Лекцията ще бъде на тема „Афганистанската дилема на президента Барак Обама: защо един президент демократ провежда политиката на републиканците” и ще се проведе на 18 март от 19 часа в 23 аудитория на Исторически факултет.

„Барак Хюсеин Обама II е 44-ият и настоящ президент на САЩ от Демократическата партия. Той беше избран на 4 ноември 2008 г. и встъпи в длъжност на 20 януари 2009 г. Барак Обама е първият афроамериканец в историята, който е избран за президент на САЩ, той е и Нобелов лауреат за мир за 2009 година.

Войната в Афганистан започва на 7 октомври 2001 г. като военна операция на коалиция от държави, водена от Съединените американски щати, срещу режима на талибаните в Афганистан.

Военните действия в Афганистан се водят от 2 основни чуждестранни сили, опитващ да установят контрол над страната. Операция Трайна Свобода (OTC) е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Около 28 300 американски военнослужещи са част от OTC. Втората операция е дело на НАТО (ISAF) и към декември 2008 включва 51 350 войника от 41 държави, повечето от страни членки на блока. САЩ имат около 19 950 военнослужещи към силите на ISAF.

През октомври 2001, в отговор на атентатите от 11 септември същата година, армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и великобритански самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 е даден старт и на сухопътната фаза. По-късно се създават и силите на НАТО с цел подобряване на сигурността в държавата.

Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 9/11. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. Централното правителство няма много реална власт извън столицата Кабул и заобикалящите я департаменти. Считано до края на 2008, операциите на коалиционните сили в страната не са довели до залавянето на Осама бин Ладен.”*

Докато водеше кампанията за президентските избори, Барак Обама повтаря непрекъснато, че войната в Афганистан е необходима, оправдана от терористичните атаки на Ал Каида на 11 септември 2001 година и че тя страда от недостиг на ресурси заради ненужната война в Ирак.

В хода на събитията обаче - върху позицията на президента влияние оказват някои обществено-политически фактори. Подкрепата за войната намалява - допитване до общественото мнение на Си Ен Ен в средата на септември 2009 г. показа, че 39 на сто от американците са за войната в Афганистан, а 58 на сто са против. При това по-голямата част от подкрепата идва от републиканците, което поставя в неудобно положение един демократичен президент. **

* http://bg.wikipedia.org
** http://e-vestnik.bg