Начало / Университетът / История / Юбилеи / Петдесетгодишният юбилей на университета / Подготовката за юбилея

   

С наближаването на 50-годишнината от основаването на Университета идеята за подготовка на юбилейни тържества се подема на всички нива. Началото се поставя на заседанието на Академичния съвет от 31 октомври 1934 г., на което проф. Иван Георгов, както през 1911 г., писмено поставя въпроса за отбелязването на юбилея, за написването на подробна история на Университета и отпечатването на нов Алманах. Съставят се юбилеен комитет с представители на всичките седем факултета под председателството на проф. Иван Георгов, а след неговата смърт на проф.Михаил Арнаудов, както и отделни комисии по технико-организационните и финансовите въпроси. Проектът за юбилейните тържества е одобрен от Академичния съвет на заседанието от 23 март 1938 г. По предложение на юбилейния комитет първоначално се предвижда тържествата да се проведат във времето от 1 до 3 октомври 1938 г. Впоследствие изборът пада върху времето от 21 до 25 май 1939 г., което съвпада и с празнуването на училищния празник, посветен на деня на светите равноапастоли Кирил и Методий, както и с пролетния сезон, считан за по-благоприятен по отношение предвидените опознавателни екскурзии за чуждестранните гости. През декември 1938 г. със специална покана, изписана отляво на български със старобългарски букви, а отдясно на един от езиците (френски, немски, английски и италиански в зависимост от страната), се канят за тържествата през май 1939 г. всички университети и официални академии на науките от целия свят, редица висши технически, ветеринарни и земеделски училища, учебни заведения, научни и културни институции по искане на отделните факултети. Освен поканите до чуждестранните университети се изпращат и доста лични послания - до по-старите почетни доктори на Университета (професорите П. Н. Милюков, Фр. фон Мюлер, Дж. Дел Вецио, П. Мюленс, Н. М. Бътлър) и до редица видни чуждестранни професори, предимно слависти и хора по-близки до България. В страната се отправят покани за участие в юбилейните тържества до няколкото висши учебни заведения, до Академията на науките, до столичните средни учебни заведения, до чуждестранните учебни заведения, Св.Синод, до разните културни и обществени организации. С поканите е разпратена и програмата за тържествата, в която в забележка се упоменава изискването на университетската управа чуждестранните представители и гостите да се явяват на тържествените заседания и приеми в своите академични облекла и знаци, а ако нямат такива – във фрак. За спомен от юбилейните тържества за гостите Академичният съвет решава да бъде изработен специален бронзов медалион (плакет). За целта е избран съществуващият вече модел на медалион към ректорската огърлица, създаден от скулптора Анастас Дудулов през 1934 г. На гърба на медалиона вместо стария текст “1888 Universitas Serdicensis 1934” се поставя нов надпис, който регистрира времето на живота и дейността на св. Климентъ 836 – 916 г., както и за пръв път се упоменава официално името на Университета – “Университетъ Св. Климентъ Охридски София, 1888–1938”. Медалионите са изработени от софийската фирма на Стр. Милошев и са раздадени на всички чужденци – гости на Университета заедно със съпроводителна грамота на латински език, завършваща с традиционното пожелание: “Valete et nobis favete”. Освен медалионите на всички присъстващи на тържествата – чужденци и българи са раздадени специални юбилейни значки. За улеснение на гостите–чужденци се издействат необходимите разрешения за намаления по БДЖ, както и по югославските (50%) и унгарските (33%) железници. Столичната община се разпорежда за издаването на безплатни трамвайни карти, дирекцията на Царската зоологическа градина – за безплатни входни карти, раздават се безплатни пътеводители за София и България и пр.