Софийски университет "Св. Климент Охридски"

23–25 ноември 2008, Аула, Нова конферентна зала, Зала 1

Предложената концепция не е насочена към отделна, специализирана експертна група, а към широка и разнообразна общност от реални участници в университетския живот: учени, преподаватели, докторанти и студенти, които да споделят своите тревоги, надежди и виждания за неговото бъдеще.
По тази причина концептуалната рамка на настоящaта концепция на конференцията е пределно широка. Тя се стреми да засегне основни проблеми на съвременния университет, питайки за неговото място в процесите на глобализация и настъпващата икономика на знанието.
Предложеното от организаторите е само покана с възможни тематични и проблемни посоки. След като се получат конкретните заявки за доклади, реалните секции на конференцията ще бъдат организирани според интересите на участниците. Възможни са по-специализирани секции, представляващи главно експертен интерес, но като цяло конференцията е насочена към проблематика, значима както за широки университетски кръгове, така и за гражданското общество и бизнеса. Предвидени са и отделни, неспециализирани кръгли маси за студенти, възпитаници и приятели на университета.

Предложенията ни са в четири основни проблемни области:

1. Университетската идея днес: гъвкаво планиране на бъдещето.

2. Университетът, пазарът и институционалната среда: знание и икономика на знанието.

3. Университетът и обществото: модели на социални употреби и намеси, образователни и изследователски политики.

4. Организиране на знанието и управление на университета в XXI век.

По-долу предлагаме и възможни теми и проблемни области на бъдещите доклади. Ръководството на конференцията е готово да приеме и доклади, посветени на други непредвидени въпроси, стига те да са наистина релевантни към бъдещето на университетите.

1. Университетската идея днес: гъвкаво планиране на бъдещето

• Променени ли са традиционните функции на университета? Каква философия на университета е възможна днес? Какво е днес съдържанието и социалното място на „висшето знание”? Какво осигурява неговото единство, съществува ли такова единство, нужно ли е то? Какво от наследството на Хумболдовия и на Наполеоновия университет е живо днес, какви други модели демонстрират добри качества? Опитът на университетите извън Европа: разнообразие и специфика: конкурентни или взаимно подпомагащи се концепции.
• Структурата на „висшето знание” – дисциплинарност, интердисциплинарност, трансдисциплинарност. Как изглежда „спорът на факултетите” днес? Модели на отношение между образование, изследване, обучение в практически контекст. Форми на дисциплинарна, интердисциплинарна и трансдисциплинарна организация на знанието, образованието, изследванията и практиките.
• Какви са степените на висше знание, които трябва да създава, предава, съхранява и разпространява съвременният университет?
• Мястото на изследванията и индивидуалния изследовател в университета. Как съвременните университети създават креативна изследователска среда? Кои са добрите практики? Форми на конкуренция между изследователите. Модели на кариерни пътища и стимули: модели на университетско и държавно финансиране на изследванията, контрол на качеството им. Възможно ли е повишаването на публичния престиж и положителна промяна на публичния образ на науката и изследдователския труд? Изследвания в университетите и изследвания извън тях /в държавни или корпоративни изследователски институти/ - оценка на специфичния потенциал на университетите за изследователски иновации.
• Пътят на индивидуалния студент в университета. Модели на придобиване на знание и кариерни пътища на вишисти, експерти и млади учени. Обеми от знание и съдържание на пакетите от знания и умения. Отношение между външни /пазарни и социални/ и вътрешни /научно-систематични/ изисквания към знанията и уменията. Философия и политика на учебните планове, модели и добри практики, отношение между фундаментално и приложно знание, форми на студентско участие при конструирането на учебни планове. Специализирано, дисциплинарно или широкопрофилно образование?
• Какво е отношението между „знание” и достъп до информация, употреби на знанието и ползване на бази данни? Университетът, управлението на информационните системи и медиализацията на знанието. Преосмисляне на задължителните обеми от знания. Имат ли основание опасенията за „изчезване на преподавателя” и криза на знаниевия авторитет? Информационна и информационно-образователна политика на университетите, отношението между университета и електронното образование и самообразование.
• Статутът на природните и математически науки, отношението между фундаментално и приложно знание. Университетът, икономиката на знанието и новите технологии.
• Нови и стари образователни политики на университета: дистанционно знание, електронно преподаване, обучение през целия живот.
• Статутът на социалните и хуманитарни науки в университета: упадък или възход? Какво легитимира социалните и хуманитарните науки в глобалната ситуация и в контекста на „постнационалните констелации”?

2. Университетът, пазарът и институционалната среда: знание и икономика на знанието

2.1. Университетът и пазарът

• Какво представлява съвременната „икономиката на знанието” и как университетът може да се намеси в нея? Типове пазарно търсене и приложност на знанието. Пазарът на академични кадри, пазарът на информация, пазарът на услуги.
• Образование за пазарно-приложни изследвания – мястото му в университета и кой трябва да провежда обучението на студентите, насочени към пазара.
• Модели на комуникация между университета и пазара. Маркетингови стратегии на университета и пазарът на кадри с висше образование: локални, национални, европейски и глобални специфики. Какъв пакет от знания и умения е нужен на пазара: дилеми на тясноспециализираното и широкопрофилно образование? Какви са възможностите за сътрудничество между университетите и бизнеса? Форми на намеса на пазара в университета – добри и лоши практики.
• Голямата дилема – мениджърско-предприемачески университет или университет, базиран върху самостойност и качеството на знанието. Университетът като корпоративно-предприемаческа структура и университетът като базиран върху фундаменталните научни области: гъвкавост или систематичност? Краткосрочните нужди на пазара и дългосрочните стратегии за изграждане на систематично и фундаментално знание. Добри и лоши практики на мениджърския университет.
• Модели и добри практики за пазарни успехи на университета: консултантски къщи, приложни изследователски проекти, отдаване на квалифициран труд и пр.
• Университетът и формите на корупция.

2. 2. Университетът и институционална среда: institutional peer pressure

• Частична загуба на автономия на университетите и проблемите, произтичащи от тази форми на зависимост. Употреби и злоупотреби с автономията. Отношението между автономните университети, Министерство на образованието и науката, Националните академии, националните изследователски институти, частните институти и лаборатории и пр.
• Местният университетът в конкуренция с другите местни, национални, европейски и световни университети. Регулиране на справедливата конкуренция – форми на несправедлива и нелоялна конкуренция. Местният университет в сътрудничество с другите местни, национални, европейски и световни университети. Форми, модели, добри практики на сътрудничество и студентска и преподавателска мобилност. Консорциуми, университетски мрежи, съвместни проекти.
• Университетът и световните научни организации и асоциации.
• Университетът и частните научни инициативи: изследователски институти и лаборатории, консултантски къщи, think thanks.
• Университетът и училищната система: разрив или комуникация?

3. Университетът и обществото: модели на социални употреби и намеси, образователни и изследователски политики

3. 1. Социални и граждански употреби на знанието

• Социално ползване на „висшето знание” в глобалната и медийната епоха. Модели, добри практики, проблеми.
• Университетът и съвременното общество – каква е гражданската мисия на университета. Публичност, академична свобода, граждански позиции.
• Как университетът и неговото „висше знание” могат да се намесват в съвременното глобализирано и медиализирано общество? Как интелектуалният потенциал на университета може да бъде използван за граждански и социални цели? Граници на политическите намеси на университета и неговите членове.Какво е мястото на университета в процесите на десекуларизация?
• Какви са моделите за сътрудничество между университета и други публични и културни институции? Конкурентите на университета в това отношение – think thank организации, неправителствени и граждански организации и техни експертни групи.
• Медийни и ПР политики на университета.

3. 2. Университетът и неговите общности

• Съвременната съдба на идеята universitas magistrorum et scholarium.
• Модели на диалог между преподаватели, докторанти, студенти.
• Модели на диалог между университета и неговите възпитаници.
• Модели на диалог между университетските общности и институциите.
• Има ли университетът „естествени” приятели и врагове?
• Политика на равнопоставеност на половете, студентите в неравностойно положение, етническите, религиозни и културни малцинства. Университетски етически кодекси.

3. 3. Проблеми на глобализацията и „глокализацията” на университетите

• Новото-старо неравенство: големи и малки университети, световни академични центрове и провинциални университети. Как може да се преодолее несиметричното разпределение на знаниевия капитал; „изтичане на мозъци” или „циркулация на мозъци”? Оправдани ли са надеждите, възлагани на мобилността?
• Проблеми на взаимното признаване на университетите и акредитацията. Легални рамки на висшето образование в различни страни – сравнителен анализ.
• Университети и териториални граници, управление на териториите, управление на потоците от знание, хора, капитал, услуги. Трансфер на знания и проблеми на интеркултурния и транскултурния диалог. Университет и глобални медии: роля на университетските медии. Присъствие на университета във виртуалното пространство и в световните виртуални мрежи.
• Студентска мобилност и студентски миграции. Преподавателска мобилност. Проблеми на неолибералната и културно-консервативната философия на мобилността, житейски и биографични проблеми на мобилните и уседналите.
• Университети и териториални граници: възможни ли са транс-граничните университети. Културни и лингвистични политики. Английският език – новият латински на университетите?
• Демократични принципи, университетска политика към различните общности и социални категории студенти, достъпът до образование. Мултикултурните практики на университетите, добри и лоши практики.

3. 4. Български проблеми, тревоги и надежди

• Българските университети между глобализацията и провинциализацията: проблеми и възможности.
• Неразрешените проблеми на българското висше образование – отсъствие на стратегическа визия за развитие, влошаване на качеството, застаряване и демотивация на академичния състав, разпадане на връзката образование – изследване, провинциализация, мизерно финансиране, комерсиално умножаване на университетите и техните филиали, злоупотреби с автономията и корупционни практики, несъвършени системи за управление и оценка на качеството, информационна неосигуреност, неориентираност по отношение на местни, европейски и глобални пазари на академични кадри.
• Политика на българското висше образование след присъединяването към Европейския съюз /сравнителен анализ с други страни/. Ролята на университетските тела в нея – академични съвети, настоятелства, Съвет на ректорите. Използва ли българското висше образование европейските образователни, изследователски и финансови възможности.

3. 5. Европейски политики към университетите

• Успехи и неуспехи на Болонския процес: какво се случи с кредитната система, тристепенното висше образование, мобилността на студентите, реални практически резултати, поуки, получени от опита.
• Съвременно състояние на програмите Сократес, Еразмус, Еразмус Мундус и други европейски инициативи.
• Общество и икономика, базирани на знанието – но какво знание, какво общество, каква икономика?

4. Организиране на знанието и управление на университета в XXI век

• Съвременни модели на администриране и университетски мениджмънт. Централизация и децентрализация. Възможна ли е конкуренция вътре в университета?
• Съдбата на университетската автономия днес – между корпоративния глобален бизнес и медии и старата институционална среда на националната държава. Какви са добрите модели за управление в такава среда? Граници и възможности на автономията.
• Отношения между традиционни университетски управленски тела и нов корпоративен мениджмънт: модели на сътрудничество, обща визия и преодоляване на конфликтите. Ролята на настоятелствата.
• Модели на университетска реформа – сравнение на ефективността.
• Системи за оценка на качеството.
• Системи за информация.
• Модели на университетско финансиране, отчитане, прозрачност.
• Автоматизирани системи за управление.
• Студентското участие в управлението на университета.