Съвременният регламент на празниците в Софийския университет “Св. Климент Охридски” включва патронния празник, приемането на първокурсниците в академичната общност, промоциите и деня на българските студенти – 8 декември.
Към тях следва да се прибави участието на университетската общност в празника на българската просвета и култура – деня на първопросветителите светите братя Кирил и Методий – 24 май чрез майските дни на културата.
ПАТРОННИЯТ ПРАЗНИК
Всеки празник е свързан с някаква ценност, често висша по своята същност и сакрална за празнуващата група. Сакрумът за академичната общност на Софийския университет е нейният патрон св. Климент Охридски, ярък радетел за духовното единство и просвета на българската нация. От друга страна, сакралната същност предполага интерпретацията на времето в празника. За да увековечи епохалното дело на славянските първопросветители и техните ученици, българската православна църква е съхранила култ към светите Седмочисленици и е отредила тяхната памет да бъде чествана на 27 юли – деня на Успението на свети Климент и на Великомъченик Панталеймон, отстоял вярата си в Христовото учение въпреки жестоките изпитания. Не е случаен фактът, че основаните от Климент и Наум манастири край Охрид и Преслав носят името на св. Панталеймон.
Популярността и значимостта на ролята на св. Климент Охридски по българските земи му отреждат още едно място в календара. Това е датата 25 ноември – денят на раннохристиянския светец Климент папа Римски, чиито мощи са издирени и пренесени в Рим от братята Кирил и Методий. По време на престоя им в Рим през 869 г. папа Адриан II освещава донесените от двамата братя богослужебни книги на славянски език и посвещава в духовен сан някои от придружаващите ги ученици, сред които е и самият Климент. Отслужена е и тържествена литургия на славянски език в чест на св. Климент папа Римски. По този повод първоначално на 25 ноември църквата чества всички Седмочисленици. Впоследствие се решава на този ден да остане само св. Климент Охридски, а светите Седмочисленици се прехвърлят на 27 юли.
Много скоро след създаването на Висшето училище през 1888 г. се чувства нужда от публична представителност на учебното заведение по европейски модел. Първият опит в тази посока е въвеждането на тържествения годишен акт. На 31 януари 1890 г. тогавашният съвет на преподавателите решава годишният акт да се провежда всяка година в деня на откриването на Висшето училище – 1 октомври. По примера на аналогични тържества на Запад старият ректор се представя с отчет за състоянието на учебното заведение, а новият – с реч по научен въпрос в популярна форма, достъпна за публиката.
През 1897 г. за годишен празник се предлага датата 3 октомври, на която се предвижда и помен на дарителите Евлогий и Христо Георгиеви. На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет определя деня на св. Седмочисленици – 25 ноември за празник на Висшето училище. В Правилника на Университета от 1905 г. за пръв път е записан текстът, че 25 ноември, денят на св. Климент Охридски, става патронен празник на Университета.
Първото тържествено отбелязване на университетския празник е замислено да бъде запомнящо се в хода на честванията на 15-годишнината на Висшето училище през 1903 г. За съжаление поради траура след жестокото потушаване на Илинденското въстание първият юбилей на Висшето училище протича скромно като обикновен годишен акт на 25 ноември в салона на читалище “Славянска беседа”.
С приближаването на 25-годишнината идеята за юбилейни тържества се възобновява. Предвижда се тържествата да бъдат проведени през октомври 1913 г. с разнообразни инициативи като официално честване, банкет във Военния клуб, разглеждане на града и университета, вечеря от общинската управа, вечерно градинско увеселение, излети до Владая, Врана или Панчарево, до Плевен или Рилския манастир, които да продължат в рамките на четири дни. Този път Балканските войни и неблагоприятният изход от тях за страната попречват на реализацията на намеренията.
Същата участ има и замисълът за отпразнуване на 40-годишния юбилей на Университета през 1928 г. Голямото бедствие в Пловдив и околностите в резултат на опустошителното земетресение през април 1928 г. се считат за неблагоприятни за тържества от подобен род.
Най-ярко и запомнящо се е академичното тържество, посветено на 50-годишния юбилей на Университета. В рамките на пет дни от 20 до 25 май 1939 г. са включени разнообразни прояви, разгледани обстойно в статията, посветена на 50-годишния юбилей.
От 1916 г. в резултат на официалното приемане на Григорианския календар в България годишният празник на Университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Така с годините най-старото и престижно висше учебно заведение в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност.
След прекъсване от около едно десетилетие патронният празник на Университета се възстановява през 1962 г., за да възвърне своята представителност и престиж в края на 70-те години на ХХ в. в хода на честването на 90-годишнината от създаването на първото висше училище в България. Разнообразните прояви през 1978 г. подготвят на практика тържественото отбелязване на вековния юбилей на Университета.
Университетският празник достига своята кулминация в тържественото отбелязване на 100-годишния юбилей на Университета. Организацията по подготовката на юбилея започва още от 1986 г. със създаването на организационен комитет и оперативно бюро за честванията. Дейността се осъществява в няколко основни посоки – рекламно-сувенирна, издателска, художествено-естетична, международна, връзки с обществеността, юбилейни отличия, юбилейно честване.. Създадени са контакти с всички медии, които откриват свои рубрики “100 години Софийски университет”. Разпратени са покани до над 400 души видни учени – гости, за четене на лекции и за участие в международния симпозиум “Университетското образование през XXI в. – промени, проблеми, тенденции”. Основните прояви в хода на тържествата се свеждат до пресконференция на изпълнителното бюро на националния юбилеен комитет, тържествени събрания по страната, посветени на 100-годишнината, тържествено откриване на стотната учебна година, среща на Академичния съвет с ветерани на Университета, поклонение на гробове на университетски преподаватели, тържествени сесии на факултетните и научните съвети, среща с дарителите на Университета, фотоизложба за историята на Университета, среща на гостите със студенти и млади учени, международен симпозиум, тържествено шествие, събрание и бал-концерт в залите на НДК.
След 1968 г., когато Българската православна църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на св. Климент Охридски отново става 25 ноември и от 90-те години на ХХ в. е патронен празник само на Софийския университет. Осми декември остава светска дата и продължава да обединява българското студентство в страната с изключително популярния му празник. Така на практика се получава, че преподавателите и студентите от Софийския университет честват два академични празника – патронния и общостудентския, съдържащи общ произход.
110-годишнината на Университета се отбелязва вече на датата 25 ноември 1998 г. Тържеството притежава юбилеен характер и включва в програмата си разнообразни прояви от типа на учредяване на “Асоциация на възпитаниците и приятелите на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, полагане на венци и цветя пред паметниците на св. Климент Охридски и св. св. Кирил и Методий, тържествено събрание и концерт в Народния театър “Иван Вазов”.
Паралелно като ден на патрона се отбелязва и 27 юли – денят на Успението на св. Климент Охридски и светите Седмочисленици. През 1913 г. по предложение на проф. А. Теодоров-Балан е създаден специален комитет, наречен “Климентов отбор”, който следва да организира подготовката на честванията по повод 1000-годишнината от Успението на патрона на Университета св. Климент Охридски през 1916 г. Сред инициативите е решението за построяване на паметник на българската просвета “в лицето на св. св. Кирил и Методий и другите български просветители”. Идеята за поставяне началото на фонд за паметник на българската просвета е на студентите от Университета. Усложнената военна обстановка по време на Първата световна война свежда тържествата до участие на делегация от Университета с Ректора, деканите и проф. А. Теодоров-Балан в честването на св. Климент в Охрид през юли 1916 г. и поставянето на паметна плоча на мястото на паметник на патрона на 9 август (нов стил) с.г.
ПРИЕМАНЕТО НА ПЪРВОКУРСНИЦИТЕ
Приемането на първокурсниците в академичната общност се осъществява на 1 октомври – в деня на откриването на новата учебна година от 1888 г. Денят е останал непроменен през годините и се свързва в съзнанието на много поколения с началото на академичната нова година. Около 5000 първокурсници прекрачват прага на Софийския университет “Св. Климент Охридски” всяка година и се посвещават завинаги на Алма матер.
АКАДЕМИЧНИТЕ ПРОМОЦИИ
Друг голям празник в университетската празничност е академичната промоция. Според латинския смисъл на думата промоция е тържественото удостояване с научна степен, но и връчването на диплома за завършено висше образование. С особена тържественост се открояват промоциите по присъждането на титлата почетен доктор на Университета. Тържествен академичен церемониал, тоги, огърлици, слова, почетен диплом са атрибутите на този празник. За пръв път титлата почетен магистър на правото е присъдена в Софийския университет на Екзарх Йосиф I през април 1902 г. Втори е големият български писател и приятел на Университета Иван Вазов, когото Софийският университет удостоява с почетен доктор по славянска филология и литература през октомври 1920 г. по случай 70-годишния му юбилей. Трети е цар Борис III, считан за “височайши покровител” на Университета и удостоен с титлата почетен доктор по природните науки през ноември 1928 г. По-нататък следват 319 имена на бележити учени и общественици от България и чужбина.
Абсолвентската промоция е не по-малко атрактивна и тържествена. От края на 1934 г. (времето на тържественото освещаване на първите собствени универститетски сгради) по предложение на Ректора Академичният съвет решава занапред дипломите на завършилите Университета да се раздават в Аулата, като факултетите разработят специални процедури за това. Днес абсолвентите на Университета получават своите дипломи официално на тържествени промоции по време на Климентовите дни през м. ноември и Майските дни на културата.
КЛИМЕНТОВИТЕ ДНИ
Утвърдила се през 80-те години на ХХ в. традиция на тържествено отбелязване на патронния празник с предхождащи инициативи от рода на четения, срещи, промоции, концерти.
МАЙСКИ ДНИ НА КУЛТУРАТА
Чрез своите майски дни на културата Софийският университет ”Св. Климент Охридски” активно участва в подготовката и отбелязването на най-българския празник – деня на просветата и културата, деня на първоучителите светите братя Кирил и Методий – 24 май. Тържествени събрания, лекции на изтъкнати университетски преподаватели от страната и чужбина, премиери на книги, университетски учебници и други издания, изложби, срещи с дейци на културата маркират изявите през тези дни.
ОСМИ ДЕКЕМВРИ
Университетската празничност включва както официалната академична представителност, така и студентската освободеност на нравите. Още в далечното средновековно минало на университетите студентите изглеждат свободни от етикецията на обществото и не се обвързват със съсловните нрави. През 1276 г. с папска була са отлъчени от църквата студентите от Парижкия университет, които “празнуват с оргии, улични танци и безсрамно играят на зарове и други хазартни игри в Божиите храмове и на олтарите”. Твърде свободни се оказват студентските нрави в Германия, а във виенските статути ректорът и сенатът строго постановяват: “Студентите не трябва да отделят повече време за пирове, дуели и свирене на китара, отколкото за физиката, логиката и другите научни предмети. Не им подобава всъщност да устройват танци по улиците...”
Българските студенти не остават по-назад в изявите си, формирани под влиянието на старите европейски традиции - посветителски ритуали за първокурсници в заведения, “кнайпета” ( празнуване в заведение) на петокурсници, традиционни балове и пр. Но “най-силни” са студентите на своя празник. След официалностите, словата и церемониите следва веселбата. А тя винаги е неудържима като младостта. Академичният съвет на Университета “със съжаление узнава, че вечерта на университетския празник 8 декември т. г. (1930), група студенти са загубили мярка на позволеното и дори са се отдали на действия, несъвместими със студентското звание и изказва порицание за това”. По време на осмодекемврийската вечер студентите пеят, танцуват, буйно се веселят в заведения, академични столове, частни квартири. Пресата от началото на четиридесетте години на ХХ в. информира, че студентите от различните корпорации устройват веселби в столичните локали “Биад”, “Гамбринус”, “Менза-академика”, “Алианс Франсе”, салоните на немското училище и пр. Често техни гости са преподаватели, които лудо развеселените студенти подхвърлят до тавана, пеейки студентския химн “Gaudeamus”. Не са рядко явление буйствата и сблъсъците на загубили мярката студенти, затова полицията бодърства през цялата нощ.
Днес нещата не са променени. Месец преди празника се планира празнуването, подбират се оферти на заведения, на отдалечени в планината хижи, хотели, уединени квартири и пр. Целият университетски живот се подчинява на очаквания празник. Особено вълнуващо е усещането за първокурсниците, които за пръв път се изживяват като истински студенти.
