Снимка: Лъчезара Пръвчева
Изложбата „Християнското изкуство от Гоа” на известния индийски фотограф Биной К Бехл е обиколила твърде много страни по света, а от 18 до 30 април 2011г. може да бъде разгледана и в галерия Алма Матер на СУ „Св. Климент Охридски”.
Официалното откриване се състоя на 18 април от 18:00 часа, на него присъства и посланикът на Република Индия в България г-н Дивябх Манчанда, личен приятел на автора.
Олд Гоа е едно от първите места в Индия, на което през XVI в. стъпват християнски нашественици. През 1510г. португалският пътешественик Алфонсу де Албукерке завладява Гоа и я прави португалско владение. Няколко години по–късно един от основателите на Исусовото общество – Франсис Ксавиер, напуска Португалия и заминава за Далечния изток. Отдава живота си на местните жители , поради което е избран за патрон на щата, а на 12 май 1662г. е канонизиран за светец.
През периода XVI – XVIII в. активно се строят християнски храмове. Сградите умишлено са направени с внушителни размери, особена дърворезба, позлатени олтари, богато изписани стенописи и фрески.
От общо 60 на брой фасади днес са останали едва седем, които са под закрилата на ЮНЕСКО.
Благодарение на своята дългогодишна работа, Биной К Бехл превръща Олд Гоа в едно глобално достояние, разкриващо развитието на християнското изкуство в Индия. В картините са преплетени множество емоции, влияния както от източната, така и от западната култура.
Седемте църкви са основни образци на строителството, продължило до XVIII в., времето преди градът да бъде изоставен.
Тялото на Франсис Ксавиер лежи в сребърен саркофаг в базиликата „Добрия Иисус”. На същото място е поместена и негова статуя. В Църковната ризница се съхранява Златна роза, подарена на град Олд Гоа от папа Пий XII с надпис: „За да бъде винаги красноречиво доказателство за нашата обич”.
В църквата „Св. Франсис от Асизи”, в която днес се помещава Археологическия музей, стои образът на светеца, възкачил се до самия Христос по трите стъпала, символ на монашеските клетви: Бедност, Смиреност и Послушание. На картината Спасителя е снижил дясната си ръка, за да обгърне с нея патрона на града.
Особена е архитектурата на катедралата „Се”. Тя е с бяла фасада, тукански вид, цилиндричен свод и коринтски колони, в които личи влиянието на Ренесансовата епоха. До XVIII в. белият цвят се отъждествява толкова силно с църквите и манастирите, че администрация издава заповед, забраняваща на обикновените жители да боядисват жилищата си в бяло.
Лъчезара Пръвчева