„История на българите в Мизия” излиза в далечната 1797 г. – една от няколкото книги в годините на нашето Възраждане – преди Паисий, които изследват историята на българите, една от значителните книги в европейската историография за българите. Йохан Кристиан фон Енгел разглежда историята на българите от най-древни времена, систематизира различните виждания, които съществуват вече в историята за техния произход, тема, която е актуална и днес. Още тогава е имало различни мнения – според едни, че българите са от тюркски произход, според други – от татарски, Енгел отбелязва и Юри Венелин, който говори за руски произход и документира с цитати от различни съчинения и същевременно формулира и собствените си виждания. Съществува теория, че и самият Паисий е ползвал Енгел.

Заслугата за излизането на книгата е на проф. дфн Надежда Андреева, тя успява да си набави копие от оригинала на „История на Българите в Мизия” в Австрия и по това копие да я преведе. В уводната студия от 55 страници тя анализира труда на Енгел, систематизира тълкуванията му и открива паралели с българската литература.

Книгата беше представена от ст.н.с II ст. Рая Заимова – един от активните членове на историческото дружество на 18 век.

Сред почетните гости на представянето на книгата „История на Българите в Мизия” бяха австрийският посланик, деканът на Исторически факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" и културното аташе на Република Австрия.

"Той се отдал на грабежи, станал пияница, прахосник и похотливец и с презрение към християнската религия и морал започнал тайно и открито да откланя народа от неговата вяра... Михаил Богорис... излязъл от манастира, захвърлил монашеското расо, облякъл царската одежда, запасал меча си и събрал всички свои верни хора. С тях преследвал сина си, заловил го, заповядал да му извадят очите и определил тъмницата като място за бъдещия му живот."

Йох. Кр. ф. Енгел, История на българите в Мизия (цит. изд.) с. 343