На кръглата маса присъстват представители на различни държавни и академични институции ангажирани с дигитализацията, сред които Емил Стоянов – депутат в Европейския парламент, доц. д-доц. д-р Мартин Иванов – председател на Държавна агенция Архиви, Орлин Кузов – директор на дирекция „ИКТ в образованието”, МОМН, доц. дфн Петя Янева – декан на ФКНФ и др.

"Липсва координация между различните звена дори и в една институция при работата по цифровизация на материали за обучение и изследвания. Имаме очакването на национално ниво да се формира орган, който да координира и подпомага методологично всички дигитализационни инициативи, защото това ще ни облекчи в ежедневната ни дейност и ще ни помогне по-лесно да планираме времето и ресурсите си" сподели гл. ас. д-р Димитър Илиев, ръководител на проекта "Повишаване на капацитета на Дигитализационния център на Софийския университет чрез подобряването на технологичната и научноизследователската му инфраструктура", финансиран от Фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието, младежта и науката.
Върху необходимостта от държавна структура, която да оптимизира работата по дигитализацията на различни институции и звена акцентира Емил Стоянов "Има нужда от Национален съвет по дигитализация, който да ръководи, координира и финансира инициативите на българските библиотеки, музеи, архиви и академични институции. В България разполагаме с достатъчно модерна техника за дигитализация".

Дигитализацията у нас има над 15-годишна история. Първите проекти, свързани със създаването на цифрови копия на обекти от областта на културното, литературното, документалното и научното наследство, датират от началото на 90-те години на XX в., а първите резултати вече са налице през втората половина на десетилетието. Понастоящем всички големи национални институции, ангажирани в съхранението, обработката и предаването на информация и знание (архиви, библиотеки, университети, институти) развиват собствени дигитализационни инициативи. Каталозите на всички големи национални и на отделни регионални библиотеки са цифровизирани и достъпни онлайн, а някои от библиотеките вече са започнали да дигитализират и публикуват в интернет издания и артефакти от фонда си. Освен Националната библиотека "Кирил и Методий", Университетската библиотека към СУ "Св. Климент Охридски" и Централната библиотека към БАН, добри примери за местни проекти са тези на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" - Варна и Народната библиотека "Иван Вазов" - Пловдив. Дигитализира се и част от фондовете на Централния държавен архив - София и на редица регионални дирекции на архивите. От над десетилетие насам различни звена от БАН също активно работят по проблемите на дигитализацията. Сред тях трябва да бъдат откроени инициативите на Института по литература, Института по математика и информатика и Института по български език.

В Софийския университет създаването на електронно съдържание и прилагането му в електронното обучение е приоритет на няколко научни звена от различни факултети, между които трябва да споменем катедрите по Романистика, Класическа, новогръцка и унгарска филология и Арабистика и семитология към ФКНФ, както и катедрите по История на Византия и балканските народи и по Нова история към ИФ. От 2009 г. усилията на няколко факултета и научни звена в СУ "Св. Климент Охридски", сред които и Университетската библиотека, са съсредоточени в създаването на общоуниверситетската цифрова библиотека SUDigital, представляваща сама по себе си динамична база данни, но служеща и като портал с връзки към други бази данни с материали в областта на хуманитаристиката.

Темповете, с които се придвижват всички тези процеси на дигитализация, все повече се ускоряват. Техниката и инструментите, нужни за създаването на цифрови документи и образи, стават все по-достъпни поради общото поевтиняване на технологиите и също така благодарение на увеличаващите се възможности за финансиране чрез национални и международни донорски програми. Това само по себе си е фактор както за, увеличаването на количеството дигитализирани обекти, така и косвено влияе върху качеството им, доколкото за сметка на по-достъпната техника повече средства могат да бъдат насочени към обучение на специалисти и контрол по качеството на крайния продукт.

Общоевропейски инициативи като Europeana и включването на България към тях също допринасят благоприятно за развитието на дигитализацията у нас. Така отделните национални дигитализационни проекти могат не само да получат допълнителна помощ под формата на европейско финансиране. По-важното е, че по този начин те биват интегрирани в една предварително зададена обща информационна структура и стават обект на целенасочена и систематична политика с ясно дефинирани цели, приоритети и план за тяхното реализиране.