна война. – История, № 1, 2002, 11–21.
  92. Трудната победа на унгарските социалисти на парламентарните избори. – Ново време, май 2002, бр. 5, 81–96.
  93. Монархия – република в Източна Европа през ХХ в. – Исторически преглед, № 1–2, 2002, 95–115.
  94. Изборите в Чехословашката република – социалдемократите продължават да управляват. – Ново време, № 7–8, 2002, 149–163.
  95. Николай Генчев – интелектуалецът в българския преход. – В: Търсене на истината. Юбилейно издание по случай 70 години от рождението на професор Николай Генчев. С., 2002, 41–51.
  96. Георги Димитров – поглед от началото на 21 век. – В: Георги Димитров – между възхвалата и отрицанието. С., 2003, 149–158.
  97. Източна Европа през 2002 година – новата левица пред нови предизвикателства. – Понеделник, № 3/4, 2003, 67–82.
  98. Modele kultury politycznej w powojеnnеj Polski i Bulgarii. – In: Polska–Bulgaria w Europie Srodkowej i Polunocno–Wschodniej w wiekach XVII–XX. Podobienstwa, roznice, uwarunkowania. Pod red. Wieslawa Balceraka. Warszawa–Lowicz, 2003, 288–296.
  99. Имперският принцип в Източния блок след Втората световна война. – История, 2003, кн. 3–4, 101–109.
  100. Студената война – война и/или мир. – В: Двадесетият век. Опит за равносметка. УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2003, 182–193.
  101. Отношенията (българо–американските) в годините на студената война. – Международни отношения, № 4, 2003, 83–95.
  102. Политическата култура на българското дисидентство. – Collegium Germania 4, Sofia, 2003, 278–294.
  103. Изток или Запад е Източна Европа? – В: Проблемът Изток–Запад. Историческа перспектива, Парадигма, С., 2003, 346–354.
  104. 80-те години – десетилетие на пропуснатите реформи в България. – Ново време, № 11, 2003, 115–127.
  105. Защо е била слаба българската социалдемокрация? – Ново време, № 12, 2003, 103–107.
  106. R. Genov, I. Baeva. „Incomprehension of the Nature of the Race Question”: Saving the Bulgarian Jews from the Holocaust. – In: Racial Discrimination and Ethnicity in European History.ed. by Gudmundur Halfdanarson. Edizioni Plus. Universita di Pisa. 2003, 153–176.
  107. Полските работнически вълнения през декември 1970 г. – предизвикателство срещу системата. – В: Иронията на историка. В памет на историка и приятеля проф. Милчо Лалков. С., 2004, 385–412.
  108. Насилието в България в годините на прехода – 1989–2003 г. – История, № 3, 2004, 42–51.
  109. България и Русия в края на ХХ и началото на ХХI век – от филство и фобство към нормализация. – Международни отношения, № 3, 2004, 61–70.
  110. ?Constituye el socialismo de Estado una interrupcion historica en Bulgaria y en la Europa Oriental – Lamusa: Pensamiento, Universidad y Red, № 2, 2003–2004, 247–251.
  111. Създаване на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и ролята му за началото на прехода – 1988–1989 г. – Известия на държавните архиви, т. 87, 2004, 3–32.
  112. Идеите на Димитър Благоев – поглед от началото на ХХІ в. – Ново време, № 9, 2004, 77–90.
  113. Варшавското въстание от 1944 г. в историята. – Ново време, № 12, 2004, 159–164.
  114. Идеологията на Александър Стамболийски в рамките на източноевропейския аграризъм. – В: Земеделското движение в България. История, развитие, личности. Национална научна конференция. Пазарджик, 2004, 17–22.
  115. Разширяването на Европейския съюз и предефинирането на Изтока. – В: Проблемът Изток–Запад. Съвременни измерения. Доклади от конференцията “Проблемът Изток–Запад. Съвременни измерения”, София, 8 октомври 2004 г., С., 2004, 104–113.
  116. Балканите, България и Русия – заедно или поотделно по пътя към Европейския съюз. – Международна политика, № 1, 2004, 39–43.
  117. Ролята на българския печат в Пражката пролет 1968 г. – Homo Bohemicus. № 2, 2004, 5–17.
  118. Втората световна война и последиците ѝ за славянския свят. – Ново време, № 4, 2005, 99–114.
  119. От професионален революционер до държавник – Антон Югов. – В: Български държавници 1944–1989.Скорпио ви, С., 2005, 142–155.
  120. Българският “идеал за щастие” – Георги Трайков. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 156–169.
  121. Прагматикът, управлявал България 35 години – Тодор Живков. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 184–204.
  122. Дясната ръка на Тодор Живков – Станко Тодоров. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 205–218.
  123. Най-дългогодишният външен министър – Петър Младенов. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 219–233.
  124. Комунистът от трето поколение, който започва да възстановява капитализма – Андрей Луканов. – В: Български държавници 1944–1989. Скорпио ви, С., 2005, 234–254.
  125. Поуки от Втората световна война – за Източна Европа, за Европа и за света. – Международни отношения, 2005, кн. 2–3, 75–80.
  126. Трудната европейска съдба на поляците. – В: Адам Замойски. Полският път. Хилядолетната история на поляците и тяхната култура. Велико Търново – Абагар. 2005, 6–12.
  127. Централноевропейската левица пред политическата есен на 2005 г. – Ново време, № 9, 2005, 91–104.
  128. Маршът на живите 2005. Българско участие в ХІV международен поход от Аушвиц до Биркенау. – История, кн. 4, 2005, 37–45.
  129. Последиците от Втората световна война – поглед от ХХІ век. – Във: Втората световна война, България и следвоенният свят. Военно издателство, 2005, 29–40.
  130. Мястото на българския социализъм в световния сблъсък на идеи през ХХ в. – В: Следвоенна България между Изтока и Запада. С., 2005, 10–19.
  131. Криза на европейската левица (Размисли след парламентарните избори в Полша и Германия). – Понеделник, № 9–10, 2005, 41–53.
  132. Ролята на етническите малцинства за прехода в Източна Европа от края на 80-те години на ХХ век. – В: Малцинствени и етнорелигиозни проблеми в Югоизточна и Централна Европа между двете световни войни, С., 2005, Институт по балканистика, 151–166.
  133. БСП пред предизвикателствата на управлението. – Ново време, № 12, 2005, 11–28.
  134. Тодор Живков – политик и държавник, прагматик и хитрец или всичко това заедно? – В: Боян Кастелов „Тодор Живков. Мит и истина”. ИК „Труд”, С., 2005, 779–807.
  135. Моралът на старите (до 1989) и новите (след 1989) политици – опит за сравнение. – В: Моралът в българската политика. Фабер, 2005, 62–72.
  136. Съвременното българско национално съзнание – от нов национализъм към нов интернационализъм. – В: Европейските национализми и европейската интеграция. ИД “Христо Ботев”, С., 2006, 148–153.
  137. Криза в Източния блок – балканските измерения на 60-те години на ХХ в. – В: Проблемът Изток – Запад. България и Балканите. Асоциация Клио-96. С., 2006, 205–223.
  138. Историческите рефлексии на българския преход. – В: Историческата наука в България. Състояние и перспективи. ИИ при БАН, С., 2006, 265–276. В съавторство с Е. Калинова.
  139. Спасените и погубените евреи в Източна Европа през 40-те години на ХХ в. – В: Кюстендилски четения, 2003–2004, С., 2006, 137–147.
  140. Българският социализъм в следвоенния свят – идеи и проблеми. – В: Сборник в чест на доц. д-р Минчо Минчев. УИ “Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 2006, 51–63.
  141. Априлският пленум – предпоставки, проблеми, последствия. – Ново време, 2006, № 6–7, 137–146.
  142. Пътят като фактор за ускоряване на световната история през ХХ век. – В: Учител на учителите. Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Шопов. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2006, 115–123.
  143. Идеите на Димитър Благоев – новото в отминалото време. – Понеделник, № 7/8, 2006, 46–51.
  144. Iskra Baeva, Evgenia Kalinova. Is State Socialism in Bulgaria and Eastern Europe a Historical Interruption? – In: Spaces, Gaps, Borders. Proceedings of the 8th International Conference of the Bulgarian Society for British Studies, 2003. Volume I. Sofia, 2006, St Kliment Ohridski University Press. p. 69–74.
  145. Втората световна война и цивилните българи. – Във: Втората световна война и България, 1939–1947. ИК “Жажда”, Сливен, 2006, 19–25.
  146. От какви исторически митове се нуждаем и от какви не? – В: Ще оцелее ли българският народ през ХХІ век. Изд. “Захарий Стоянов”, УИ “Св. Кл. Охридски”, 2006, 202–214.
  147. 1968 година – кризисна за Източния блок. – Bulgarian Historical Review. Studia In Honorem Professoris Virginiae Paskaleva., 2006, 1–2, 94–112.
  148. 1956 in Bulgaria – A Year of Reforms and Adjustment. –In: Lagarul communist sub impactul destalinizarii. 1956. Academia Romana. Institul national pentru studiul totalitarismului. Bucuresti 2006, 64–85.
  149. Историческата наука за следвоенна България – в търсене на модела. – В: Предизвикателствата на промяната. Национална научна конференция, 10–11 ноември 2004 г. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2006, 250–261.
  150. Раждането на полската “Солидарност” 1980 г. като международен проблем. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2006, 817–839.
  151. Президентът на Чехословакия Лудвик Свобода – военният, превърнал се в политик. – Homo Bohemicus, № 3–4, 2006, 81-95.
  152. Чехите в България – славянската взаимност в действие. – Във: Владимир Сис и България. Сборник статии от Националната научна конференция “Владимир Сис и България”, организирана от Института по история – БАН и проведена на 22–23 ноември 2003 в Хасково. Стигмати-Бохемия клуб, С., 2006, 233–249.
  153. Българската интерпретация на “ляво” и “дясно” през ХХ в. – прилики и разлики с европейската. – В: Политическата мисъл на ХХ век – поуки за България. Научна конференция, София, 27–28 октомври 2006 г. Авангард Прима, С., 2006, 65–73.
  154. The Year of the `Palace Coup or a New Start in Bulgarian History. – In: Miscellanea Bulgarica, 18, Der Transformationsprozess in Bulgarian und der Weg in die EU. Wien, 2006, 45–52.
  155. Послание на Димитър Михалчев от Прага през 1924 г. Опит за българска външнополитическа стратегия. – Известия на държавните архиви, Т. 92, 2006, 105–130.
  156. Балканската политика на България в началото на 20-те години на ХХ в. – Югославия, но чрез Чехословакия. – В: Мир и конфликти в Югоизточна Европа. ИФ-94, Регионален исторически музей–Кюстендил, 2006, 190–203.
  157. Българският преход в контекста на източноевропейския – регионални и глобални фактори. – В: Университетски четения и изследвания по българска история. ІV международен семинар, Смолян, 11–13 май 2006, УИ “Св. Кл. Охридски”, 720–738.
  158. Политическите конфликти в годините на българския преход и ролята на външните фактори за тяхното преодоляване. – В: Диалог и толерантност в политиката. С., 2007, 128-139.
  159. Политическата (зло) употреба с архивите на Държавна сигурност в Източна Европа. – Понеделник, 2007, кн. 3–4, 51–61.
  160. “Австрия – в сърцето на Европа, България – в сърцето на Балканите”. – В: Австрия–България: традиции с бъдеще. С., 2006–7, 21–30.
  161. Историческият път на България. – България: Интеграция, трансформация, модернизация. РИК “Славяни” ООД, С., 2007, 159–245.
  162. Предизвикателства пред българската външна политика в края на държавния социализъм. – Международна политика, 2007, кн. 1, 105-121.
  163. Lata szesciesiate – krysys tozsamosci narodowek w Europie Wschodniej. – In: Integracja i tozsamosc narodowa w Europje Srodkowo-Wschodniej na przestrzeni dziejow. Red. Naukowa Elzbieta Znamierowska-Rakk. Wydawnictwo Neriton Instytut Historii PAN, Warszawa 2007, 187–202.
  164. Голямата промяна през 1989 г. – чехословашки и български рефлексии. – Homo Bohemicus, № 1, 2007, 67–87.
  165. Тодор Живков и властта. – Историята, 2007, бр. 2, 5–8.
  166. Луканов, който свали Живков. – Историята, 2007, бр. 2, 20–22.
  167. Социалистическая модернизация Болгарии: плюсы и минусы. – Восточноевропейские исследования, № 6, 2007, 5–18. (Същото на български: Социалистическата модернизация в България – плюсове и минуси. –Ново време, № 5–6, 2007, 153–170)
  168. Anticomunismul în Bulgaria. – Magazin istoric, № 6, 2007.
  169. Образът на сърбите в българската историография през призмата на конфликтите от ХІХ и ХХ век. – In: Obraz konfliktow meidzy narodami slowianskimi w XIX i XX wieku w historiografii. Wydawnictwo Uniwersytetu Jegiellonskiego, Krakow, 2007, 177–188.
  170. Между Сцила и Харибда Тодор Живков при последната си среща с Горбачов. – Ново време, № 11, 2007, 101–112.
  171. Mukotrpnosti procesa tranzicije. – Hrvatska Revia, Т VII, № 3, 2007, 38–45.
  172. Интеграционните процеси в Западна и Източна Европа – намерения и резултати. – В: Заедно в Европа. С., 2007, 57–67. Integration Processes in Western and Eastern Europe. – In: Together in Europe. S. 2007, 55–65.
  173. Славяните в чужда държава (Поглед към славянските малцинства в Централна Европа през ХХ в.) – Studia Balcanica, 26. Изследвания в памет на Апостолис Христакудис. БАН, Институт по балканистика. С., 2007, 223–232.
  174. Намаляващата държавност в Европа след Втората световна война. – Историкии. Научни изследвания в чест на доц. Д-р Стоян Танев по случай неговата 70-годишнина. УИ “Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2007, 491–508.
  175. Славянската култура през 20 в. и българският принос. – В: Приносът на българската култура за интеркултурата на 21 в. С., 2007, 10–14.
  176. Балканите след Студената война – от разединение към обединение. – В: Национално, балканско, европейско, конвергентност и дивергентност. ИК ИФИ–БАН, С., 2008, 157–163.
  177. Русия и Източна Европа като част от Европейския съюз: опит за периодизация и систематизиране. – Международни отношения, № 1, 2008, 21–26.
  178. “Възродителният процес” в България като национален и регионален конфликт (Причини за възникване и начини на преодоляване). – В: Гранични и етнонационални конфликти в Средна и Югоизточна Европа. БАН, Институт по балканистика, 2008, 99–121.
  179. Благовест Сендов – математикът, общественик и участник в българските политически поврати. – Понеделник, № 1–2, 2008, 102–110.
  180. Разделянето на “Източна Европа”. – В: Историята в международната журналистика: употреби и злоупотреби. С., 2008, 95–122.
  181. Bulgarien – der treue Vasall des Kreml. – In: Stefan Karner, Natalia Tomilina, Aleksander Tschubarjan. Prаger Fruehling. Das internationale Krisenjahr 1968. 1. Beitrage. Kriegfolgen-Forschung, Boehlau Verlag Koeln Weimar Wien, 2008, 461–479.
  182. Гражданските характеристики на Отечествения фронт. – В: 65 години Отечествен фронт – съюз. Изд. “Захарий Стоянов”, С., 2008, 34–43.
  183. 1968 година – повратна за Източна Европа. – В: 1968 – четрдесет година после. Београд, 2008, 27–50.
  184. Полският март `68 като международен проблем. – Международна политика, № 1, 2008, 89–103.
  185. Митовете за и около “Пражката пролет `68”. – В: История в преход. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Драгомир Драганов. УИ “Св. Кл. Охридски”, С., 2008, 181–193.
  186. Болгария в 60-е годы ХХ нека: ответ на вызовы меняющегося мира. – В: 1956 год. Росийско-болгарские дискусии. Москва, 2008, 436–453.
  187. Александър Лилов – предизвикателството да си политик в интересни времена. – В: Стратегът на промяната. Сборник по случай 75-годишния юбилей на Александър Лилов. Фонд. Арете–Фол, УИ “Св. Кл. Охридски”, 2008, 177–206. (същото в: Александър Лилов. Преходът, Социалистическа библиотека № 9, С., 2012, 9–38).
  188. Правенето на герои и антигерои в историята на Източна Европа – на примера на Пражката пролет `68. – Известия на Българското историческо дружество, Т. 40, ИИ при БАН, С., 2008, 247–262.
  189. “Силата на безсилните” и безсилието на силните – източноевропейците пред изкушенията на властта. – В: Етнически и културни пространства на Балканите. Сборник в чест на проф. Цветана Георгиева. Ч. І. Миналото – исторически ракурси. Изд. на СУ, 2008, 707–723.
  190. Чешкият принос в модернизацията на нова и съвременна България. – В: Ролята на чешката интелигенция в обществения живот на следосвобожденска България. Посолство на Република България в Чешката република. Прага, 2008, 20–31.
  191. Историческият облик на Балканите – между предубежденията от миналото и надеждите за бъдещето. – В: Имиджът на Балканите: исторически подходи и комуникационни перспективи. Съст. Минка Златева. С., 2008, 115–119.
  192. България и Съветският съюз/Руската федерация пред предизвикателствата на новия световен ред след 1989 г. – В: България и Русия между признателността и прагматизма. Форум “България-Русия”, ИИ – БАН, Институт по славяноведение – РАН, ДА “Архиви”, София, март 2008, 722–732.
  193. Размисли за жените през ХІХ и ХХ век. – Във: В света на човека. Сборник в чест на проф. дин Иваничка Георгиева . съст.. и н. ред. Джени Маджаров и Красимир Стоилов. С., 2008, УИ “Св. Кл. Охридски”, Т. 2, 363–374.
  194. Университетски преподавания и изследвания по историческа бохемистика. – В: История и историография. Сборник в чест на проф. д-р Мария Велева. Съст. Елка Дроснева. УИ “Св. Кл. Охридски”, 2008, 342–353.
  195. Значението на Унгарската революция от 1956 г. за Източна Европа. – В: “Прекрасният повод”. С., Свят. Наука, 2008, 7–13; Az 1956-os Magyar forradalom kelet-Europaj jelentosege. – In: Kivalo alkalom II, Sofia, 2008, 183–188.
  196. Ostatni rok: Bulgaria i kraje Bloku sovietskiego w 1989 roku. – Studia z Dziejow Rosji i Europy Srodkowo-Wschodniej, tom XLIV, Warszawa, Wydawnictwo Naukowe, 2009, 199–214. (Същото: Последната година: България и страните от Източния блок през 1989 г. – Исторически преглед, № 3–4, 2008, 90–108).
  197. Балканите и европейската политика през ХХ и ХХІ век – борба за равноправно участие. – В: Национално, балканско, европейско – тенденции на равенство и неравенство. ИФИ–БАН, София, 2009, 114–122.
  198. Стайко Трифонов – толерантният националист. – В: Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов. С., 2009, 9–14.
  199. Българските турци в годините на прехода. – В: Толерантният националист. Паметен сборник от приятелите на Стайко Трифонов. С., 2009, 393–416.
  200. Мястото на „Пражката пролет `68” в международните отношения. – Минало, № 1, 2009, 82–95.
  201. Съветският фактор в Източна Европа след Втората световна война. – В: Русия и България – между “филството” и “фобството”. – В: Материали от научните конференции “Русия и Европа през ХХ век” и “Русия в българската история”. CD. Изд. “ИФ-94”, Сдружение “Анамнезис”, 2009, 411–421.
  202. Прилики и разлики между българското преустройство и съветската перестройка. – В: Русия и България – между “филството” и “фобството”. Материали от научните конференции “Русия и Европа през ХХ век” и “Русия в българската история”. CD. Изд. “ИФ-94”, Сдружение “Анамнезис”, 2009, 422–436.
  203. Несъстоялата се модернизация на съветския и европейския социализъм. – Понеделник, № 1-2, 2009, 8–24.
  204. Българският министър на външните работи Иван Башев и българо-турското сближение. – В: Общите граници на разбирателството. България и Турция партньори в ХХІ век. Съст. Д-р Дарина Петрова. Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. С., 2009, 111-118; `The Bulgarian Minister of Foreign Affairs Ivan Bashev and the Bulgarian–Turkish Rapprochement`. – In: Common Borders of Understanding. Bulgaria and Turkey – Partners in the 21st Century. Ed. Dr. Darina Petrova, IMIR 2009, 119–126.
  205. Куба в българската политика (1960–1989 г.). – Ново време, № 4, 2009, 101–108.
  206. Rola Solidarnosci w upadku socjalizmu w Bulgarii (1980–1989) / The Role of the Solidarity in the demise of socialism in Bulgaria (1980–1989). – In: Solidarnosc i upadek komunizmu / Solidarity and the Fall of Communism. Warszawa-Gdansk, 3–4 june 2009, 20–29.
  207. Етническата пъстрота като политически проблем в междувоенна Централна Европа. – В: Етноси и съжителство в европейската история. Кюстендилски четения 2006. ИФ-94, РИМ – Кюстендил, С., 2009, 188–196.
  208. Изборите за европейски парламент – тревожни тенденции. – Ново време, № 7–8, 2009, 5–13.
  209. Още веднъж за Девети септември 1944 г. – Понеделник, № 7–8, 2009, 97–110.
  210. Девети септември – поглед от началото на 21-и век. – В: Истината за 9 септември 1944 г. Шуменски сборник. 2009, 37–48.
  211. България и Русия – от миналото към бъдещето. – В: България и Русия – в миналото, настоящето и бъдещето. “Интеркултура 21 век”, С., 2009, 16–26.
  212. Успехи и неуспехи на 20-годишния български преход. – Международна политика, № 3, 2009, 22–33.
  213. Българската външна политика при Иван Башев – стремеж към независимост. – В: 100 години независима България: стълбовете на държавността. Военно издателство, 2009, 10–17.
  214. Равносметката на българския преход. – Ново време, бр. 11, 2009, 21–34.
  215. Хроника на събитията в България в годините на прехода 1989–2009. – В: 1989/2009. Размисли за прехода в България, ПИК, В. Търново, 2009, 99–111. Bulgarien in der Periode der Transformation 1989-2009, Eine Chronik der Ereignisse. 1989/2009. Reflexionen ueber die Wende in Bulgarien.
  216. Ролята на “Пражката пролет `68” за еманципацията на българското общество. – В: Чехи в България. Ролята на чешкото присъствие в българското национално възраждане. 19–20 май 2009 г., София, Изд. Валентин Траянов, 23–40.
  217. Политикът интелектуалец. – В: Иван Башев политик, държавник, дипломат. УИ “Св. Климент Охридски”, С., 2009, 41–59. В съавторство с Е. Калинова.
  218. “Възродителния процес” като международен проблем. Българската държава и “възродителният процес” на международната арена. – Във: “Възродителният процес”. Международни измерения (1984–1989). Т. ІІ. Архивите говорят, т. 61. ДА “Архиви”, С., 2009, 5–13.
  219. Мястото на 10 ноември 1989 г. в общите процеси на промени в Източна Европа. – Понеделник, № 11/12, 2009, 68–83.
  220. Поредното голямо изпитание за българския народ през ХХ век. Историците си спомнят и разказват. – Homo Bohemicus, № 2–3, 2009, 63–73.
  221. Последиците от Втората световна война – 65 години след края ѝ (95–106). Последствия Второй мировой войны – 65 лет после ее окончания. (202–211). – В: 65 години от победата над фашизма. 65 лет победы над фашизмом. С., 2010.
  222. Ведущие теденции в болгарской внешней политике в 70-80-е годы ХХ века. – Славяноведение, № 3, 2010, 29–35.
  223. Защо са слаби опозиционните нагласи сред българската интелигенция. – Ново време, № 1, 2010, 127–144.
  224. Bulgarian-Turkish Relations in the Context of Bulgaria’s Balkan Policy in the 1960-70`s. – In: Turkish-Bulgarian Relations. Past and Present. Ed. Prof. Dr. Mustafa Turkesh. Istanbul, 2010.
  225. Роль Советского Союза в распаде Восточното блока. – В: Studia Balkanica, К юбилею Р. П. Гришинной. Москва, 2010, 339–348.
  226. Bulgarian Transition and the Memory of the Socialist Past. (co-author E. Kalinova) – In: Remembering Communism. Genres of Representation. Ed. by Maria Todorova. Social Science research Council, New York. 2010, 57–94.
  227. Последиците от Втората световна война – 65 години след нейния край. – Понеделник, № 3–4, 2010, 61–71.
  228. Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States. Submitted by Prof. Dr. Carlos Closa Montero. Institute for Public Goods and Policy. Centre of Human and Social Science. Madrid, Spain. January 2010. Bulgarian Report.
  229. Die Kommunistische Aera im kollektiven Gedaechnisder Bulgarien. In: Postdiktatorische Geschichtskulturen im Sueden und Osten Europas. Bestandsaufnahme und Forschungsperspektiven. Herausgegeben von Stefan Troebst und Susan Baumgartl. Wallstei Verlag (2010), 405–501. В съавторство с Евгения Калинова и Николай Поппетров.
  230. Образ СССР/Росии в Болгарии на закате «государственного социализма» и в годы перехода к новой общественной модели (1985–2009 гг.). – В: Россия-Болгария: векторы взаимопонимания. ХVІІІ-ХХІ вв. Российско-болгарские начные дискуссии. Москва, 2010, 328–342.
  231. Българският социализъм след Втората световна война като изследователски проблем. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 7–24.
  232. Идеите за изграждане на социалистическата държавно-политическа система. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 25–63.
  233. Етнически и религиозни общности в следвоенна България. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 517–559. В съавторство с Евгения Калинова.
  234. България и социалистическите страни от Източния блок. – В: Изследвания по история на социализма в България 1944–1989. ЦИПИ, Т. 2, С., 2010, 662–711.
  235. Слуховете като „заместваща” информация в годините на социализма в България и в Източна Европа. – В: България и Европа през съвременната епоха. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. дин Димитър Сирков. „Фабер”, 2010, 362–380.
  236. Политическата равносметка на българския преход. – В: Модерната социална държава. България `2020. Равносметката на прехода и перспективата за левицата. С., 2010, 41–46.
  237. Как оценяваме Нюрнбергския трибунал в началото на ХХІ в. – Ново време, № 12, 2010, 5–12.
  238. Bulgarian Turks During the Transition Period. – In: Bulgaria and Europe. Shifting Identities. Ed. Stefanos Katsikas. Anthem Press, London-New York-Delhi. 2010, Chapter Four. 63–78.
  239. “Болгария – преданный васал Кремля”. – В: “Пражская весна”. Международный кризис 1968 года. Исследования. Международный фонд Демократия. “Россия ХХ век”, Москва, 2010, 191–206.
  240. Източна Европа през ХХ век – геополитически регион или преходна зона? – В: Научни известия на Югозападния университет „Неофит Рилски”. Правно-исторически факултет. Т. VІ, кн. 1–2, Благоевград, 2010, 282–293.
  241. Употреба на масите при осъществяване на поврати / преврати в социалистическа Източна Европа. – В: Заговори и преврати в историята. ХV юбилейни Кюстендилски четения 2008. ИФ–94, РИМ–Кюстендил, 2010, 177–187.
  242. България и Куба (1960-1989) – сътрудничество и противоречия. – Понеделник, № 1–2, 2011, 84–91.
  243. Участието на български военни части в интервенцията в Чехословакия през 1968 г. – военна или политическа операция? – Военноисторически сборник, № 1, 2011, 101–110.
  244. Днешните проекции на националната политика на социалистическа България. – В: Националната идентичност. Съвременен социалeн контекст и етични рамки. Институт за изследване на обществото и знанието, БАН, 2011, 128–141.
  245. Последиците от „възродителния процес” и „българският етнически модел” днес. – В: Българският етнически модел – политическа митологема или проблемна реалност? Балкански институт по труда и социалната политика, С., 2011, 65–80.
  246. Bulgaria po II wojnie swiatowej. Od periferii bloku wschodniego do centrum Balkanow. – In: Centrum i peryferie Europy Srodkowo-Wschodniej. Ksztaltowanie sie terytoriow i graniz panstw og sredniowecza do wspolczesnosci. Pod red. E. Znamierowskiej-Rakk. Instytut Historii PAN, Warszawa, 2011, 159–172.
  247. Митът за България като република на СССР или: Щяхме ли да станем 16-а република? – В: Политологията като наука и академична дисциплина. УИ „Стопанство”, С., 2011, 203–211.
  248. Човешките измерения на „възродителния процес”. – В: Нови извори за „възродителния процес”. Парадигма, С., 2011, 83–94.
  249. Тодор Живков – селянинът, превърнал се в държавник. – Ново време, № 9–10, 2011, 161–180. (Същото в: Исторически личности и идеи. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2011, 121–138).
  250. Две десетилетия български преход – предпоставки, проблеми, равносметка. – В: Дриновски сборник, Т. ІV, Харкiв-София, 2011, 330-341
  251. Политическият императив при създаването на новата българска Конституция. – В: Двадесет години от приемането на конституцията на Република България. Съст. Златимир Орсов, Софи-Р, 2011, 159–174.
  252. Bulgarisch-sowietische Wirtschaftsbeziehungen nach dem Zweiten Weltkrieg. – In: Stalins Wirtscaftspolitik an der sowietiscen Peripherie. Walter M. Iber, Peter Ruggenthaler (Hg.). Studien Verlag, Kriegsfolgen-Gorschung, Innsbruck, Wien, Bozen. 2011, 153–174.
  253. БСП на власт и в опозиция в годините на прехода. – В: Изследвания по история на социализма в България. Т. 3, Преходът, С., 2011, 248–287.
  254. Светът на българина през ХХ век. – В: Светът на българина през ХХ век. Сборник с доклади от национална научна конференция. Парадигма, С., 2011, 16–21.
  255. Българската външна пропаганда в епохата на социализма – институтицонални и съдържателни проблеми. – В: Известия на Българското историческо дружество, Т. 41, С., 2011, 380–392.
  256. Румъния и България между Изтока и Запада през 80-те години на ХХ в. – В: България, Балканите и Русия ХVІІІ-ХХІ век. Българо-руски научни дискусии. Институт за исторически изследвания – БАН, С., 2011, 11–29.
  257. Роза Люксембург и революцията. – Понеделник, № 11/12, 2011, 25–30.
  258. България и Съветският съюз след Втората световна война – икономически връзки и зависимости. – В: Призвание и всеотдайност. В чест на 70-годишния юбилей и 40-годишната научна дейност на проф. дин Витка Тошкова. АИ „Проф. Марин Дринов”, С., 2011, 271–284.
  259. Социалноикономически предпоставки за и последици от ”възродителния процес”. – В: Евразийски хоризонти: минало и настояще. Сборник в чест на проф. д.и.н. Валери Стоянов. ИИИ-БАН, С., 2011, 154–170.
  260. Малки кризи след голямата: Чехословакия след 1968 г. – В: Кризите в историята (20 години по-късно). ХVІ Кюстендилски четения 2009, РИМ „Йордан Иванов” – Кюстендил, ИФ – СУ „Св. Климент Охридски”, С., 2011, 206–218.
  261. Заедно или отделно в Европейския съюз: Източна Европа след 1989 г. – В: Кюстендилски четения, 2007. Заедно или разделени. Европа на съюзите, личностити и регионите. ИФ – СУ „Св. Кл. Охридски”, РИМ – Кюстендил, ИФ-94, С., 2012, 183–193.
  262. Ролята на Съветския съюз за разпадането на Източния блок. – В: Русия, Европа и светът. Сборник с материали от международна научна конференция, София, 28–29 септември 2009. С., УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012, 356–365.
  263. Благой Попов – подсъдимият от Лайпциг и лагерникът от Сибир. – В: Благой Попов. От Лапцигския процес в сибирските лагери. Изток–Запад. С., 2012, 7–10.
  264. Нови предизвикателства пред българо-руските отношения. – Понеделник, № 3/4, 2012, 97–105.
  265. Провал ли е преходът в България и в Източна Европа? – В: Провалите в историята. ХVІІ КЮСТЕНДИЛСКИ ЧЕТЕНИЯ 2010 Г. ИФ, СУ „Св. К. Охридски”, РИМ-Кюстендил, С., 2012, 275–289.
  266. Георги Димитров – политическа фигура от ХХ и исторически образ от ХХІ в. – Ново време, № 5-6, 2012, 155-164.
  267. Русия и славянската идея сред западните славяни през ХХ век. – В: Русия в отраженията на историята. В памет на проф. Емил Михайлов. Almanach Via Evrasia, 1, 2012, 183–196.
  268. Руската политическа система, погледната отвън. – В: Президентски избори Русия`2012. Quo Vadis… УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012, 9–21.
  269. Цивилизационни аспекти на сътрудничеството между славянските държави от СИВ – 1949–1991. – In: Miedzycywilizacyjny dialog w swiecie slowianskim w XX I XXI wieku. Red. Irena Stawowy-Kawka. Krakow, 2012, 315–329.
  270. W przeddzień krachu – stosunki bułgarsko-radzieckie w latach osiemdziesiątych. – В: Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo–Wschodniej XLVII, 139-155, Warszawa, 2012.
  271. Отечественият фронт пред новите предизвикателства в последното десетилетие на социализма; Трансформация на Отечествения фронт в Отечествен съюз в началото на прехода в България. – В: История на Отечествения фронт/съюз в България. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2012, 309–396.
  272. История и политика – морални аспекти от взаимодействието им през ХХ в. – В: Етиката в българската наука. Седма национална конференция, 4-5 ноември 2011 г. Издателски комплекс – УНСС, С., 2012, 288-294.
  273. България – европейска интеграция и продължаващи проблеми. – В: Балканите през първото десетилетие на 21. век. Съст.: Александър Костов, Екатерина Никова. „Парадигма”, С., 2012, 169–194.
  274. Людмила Живкова в източноевропейски контекст. – Ново време, № 11, 2012, 65–70.
  275. Георги Димитров – историческа личност на ХХ век и исторически образ от ХХІ век. – В: Георги Димитров в обществената и научната памет. С., 2012, 10–26.
  276. Представата за Европа в модерна България – от Османската империя до Европейския съюз. – In: Slavia Meridionalis. Studia Slavica et Balcanica, 12, red. Nacz. Lilia Moroz-Grzelak, Warszawa, 2012, 171–185.
  277. Противоречия между социалистическите страни на Балканите в навечерието на прехода (1985–1989). – В: България и Балканите в сферата на европейските влияния през ХІХ и ХХІ век. Изд. „ИВИС“, Велико Търново, 2012, 272–283.
  278. Завръщане към европейската конституционна традиция след 1989 г./A Return to the European Constitucional Tradition Since 1989. – В: Год. на СУ „Св. Климент Охридски”. ИФ. Т. 100, УИ „Св. Климент Охридски”, 2012, 381–455.
  279. Последици от Балканските войни за славянската идея и за България. – В: Свиленград и Балканските войни. Т. 2. Сборник с доклади от втора научна конференция, Свиленград, 2012, 67–86.
  280. Евреите в следвоенна Източна Европа – от участие в управлението до противопоставяне на системата. – В: Евреите в Източна Европа и Съветския съюз по време на Втората световна война и Студената война (1939–1989). Диалог Европа, 2013, 169–174.
  281. Българо-чехословашките отношения в навечерието на революционната 1989. – В: Българската бохемистика днес. Парадигма, С., 2012, 253–263.
  282. Преизбирането на Обама и неговото значение за САЩ и света. – Нова международна политика, № 1, 2013, 36–49.
  283. Трансформациите на левицата в Източна Европа след края на социализма. – Понеделник, № 1–2, 2013, 139–150.
  284. Какво остана от резултатите на Втората световна война след края на Студената война. – В: Уроците от победата над фашизма и европейската безопасност. С., 2013, 61–66.
  285. За Людмила Живкова, историята и днешния ден. – В: Културното отваряне на България към света, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2013, 7–17.
  286. Людмила Живкова като феномен в Източна Европа. – В: Културното отваряне на България към света, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2013, 160–174.
  287. Интеграционни процеси през 60-те години в Източния блок – българският случай. – В: Интеграционните процеси през 60-те години на ХХ век, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2013, 10–29.
  288. Създаване на демократични конституции в Източна Европа в годините на преход – опит за сравнителен анализ. – В: Правото – изкуство за доброто и справедливото. 20 години Юридически факултет. УИ „Паисий Хилендарски“, 2013, 561–572.
  289. Ролята на национализма за началото на прехода в балканските социалистически страни. – Балкани, № 2, 2013, 25–36.
  290. Механизми за налагане на комунистическите режими в България и Унгария в първите следвоенни режими. – Епохи, № 2, 2013, 59–69.
  291. Тревожни тенденции в развитието на историческата българистика в славянските страни. – В: Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика. УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, 42–46.
  292. Политическата алтернатива в България през 1989 г. – Ново време, № 2, 2014, 69–88.
  293. Девети май 1945 г. – победата на Антихитлеристката коалиция 68 години по-късно. – Във: Втората световна война през погледа на подрастващото поколение. С., 102–108.
  294. 135 години българо-руски дипломатически отношения – в плен на филството и фобството. – В: 135 години от приемането на Търновската конституция. Сборник. Научна конференция, посветена на 135-годишнината от приемането на Търновската конституция. Сиби, 2014, 149–154. (Също и: 135 години българо-руски дипломатически отношения – предизвикателство за българското филство и фобство. – „Международни отношения”, бр. 5-6, 2014, 139–152)
  295. Трансформационный кризис в советско-болгарских отношениях в 1989-1991 гг. – В: Российско-болгарские научные дискуссии. Российская и болгарская государственность: проблемы взаимодействия. XIX-XXI вв. М.: Институт славяноведения РАН, 2014, 282–306. (Същото: Трансформационна криза в съветско-българските отношения 1989–1991 г. – В: Историята, която усмихва. Парадигма, С., 2014, 196–216).
  296. Източноевропейският социализъм като продукт на съветския модел. – Ново време, № 5–6, май-юни, 2014 г., 153–166.
  297. Балканы во второй половине 80-х годов ХХ в. и перестройка отношений Восток–Запад. – В: Балканы в европейских политических проектах ХІХ–ХХ вв. Москва – 2014, Институт славяноведения Российской академии наук. 443–460.
  298. Пражкото въстание от 1945 г. – Военна история, № 12, 2014, 36–49.
  299. Why There Was Only Weak Opposition among Bulgarian Intelligentsia? - Almanach Via Evrasia, 2014, 3.
  300. Политическая альтернатива в Болгарии в 1980-е годы. – В: Инакомыслие в условиях „реального социализма”. Поиски новой государственности. Конец 60-х – 80-е гг. ХХ в., 456–474.
  301. How is Communism Remembered in Bulgaria? Research, Literature, Projects. – In: Remembering Communism, Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. Edited by Maria Todorova, Augusta Dimou and Stefan Troebst, CEU PRESS, Central European University Press, Budapest-New York, 2014, p. 71–96. В съавторство с Петя Кабакчиева.
  302. How Post-1989 Bulgarian Society Preceives The Role of The State Securuty Service. –In: Remembering Communism, Private and Public Recollection of Lived Experience in Southeast Europe. Edited by Maria Todorova, Augusta Dimou and Stefan Troebst, CEU PRESS, Central European University Press, Budapest-New York, 2014, p. 367–386.
  303. Успехи и проблеми в социалистическия интеграционен процес през 70-те години на ХХ в. – В: Интеграционните процеси през 70-те години на ХХ век. УИ „Св. Климент Охридски”, 2015, 9–30.
  304. Успехи и проблеми пред българската историческа бохемистика. – В: Юбилеен сборник 20 години „Бохемия клуб“, Парадигма, С., 2014, 89–100.
  305. Историческата българистика в Източна Европа след Втората световна война. – В: Трети конгрес по българистика, 23–26 май 2013 г. София. Кръгла маса „Българистика“. УИ „Св. Климент Охридски“. С., 2014, 288–305.
  306. Спорове за Деня на победата през 1945 и през 2014 г. – В: Победата над фашизма и съвременният свят. Фондация „Устойчиво развитие за България”, С. 2014, 27–38.
  307. 25 години по-късно: има ли днес място въпросът „а сега накъде?” – В: 25 години какво? Изд. Омда, С., 2015, с. 14-19.
  308. Еволюция в противопоставянето общество – власт в епохата на социализма. – Исторически преглед, № 5–6, 2013, 59–70.
  309. Образът на Полша и поляците преди Втората световна война и през военните години. – В: Полша и поляците в новата българска история (средата на ХІХ – средата на ХХ век). Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”, С., 2015, 188–204.
  310. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ в последните десетилетия на държавния социализъм в България. – В: Образованието в социалистиеска България – между традицията и комунистическата идеология. Проект „Преживяно минало“, Т. 1, ред. доц. д-р Анка Игнатова, доц. д-р Лора Дончева. Фабер, 2015, 66–81.
  311. Ян Рихлик и българската историческа българистика. – Език и литература, № 1–2, 2015, 127–134.
  312. Как изглеждат традиионните леви идеи днес? Имат ли бъдеще?– В: Левицата. История. Реалности. Перспективи. С., 2015, 180–202.
  313. 9 септември 1944 г. – повратна дата за българската история през ХХ в. – В: 70 години от поврата на 9 септември 1944 г. – исторически предпоставки и последствия. Манта принт, 2015, 11–27.
  314. Цената на свободата – предпоставки за и последици от прехода в Източна Европа. – В: 25 години промени. Граници и периодизация на прехода, институции и качество на демокрацията в България. Sofia Platform. Съст. и ред. Михаил Груев. Юли 2015, 95–107.
  315. Локалните конфликти в региона на Източна и Югоизточна Европа през втората половина на ХХ и началото на ХХІ в. и отражението им върху българската външна и вътрешна политика. – В: Локалните конфликти – изводи и поуки за военните аспекти на националната сигурност на РБ България”. С., 2015, 7–12.
  316. Цената на победата във Втората световна война. – В: 70 години от победата над фашизма. Поуките за света и бъдещето на човечеството. Фондация „Устойчиво развитие за България”, С., 2015, 38–45.
  317. Европа посреща предизвикателствата на новия ред след Втората световна война. – В: България във Втората световна война и следвоенна Европа. Сб. Доклади. Кръгла маса – Хасково, 18–19 юни 2015 г. Хасково, Полиграфюг АД, 2016, 53–74.
  318. Икономическите реформи в следвоенна Източна Европа от 60-те години и дейността на Георги Найденов. – В: Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на проф. Мария Радева. УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, 331–340.
  319. Миграционните вълни днес – най-голямото предизвикателство през Европейския съюз. – В: Геостратегическата ситуация и бежанските вълни – между хуманизма и агресията. С., 2016, 42–49.
  320. Стари и нови предизвикателства пред националните държави в Източна Европа. – В: Политологията пред глобалните и националните предизвикателства в началато на ХХ век. Юбилейна международна научна конференция, 23–24 ноември 2015 г. Издателски комплекс УНСС, С., 2016, 195–200.
  321. История на Българската социалистическа партия. Библиотека „Социални идеи”, ИК „Земя”, С., 2016. Посоката. Част трета. 357–433, 457–465.
  322. Българи и турци. ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за иследване на история на българите. С., 2016, 220–235, 318–337, 354–357.
  323. Арменците в България – спасявайки се от унищожение. – В: География и приятели. Сборник. В чест на 60-годишнината на проф. д-р Веселин Бояджиев и на 35 години преподавателска работа в СУ „Св. Климент Охридски“, Парадигма, 289–300.
  324. Дали да преподаваме и изучаваме историята на малките европейски народи? – В: Преводът – мост между езици и култури. Изследвания в чест на професор Людмила Илиева. УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, 462–470.
  325. Болгарские турки в годы общественно-политической трансформации. – В: Историческая болгаристика. К 100-летию со дня рождения профессора Л. Б. Валева. Федеральное государственное бюджетное учреждение науки, Институт славяноведения РАН, Комиссия историков России и Болгарии, Москва, 2016, 358–375.
  326. 49-ият конгрес на БСП – поредна промяна или ново начало. – Ново време, бр. 1–2, 2016, 9–16.
  327. Съвременният спор за присъствието и проявите на фашизма в България. – В: Неофашизмът: същност и съвременни прояви. Земя, С., 2016, 183–190.
  328. Ще се справи ли ЕС с поредното предизвикателство пред европейската цивилизация. – Геополитика, № 4, 2016, 29–35.
  329. Геополитически предпоставки за обявяването на България за република. – Журнал за исторически и археологически изследвания, № 3, 2016, УИ „Епископ Константин Преславски”, 36–55.
  330. Големите миграции на европейския континент през ХХ и началото на ХХI век. – В: Миграциите. Европа между историческия опит и страховете на съвременността. Анализи и дискусии. Алма матер. Изд. Камен Груп ЕООД, С., 2016, 38–51, 158–160.
  331. Интеграция и дезинтеграция в Източния блок през 80-те години. – В: Интеграция и дезинтеграция в Европа през 80-те години на ХХ век, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2016, 25–50.
  332. Първата световна война – начало на нова епоха в европейската история. – В: Първата световна война век по-късно. СУ „Св. Климент Охридски”, С., 2016, 17–23.
  333. Ролята на съпротивителното движение в Източна Европа за победата на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. – Във: Великите сили, Балканите и България през Втората световна война. ИИИ–БАН, ВА „Георги Стойков Раковски”. С., 2016, 146–159.
  334. Днешните миграции към европейския континент – най-голямото предизвикателство пред ЕС – Понеделник, № 7–8, 2016, 87–92.
  335. Цената на победата. – Ново време, № 1–2, 2017, 9–19.
  336. Реалният облик на антинацистката съпротива в България. Съвместно с Евгения Калинова. – Ново време, № 1–2, 93–117.
  337. Испанската гражданска война (1936–1939 г.) – идеологическа битка по пътя към втората световна война. – Понеделник, № 9–10, 2016, 44–51.