В Конферентната зала в Ректората се проведе заключителна конференция на проект BG05М2OP001-2-009-0005 „Модерна палеославистика и медиевистика“, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове.
В проекта, който приключва на 31 март 2019 г., са участвали 38 представители на целевата група – студенти, докторанти, постдокторанти, специализанти и преподаватели. Те имаха възможността да участват в 6 обучителни семинара, 1 лятна школа и 17 краткосрочни мобилности, както и в реални научни изследвания в областта на палеославистиката и медиевистика заедно с изтъкнати учени и експерти в областта. Два от съществените резултати по проекта са терминологичният речник на творчеството на Йоан Екзарх и речникът на произведенията на Патриарх Евтимий, които са налични в електронен и хартиен вариант.
Бенефициент на проекта е Факултетът по славянски филологии на Софийския университет, като експерти в него участват и преподаватели от Богословския и Историческия факултет.
На заключителната конференция ръководителят на проект „Модерна палеославистика и медиевистика“ проф. дфн Анна-Мария Тотоманова обобщи постигнатите резултати. Тя уточни, че този проект е третият в серията проекти за подкрепа на докторанти, студенти и млади учени и допълни, че всички проекти са били насочени към оптимизиране процеса на събиране и обработка на данните от средновековните писмени паметници от Х-XVIII в.
Проф. Тотоманова акцентира на конкретните цели на проекта „Модерна палеославистика и медиевистика“ – осигуряване на достъп до специализиран софтуер, какъвто вече е разработен по предишните проекти, получаване на умения за ползване на софтуера, насърчаване на интереса на младите хора към занимания към палеославистика и медиевистика, защото модерните технологии вече са част от изследователския процес в тази научна област. Друга цел е да бъдат надградени постиженията от предишните проекти, да се създаде благоприятен климат за развитие на изследвания в областта на палеославистиката и медиевистиката, където България продължава да бъде водеща сила.
„Нашият проект стъпи върху две неща: диахронния корпус на българския език с паметници от Х до XVIII век и на електронните инструменти за обработка на средновековни български текстове“, каза проф. Тотоманова и разказа подробно за работата на екипа.
Диахронният корпус на българския език съдържа средновековни български текстове – оригинални произведения на старобългарските писатели, преводи с българско потекло (църковни произведения, хроники, монашеска литургия, сборници и др.); некнижовни текстове, които включват бележки на преписвачите и грамоти и ранни новобългарски текстове (дамаскини и сборници със смесено съдържание).
„Смея да кажа, че по новия проект ние продължихме да попълваме корпуса и той вече съдържа над 150 текста“, каза още проф. Тотоманова и обясни процеса на конвертиране на текстовете и специалните шрифтове, които са много добре приемани в различни институции и в други страни.
Ръководителят на проекта акцентира върху създадените електронни речници – дигитализирания „Старобългарски речник“, исторически речник на българския език (развиващ се ресурс) и обратен гръко-старобългарски речник, както и на модерните технологии, които са в огромна помощ на изследователите. Тя обърна специално внимание на два от съществените резултати по проекта - терминологичния речник на творчеството на Йоан Екзарх и речника на произведенията на Патриарх Евтимий, които са налични в електронен и хартиен вариант. Проф. Тотоманова допълни, че е замислено данните от речника на Патриарх Евтимий да бъдат интегрирани в Историческия речник.
В своята презентация ръководителят на проекта припомни за успешната изследователска мобилност, осъществена в рамките на проекта, както и за обучителните семинари и лятната школа по медиевистика.