ПРОГРАМА

13 януари 2011 г.

16:00 часа

Връчване на сертификатите от Н.П. г-н Ю.Н. Исаков, посланик на Русия в България

16:30 часа

„С руски и български език по пътя към професията” – разговор с млади дипломати от Посолството на Русия в България

17:00 часа

Представяне на Царь-книга – Лицевой летописный свод (XVI в.)

СУ, Аула

„Лицевият летописен свод” от втората половина на ХVІ век е върхово постижение на староруското книжовно изкуство. Той няма аналог и в световната култура. Това е най-грандиозното по обем летописно произведение, представящо библейските събития от сътворението на света до Рим и Византия, както и историята на Русия в течение на четири столетия и половина – от 1114 до 1567 г. В него широко е представена и историята на балканските народи – българи, гърци, сърби.

“Лицеви” в Средните векове са се наричали илюстрираните ръкописи с изображения на хора – “лица”. Лицевият свод съдържа около 10 хил. ръкописни листа с над 17 000 ярки цветни миниатюри, които правят текста изключително привлекателен и нагледен.

Лицевият летописен свод е създаден за цар Иван Грозни в края на 1560-те – 1580-те години в един-единствен екземпляр. Над създаването на миниатюрите са се трудили художници, професионално владеещи похватите на книжната графика, получили особено развитие в руското изкуство от ХVІ в. Великолепното многоцветно изпълнение е било призвано да подчертае тяхната скъпоценност, разкоша на тази наистина царствена монументална книга, изработена в един екземпляр.

Но огромният по обем труд на писачите и художниците на Лицевия летописен свод очевидно е бил прекъснат скоро след смъртта на Иван Грозни през 1584 год. Ръкописът не е бил завършен и дълго време е бил съхраняван в Московския Кремъл във вид на отделни листове.

След събитията от така нареченото Смутно време части от Лицевия свод са били премествани ту в царски и патриаршески дворове, ту при нови притежатели – частни лица.

Още през първата половина на ХVІІ в. масивите листове са били разпръснати. Подвързвали ги независимо един от друг и някои от така образувалите се фолианти получили названия по името на техния притежател (Голицински том, Лаптевски том, Остермановски том и т.н). Постепенно Лицевият летописен свод започнал да се възприема като монументален корпус от десет огромни тома.

През ХІХ в. вече отделните части на Лицевия летописен свод се намирали в ръкописните отдели на три държавни хранилища – днешните Държавен исторически музей (ГИМ) в Москва, Библиотека на Руската академия на науките (БАН) в Санкт Петербург и Руска национална библиотека в Санкт-Петербург.

Преди няколко години тези институции вземат съвместно решение за факсимилно издание на всичките десет тома на Лицевия летописен свод с цел значително разширяване на достъпа на учените до този уникален паметник на книжовната култура и осигуряване запазването на оригинала.

Факсимилното издание е подготвено от фирмата „Актеон” (Русия). То е в ръчно изработена подвързия от естествена кожа, украсена със златни отпечатъци на руски орнаменти за царски книги от ХVІ в. Към всеки том от изданието са подготвени научни приложения, съдържащи сведения за историята на съставяне на ръкописа, за неговото изследване.