Той ще се проведе от 09.05.2011 г. до 13.05.2011 г. – от 8:00 до 16:00 часа в Борисовата градина, комплекс “Спортна София”, терен номер № 3. В състезанието участват 36 отбора, предварително избрани чрез жребий на 05.05.2011г. в Зала 1 на Ректората.

Информация за класираните екипи, както и график за провеждането на срещите, можете да намерите на адрес:
http://students.uni-sofia.bg/

Отговорник за провеждането на състезанието и цялостната организация е Димитър Петров – председател на Комисията по спорт на СС, който в момента изучава Право-3 курс.

- Когато ме приеха в Студентски съвет във втори курс, бях малко учуден, защото спортът в СУ не беше на това ниво, на което си го представях. От момента, в който бях избран в новия мандат на Студентски съвет ( 2009 – 2011г.) реших, че ще е добре да работя в тази насока. На изборите се бяхме кандидатирали двама претенденти за председателското място на комисията по спорт – аз и колегата от ГГФ Мурад Ахмедов. Изборът наистина беше оспорван, но с малко късмет успях да спечеля. За мое съжаление не успях да осъществя един от големите си планове за лятото, а именно да организирам 3-4-дневен палатков поход в планината за всички студенти от Университета. Тук е мястото да поздравя и хората от Департамента по спорт на СУ, с които реализираме някои от идеите на Комисията по спорт. Миналогодишният турнир, който се организира, беше първото толкова масово състезание. Направихме всичко възможно да се проведе по най-добрия начин, и съм доволен от крайния резултат. В мероприятието няма определена традиция – всяка година може да се прави нещо различно, да се добавят нови елементи – име, схема и пр. Важното е да се обхванат всички желаещи, но често местата са малко, а претендентите – повече. Затова тази година са включени 36 отбора и поради тази причина при записването върнахме минимален брой екипи.

На мачовете приятелства се завързват и винаги стават доста оспорвани битки. В редки случаи спортната злоба преминава допустимите граници, но играчите бързо се успокояват и осъзнават, че все пак сме се събрали за удоволствие.
Съществува ли тенденцията да се въвеждат европейски практики в състезанието - например създаване на собствен терен, финансиране, поощряване на студентите? Има ли връзки с други университети?
- На този етап не виждам възможност за подобно нещо. СУ - най-големият университет в България, няма собствен терен, а се плаща наем на стадион „Академик” , за да се използва неговата база. С финансирането няма проблем. На мнение съм, че студентите трябва да се поощряват само с материални награди, но не и с парични. За съжаление или не връзки в това отношение с НСА няма. Но съществува идеята да се направи голям турнир между всички университети – като именно победителите от подобни турнири като тазгодишния да се изпращат на републиканско първенство с други подобни отбори победители. Идеята все още е в начален етап и надали ще се осъществи скоро. Но нищо не пречи да положим основите на това начинание и колегите след нас да я доразвият.
Какво е нивото на спорта в България, по-специално в университетите и училищата? Какво в системата трябва да се подобри?
- Най-тъжното в момента е, че на спорта не се гледа като към нещо сериозно. Да сте чули някъде в България да се влиза със спортна стипендия (НСА е изключение) т.е. ученик, който е постигнал много в спорта още в училището/университета да бъде приет без изпити, да му се осигурят необходимите условия за тренировка и живот и да се работи с него? Да, може би това звучи познато от американските филми, но точно така трябва да бъде и в България, защото иначе никой не се амбицира достатъчно много да спортува сам. Имам голям брой приятели, които се отказват от спорт преди кандидатстването след 7 клас или преди кандидатстудентските изпити, защото не им остава време да се занимават и с двете – изпити и тренировки. След това малко от тях са продължили да спортуват.
Съвсем отделен въпрос е, че базите не са в цветущо състояние. Но все пак материалната база като цяло в СУ не е в идеално състояние, а какво остава за спортната такава. Но положителното е, че има студенти, които намират начин да тренират и постигат успехи без значение от това, че условията са лоши.
В повечето училища вече се построиха общински терени за футбол, което със сигурност предоставя по-голям комфорт за спортуващите.
Както в цялото образование, така и тук трябва да се работи с дългосрочна стратегия, защото не може да стане за 1-2 години. Изобщо цялата нагласа към спорта трябва да се промени, защото за момента ми се струва, че той остава на заден план освен когато трябва да се радваме на някой спортен успех. Но никой не пита как тези хора са го постигнали – и съм сигурен, че от университетите могат да излизат световни и европейски шампиони по различни видове спорт, ако имат необходимата база и се работи с тях. Това ще бъде огромна гордост за всяко едно учебно заведение – ако успее да излъчи подобен спортист. Но тук вече си говорим за много утопични неща.
На какви други спортове могат да се запишат студентите, има ли нови попълнения от миналата година?
- Мисля, че няма нови попълнения. Но всеки, който желае да се запознае с предлаганите спортове може да го направи в Департамента по спорт, където са изложени графиците на всички спортове предлагани в програмата на СУ.

С Димитър Петров разговаря Лъчезара Пръвчева