Международна научна конференция на тема „Готското културно – историческо наследство в Европа“, в която участват учени от България, Швеция, Австрия, Испания и Италия ще се проведе на 8 април в Зала 1 на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя се организира като заключителен форум на Готския изследователски проект (2002-2011) на Сдружение „Балканмедиа“, който обедини усилията на археолози, историци, езиковеди, културолози в първото по рода си цялостно проучване на готското наследство по българските земи (особено ярко изразено през III-VI в.). Наред с траки, българи и славяни готите се оказват четвъртият значим фактор в културно-историческото ни наследство. За тяхна прародина се счита Скандинавският полуостров, а по време на Великото преселение на народите те заливат почти целия европейски континент, включително и нашите земи. Остават културна диря, която днес обединява много от европейските народи. Това са специфични археологически и архитектурни паметници (орлови фибули, сива излъскана керамика, готско-арианска църковна архитектура и др.), готска книжнина (съхранена днес най-вече в Швеция, Италия и Германия), готски думи в различните германски, романски, славянски и други езици (като „гайда“, която в испанския и португалския е „гайта“ и произхожда от готската дума gaits=коза, от чиято кожа навремето са се правили гайдите). Има по цяла Европа и имена на градове, реки и местности с готски произход.

По днешните български земи се извършва емблематичната културна трансформация на готите като етнос – именно тук те стават християни, а близо до дн. Велико Търново епископ Вулфила, наричан „апостол на готите“ превежда Библията на техния език, като за целта създава и готската християнска азбука. Неговият труд се счита за начало на германската литература. Освен това Вулфила е първият поименно известен, реално исторически създател на писменост в света, защото до неговото време такова дело в различните цивилизации се е приписвало само на богове и митологични герои. Именно на 1700 годишнината от рождението на епископ Вулфила (311-393), който е известен още приживе със своята толерантност, ерудираност, свободолюбие и с това че е проповядвал на три езика – готски, латински и гръцки, е посветена конференцията. Вулфила изпреварва времето си със своето миролюбие, диалогичност и ренесансов дух и днес с право може да бъде считан за един от духовните предтечи на съвременното европейско мислене. На български първото изследване за Вулфила е написано от Петър Дънов през 1893 г. Това че „апостолът на готите“ е живял и творил именно по нашите земи и че оттук готските библии са тръгнали по цяла Европа, е емблематично културно явление. То поставя основата на многовековна християнска книжовна традиция: Пет века по-късно именно тук е създадена Кирилицата, първият център на славяно-българската култура, от тук тръгва и се разпространява новата, славянска книжовност и култура.

Конференцията, чиито домакин е Австрийската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“ с директор проф. Емилия Стайчева, се открива с встъпителни слова на трите европейски страни с най-значимо наследство и проучвания по готската тематика – Хелена Пилзас-Ахлин (Швеция), Рафаел Мендивил (Испания) и Герхард Райвегер (Австрия). Доклади за готското наследство на своите страни ще изнесат съответните национални топ-експерти по готология – проф. Андерш Калиф (Швеция), проф. Изабел Веласкес и проф. Пабло Диас (Испания), проф. Карла Фалуомини (Италия), проф. Роланд Щайнахер (Австрия). Впечатляващо е и българското участие като страна – домакин: чл. кор. проф. Иван Добрев ще говори за образа и мита за готите през Българското възраждане, д-р Павел Георгиев – директорът на Шуменския филиал на Националния археологически музей ще представи готската диря в Българското средновековие, а езиковедът проф. Антония Бочуковска ще анализира произхода на думата „гайда“ в различни европейски езици. Освен това отец Атанас Тахиров от манастира „Св. Мина“ край София ще запознае участниците с новите открития за най-ранната, свързана с готите история на манастира през IV-VI в.

Конференцията ще завърши с презентация на новия, трети том от научната поредица на Готския изследователски проект – ГОТИТЕ III. Той е съвместно издание на „Балканмедиа“ и на университета в гр. Упсала, Швеция и представлява истинско международно научно постижение. Изданието е четири езично (със студии на български, английски, немски и руски). Под съставителството на Росен Милев и редакцията на Светлана Лазарова, както и с активното съдействие на шведските учени проф. Андерш Калиф и Ларш Мункхамар в този знаков за готологията труд са събрани студиите на 33 учени от 7 страни – Австрия, България, Германия, Египет, Италия, Русия и Швеция.