Начало / Университетът / Други звена / Музеи / Музей по палеонтология и исторична геология

   

Уредник на музея: СВЕТЛОЗАР СЕФЕРИНОВ

Ректорат, Северно крило, ет. 5
тел. 02 9308 432
e-mail: paleo_museum@gea.uni-sofia.bg

Работно време: понеделник - петък 09.00 - 17.00 ч.

 

Виртуална разходка

 

Намира се в подкуполното пространство на северното крило на Университета. Уреден е в навечерието на конгреса на Карпато-балканската геоложка асоциация през 1965 г. Началото му е поставено с оформянето на катедрената учебна сбирка по палеонтология от проф. Г. Златарски. От нейния фонд са хилядите фосили (вкаменелости с останки от жизнена дейност), закупени от чужбина за нуждите на университетското обучение. Следват първите български палеонтоложки колекции, събирани от преподаватели и студенти в началото на ХХ в. Наред с тематичните колекции от фосили в музея се съхраняват и геоложки карти. Колекцията от геоложки карти е единствената в България. Тя съдържа всички геоложки карти на българската територия, отпечатани у нас и в чужбина. Безспорен интерес представляват картите на Хохстер (1870), Тоула (1882, 1890) и на Л. Ванков (1905).

В музейната зала са оформени две различни експозиции – по палеонтология и исторична геология. Разположени са по геохронологично-еволюционен и по тематичен принцип. В 23-те шкафа на палеонтоложката колекция (от лявата страна на залата) могат да се видят основните фосилни безгръбначни и отчасти растителни организми от палеозоя до кватернера. В изложбата по исторична геология (от дясната страна на залата) са подредени скални образци и вкаменелости, както и геоложки карти.

Централното място, непосредствено срещу входа, е отредено на гордостта на палеонтолозите – реставрирания скелет на род Дейнотериум (Deinotherium thraciensis Nikolov). Импозантният скелет (7 м дължина и 4,20 м височина), изграден от автентично запазени кости (повече от 90%), привлича интереса на посетителите. Скелетът е намерен през 1965 г. в плиоценските пясъци край с. Езерово, Пловдивско. По степента на изтритост на зъбите може да се предположи, че принадлежи на средно възрастен индивид на около 40-45 г. Дейнотериумът е загинал преди около 10 милиона години. Реставриран е от ст.н.с. д-р Иван Николов в продължение на седем години. От разкриването му до днес дейнотериумът предизвиква огромен интерес на посетители и медии. Създаден е и научно-популярен филм, отразяващ работните етапи – от намирането до окончателната реставрация на скелета. Копие на оригинала (в мащаб 1:10) е показвано на редица международни изложения. Сред получените многобройни отличия най-престижен е златният медал от панаира във Виена.

Deinotherium1
Deinotherium

Сред останалите неогенски представители се открояват хищниците саблезъб тигър и порче, жирафът, тапирът и маймуната, както и фосилизираният скелет на делфин, произхождащ от сарматските седименти край гр. Балчик. Тази находка е интересна поради възможността да бъде установена родоначалната форма на делфините, живели в предшестващия Черно море басейн и заради субстрата, върху който се е вкаменил даденият екземпляр.