Начало / Новини / Новини и събития / Проф. Карл-Вилхелм Нибур бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

   
Проф. Карл-Вилхелм Нибур бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет

На тържествена церемония в Аулата на Алма матер световноизвестният професор по теология Карл-Вилхелм Нибур от Университета „Фридрих Шилер“ в Йена бе удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото и авторитетно висше училище в България е на Богословския факултет.

Тържествената церемония бе открита от декана на Богословския факултет проф. Александър Омарчевски, който представи учения пред аудиторията.

В периода 1975-1981 г. Карл-Вилхелм Нибур учи теология в Хале, Германия. През 1986 г. става доктор по теология в Богословския факултет на Университета „Мартин Лутер“ в Хале, Германия, а през 1991 г. става доцент.

1

От 1994 до 1996 г. е професор в Техническия университет в Дрезден, а от 1997 г. е професор в Университета „Фридрих Шилер“ в Йена. В периода 1992-1993 г. е стипендиант на Фондацията “Александър фон Хумболт“. Има над 80 статии в научни списания, книги и енциклопедии. Участва в редакционните колегии на научна периодика.

Деканът на Богословския факултет припомни, че проф. Карл-Вилхелм Нибур е инициатор и покровител на Библиотека „Библика“ в Богословския факултет на Алма матер, която по-късно през деня отбеляза своята 20-годишнина. От 1996 г. оказва съдействие при изграждането и попълването на библиотеката, регулярното доставяне на научна литература, периодика и на електронни носители – няколко хиляди библиотечни единици.

5

От 2001 г. проф. Карл-Вилхем Нибур участва в подготовката и осъществяването на взаимната работа между Богословския факултет на Университета в Йена „Фридрих Шилер“ и Богословския факултет на Алма матер.

В периода 7-14 септември 2001 г. участва в организирането на Втория Изток-Запад симпозиум на Съюза на новозаветните учени в Рилския манастир. На 22-26 ноември 2003 г. е на официално посещение в Богословския факултет, участва в празничните Климентови дни на Университета, среща се с университетското ръководство, изнася лекция и участва в подписването на подготвеното споразумение за сътрудничество.

От 2003 г. съдейства на изследователи от София да участват в обмен в Йена, за редовни научно-изследователски контакти и участието на библеисти от България в международни конгреси.

Световноизвестният професор по теология бе удостоен със званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет от ректора на Алма матер проф. Анастас Герджиков.

6

Проф. Карл-Вилхелм Нибур произнесе академично слово на тема: "Европейска книга ли е Библията?" (Ist die Bibel ein europäisches Buch?).

В началото той се обърна на български език към ректора, проф. Омарчевски и присъстващите в Аулата и заяви, че е развълнуван и радостен от честта да бъде удостоен с високото звание. Проф. Нибур благодари сърдечно и посочи, че го приема като израз на уважение към академичното богословие, такова каквото се преподава в Софийския университет в сътрудничество с международната богословска наука.

3

Проф. Нибур добави, че особено се радва, че по този начин публично се зачитат инициативите на Библейската библиотека-София, открита преди 20 г. благодарение на старанието на професорите Улрих Луц и Иван Желев и която днес е в центъра на библейската наука в България.

Своето академично слово той започна с въпроса „Ако Библията трябва да бъде европейска книга, какво мисли в тази връзка Европа? Къде днес са границите на Европа?“. Според него тези граници трябва да се очертаят по-нашироко, ако погледнем елинистично-римската античност към Европа, тогава културно принадлежат и северноафриканските брегове и Месопотамия. По думите му, не трябва да разглеждаме Европа от провинциалния ъгъл на актуалната политика, а трябва да видим перспективи, които прескачат епохи и които са водещи за обществените науки и за културологията. Ако от тази перспектива разглеждаме Библията и нейното значение за Европа, тогава според него се откриват три равнища, на които трябва да разглеждаме въпроса дали Библията е европейска книга. Равнището на произхода и на възникването на историята на Библията, равнището на днешните науки за Библията и равнището на съвременното значение на Библията за съвременността.

9

Проф. Нибур описа отделните равнища и отбеляза, че исторически и културно-исторически Библията е продукт на Ориента и на елинистично-римската античност. Такива са християнството и коренно свързаното с него юдейство. Те са свързани една с друга като антични религии, посочи проф. Нибур и добави, че ислямът всъщност в религиозните изследвания се признава за религия на късната античност. Затова трите големи световни религии изискват едно по-засилено изучаване на Античността в университетите в Европа, много често в противоречие с актуалните тенденции във висшето образование в много страни, изтъкна проф. Нибур.

Професорът по теология посочи, че от втората половина на XIX век от религиозно-историческата школа науката за Библията ни учи да слага библейските писания и да разглежда развитието на християнството в контекста на ориенталските и гръцко-античните науки за историята. Това довежда до големи постижения, но и съществени спорове за интерпретацията на библейските текстове и тяхното значение за съвременността.

7

Проф. Нибур се спря на религиозните връзки при произхода на християнската Библия. Изучаването на Стария завет още от XIX век се свързва особено интензивно със староориенталските митични текстове и техните източници. В началото на ХХ век в Германия това довежда до т.нар. библейско-вавилонски спор – дали старозаветните представи и норми могат да бъдат обяснени от староориенталските религии.

Проф. Карл-Вилхелм Нибур припомни в словото си, че в изследователската епоха, последвала тази религиозно-историческа школа, за осветляване на историята на староориенталските източници, изследователите се обръщат към историята на Израел. Всъщност 12-те племена на Израел се разглеждат като антично обединение на държави около един център на Яхве.

По думите му, днес става все по-ясно колко старият Ориент е въздействал на гръцко-римската култура и с това на културата на Европа. Погледът към Новия завет и възникването на християнството потвърждава това, подчерта професорът.

Без историческо вписване и характеризиране не може да се разбере библейската наука. Тя стои в тясна връзка с херменевтичния въпрос как историческото контекстуализиране и теологичната интерпретация на библейските писания са в тясна връзка една с друга. В новите изследвания на Новия завет от една страна юдейството по времето на Иисус стои в центъра на изследователския интерес, а от друга – средиземноморският свят на ранното римско императорски време.

10

В словото си проф. Нибур подчерта още, че много от преписващите Новия завет са довели до по-нататъшни висоти преписите на Стария завет и с това стават част от Библията. По думите му, ако се черпи от тези съвременни източници, за да се състави картината на античното еврейство по време на възникването на християнството, се показва едно голямо разнообразие на формите на живот, на религиозните представи, на социалните образи и на очакванията за бъдещето на еврейската религия през I век сл. Хр. Много от заветните текстове могат да бъдат вписани в това многообразие на еврейския живот и вярвания, без с това да се накърнява или да се отрича особеното в образа на Христос от Назарет, добави проф. Нибур.

Исторически погледнато, това е един от образите или едно от възможните влияния на еврейския живот и вяра. Фактът, че можем да причислим възникването на християнството по време, когато е имало еврейска култура, доказва неговото многообразие. Това спомага за бързото разпространение на християнството в източните провинции и в провинции в Средиземноморието. Днес много интензивно се изследва дали християнското движение в неговите начала е печелело от условията на живот в римските провинции или обратното. Без да разберем това, не можем да разберем възникването и разпространението на християнството в Римската империя, отбеляза проф. Нибур и добави, че трябва да разберем, че християнството е продукт на Античността специално в нейната елинистично-римска форма.

В академичното си слово проф. Нибур обърна внимание на теологията като научна дисциплина в университетите и проследи накратко нейното развитие – от древността до днес.

Ние, като научни теолози се концентрираме върху предмета на теологията, и този предмет на теологията представяме така, че резултатите от проучванията ни да бъдат разбираеми за не-теолозите“, каза проф. Нибур и подчерта, че Библията като предмет на теологичните изследвания според него предлага прекрасни възможности. В Библията – от началото до края, от Битието до Откровението се говори само за Господ, но така, че той се изживява от хората на всички времена, те научават за него, разбират го и го приемат.

В словото си "Европейска книга ли е Библията?" професорът от Университета „Фридрих Шилер“ в Йена подчерта, че е важно в проучванията да се изследва Библията в нейните исторически и културни връзки от възникването й и ако днес се върши това на нивото на съвременната наука, то трябва да се разчита на работата на високоспециализирани дисциплини като археологията, класическата филология и историята на Средновековието.

11

По-късно през деня проф. Нибур взе участие в официалното отбелязване на 20-годишнината на библиотека „Библика“ в Богословския факултет на Софийския университет.

12