„Голо Бърдо е област в Източна Албания и западната част на Република Македония югозападно от град Дебър, населена основно от хора с българско и македонско национално съзнание - общо около 10 000 души българоговорящи, предимно мюсюлмани (около 90%) и малко християни”
– това е всичко, което до сега проявилият любопитство откриваше за българите от Голо Бърдо, Албания. А непроявилият – може и да не научи за тяхното съществуване.
Д-р Весела Тончева се извини на гостите в препълнената аудитория на Софийски университет „Св. Климент Охридски” – голяма част от проявилите любопитство към съдбата на своите сънародници останаха на крака до края на представянето на книгата „Българите от Голо Бърдо, Република Албания. Традиции, музика, идентичност.”
Един от големите проблеми на нашето съвремие е животът и съдбата на хилядите българи по света и връзката им с родината. Парадокс – във времена, когато комуникациите са били слабо развити, духовната връзка е била в пъти по-силна отколкото днес. Из страниците на „Българите от Голо Бърдо, Република Албания. Традиции, музика, идентичност.” са историите, спомените, мелодията на една малка България извън държавните граници.
Студентите на Софийски университет „Св. Климент Охридски” не останаха безучастни – с присъствието и интереса си, те заявиха желанието на това поколение да работи усърдно за създаването на трайни социално-културни връзки с българите по света.
|
„Навали, девойко, навали,
навали, ори девойко, во ливагено
набери, ори девойко, свекакво цвекье.
Напраи си, девойко, напраи си,
направи си, ори девойко, киска прилепа.
Кя доит време, девойко, кя доит време,
кя доит време, девекой, кя ти потребит.
Со киска, девойко, со киска,
со киска, ори девойко, сватои кя стъркаш.”