Болонският процес започва през 1999 г. в град Болоня, Италия. Основната му цел е създаването на Общоевропейска зона на висшето образование с крайна дата 2010 г. За постигането й е предвидено въвеждане на:

- лесноразбираеми и сравними образователни степени (бакалавър, магистър и доктор)

- система на учебните кредити (ECTS)

- европейски измерители за качество

- инструменти за отстраняване на съществуващите препятствия пред свободното движение на студенти и преподаватели в европейската зона.

Тази така ясно определена цел и инструменти обаче често предизвикват негативни реакции от страна на въвлечените в процеса. Болонският процес акцентира прекомерно върху инструментите си, за сметка на ценностите, които защитава. Това е и причина за задълбочаване на настроенията против него. Поставянето на „студента в центъра на механизма”, възприемането на „култура на оценяването” изглеждат на мнозина илюзия, още повече когато техническите елементи са взели превес, условията за участие на студените не са реално равни и една нова мениджърска логика се е наложила в университетите в комбинация с бюджетни ограничения и критерии за ефикасност.

Необходимо е да се премине отвъд иначе често точната констатация за липсата на връзка между различните действащи лица в академичния процес: студенти, преподаватели и мениджърски персонал. Новите съперничества трябва да се преобразуват в нови сътрудничества и да се впишат в еволюцията на употребите, в реалността на мрежовите структури. Университетите – генератори на познания, също имат мрежова структура и нямат друг път за развитие, освен да се придържат към академичните традиции, но като създават условия за ново демократично функциониране. Става въпрос за връщане към изворите на Болонския процес.

Тези въпроси, заедно с някои собствени тези ще развие професор Жил Руе в лекцията си.

Жил Руе е професор по науки за образованието, член на Изследователска група за Европа на културата и солидарността (GEPECS) към Университета Париж “Рене Декарт”, и професор по европейски науки в университета „Матей Бел” в Банска Бистрица (Словакия). Ръководител е на Катедра Жан Моне ad personam „Идентичност и култури в Европа”, автор на около 10 монографии и на повече от 80 статии, съставител на двадесет колективни издания. Член на издателския съвет на поредицата „Европейски съседства” и ко-директор на поредиците „Европа на университетите” и „Идентичност и култури в Европа”, в издателство Bruylant, Брюксел, както и на поредицата „Локално - глобално” на издателство “L’Harmattan”. Сътрудник е на списание „Sens public” и член на научния комитет на междууниверситетския център по унгарски изследвания.