В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ президентът на Република Индия Рам Натх Ковинд изнесе лекция на тема: „Образованието като инструмент на промяна и общ просперитет“. Преди това той разгледа изложбата „Санскрит: Споделеното наследство“ и книги, издадени от Софийския университет и Клуб „Приятели на Индия“. Двете експозиции са представени в Централното фоайе на Ректората.
Президентът на Република Индия е на държавно посещение у нас по покана на президента на Републиката Румен Радев.
На събитието в Аулата на Ректората присъстваха г-жа Десислава Радева, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, директорът на Центъра за източни езици и култури проф. Александър Федотов, представители на академичната общност, посланици, студенти и преподаватели от специалност „Индология“ на Алма матер, представители на Клуб „Приятели на Индия“ и гости от Индия.
Проф. Александър Федотов откри събитието и призова присъстващите да приветстват с аплодисменти президента на Индия и съпругата му г-жа Савита Ковинд.
Проф. Федотов изрази вълнението си да види Аулата на Алма матер пълна с толкова много хора и представи четиримата студенти от специалност „Индология“, които приветстваха г-н Рам Натх Ковинд на български, хинди, санскрит и английски език.
Приветствие поднесе и ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков. Той отбеляза, че това е първото посещение в България на такова високо ниво в българо-индийските отношения за последните 15 години. Проф. Герджиков подчерта, че Индия и България са естествени партньори и споделят много общи неща – отдаденост на демокрацията и плурализма, културни прилики, преклонение към историческото и духовното наследство, стремеж към благополучие, трудолюбие, образование и иновации.
Приятелството между България и Индия ни дава възможност да развием отношенията ни в областта на икономиката и инвестициите, да повишим културния обмен и да увеличим сътрудничеството в областта на образованието и научните изследвания, подчерта проф. Герджиков. Той изрази увереността си, че подписаният по-рано през деня в Гербовата зала в Президентството Меморандум за разбирателство между Индийския съвет за културни отношения и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и за гост-преподавател по хинди ще спомогне за увеличаване на резултатите от дългогодишното сътрудничество.
Ректорът на Алма матер приветства президента Рам Натх Ковинд за усилията, които полага, за да убеди хората да се обединят в борбата срещу бедността, неграмотността и неравенството. Проф. Герджиков подчерта, че университетите са важни центрове за предоставяне на високо образование, за научни изследвания и опазване на културните традиции и наследство. По думите му, за академичната общност е чест, че Рам Натх Ковинд ще изнесе своята лекция именно в Софийския университет, особено на този ден, който се отбелязва в Индия като Ден на учителя. В края на словото си проф. Герджиков пожела на индийския президент интересно и ползотворно посещение в Българя.
Президентът Рам Натх Ковинд изрази вълнението си да гостува в Софийския университет и изнесе лекция на тема: „Образованието като инструмент на промяна и общ просперитет“.
Той запозна аудиторията с историята на доктор Сарвепали Радхакришнан в името на когото 5-ти септември в Индия се отбелязва като Ден на учителя: „Доктор Радхакришнан е един от моите изтъкнати предшественици като президент на Индия. Той беше учен и държавник, и забележителен философ. През 1954 г., в качеството си на вицепрезидент на Индия, той посещава България и съдейства за полагане на основите на нашите съвременни отношения. Посвещавам днешното си слово на този велик учител, на това въплъщение на отношенията между България и Индия“.
Президентът на Индия отдаде дължимото и на индийските учители, учени и представители на академичните среди. Той отбеляза, че като черпят от вековните традиции на Индия в учението и мъдростта, те допринасят за репутацията на Индия като световна сила в знанието и подчерта, че страната му се гордее с тях.
В словото си Рам Натх Ковинд отбеляза, че подобно на Индия и България осъзнава значението на интелектуалния завет: „И ние, и вие, сме представители на вековни цивилизации, познати още от древността. Доказателства за връзките между нас датират от IV век пр. Хр., от времето на династията на Маурите в моята страна. Установени са сходства между индийската писменост Брахми и древната българска глаголица“.
По думите му, между нашите две култури все още съществува силен взаимен интерес. Той припомни, че през 1983 г. в Софийския университет е основана катедра “Индология”, в която се провежда обучение и изследвания, свързани с Индия на високо академично ниво. Президентът на Индия посочи, че с подкрепата на Индийския съвет за културни отношения в Алма матер е изпратен гост-преподавател по хинди, а в университета в Делхи има гост-преподавател по български език. Студенти от Софийския университет и други институции пътуват до Индия като стипендианти. Те са част от растящата международна студентска общност в Индия, с представители от 166 страни. „Ще ми се да вярвам, че младите българи, които са част от тази общност, ще се завърнат в България като приятели и посланици на Индия“, каза президентът на Република Индия и отбеляза, че много индийски студенти също учат в България, най-вече в медицинските университети в София, Плевен, Варна и др.
Държавният глава на Република Индия припомни още, че в рамките на проекта на Европейския съюз - “ЕВРАЗИЯ” двете страни си сътрудничат в сферата на висшето образование. „Българо-индийската Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата, която стартира през 1994 г., се оказа изключително полезна. А сред споразуменията, които бяха подписани по време на моето посещение, е и това за Сътрудничество в областта на науката и технологиите. Уверен съм, че то ще даде тласък на партньорството на нашите академични и изследователски общности“, каза още Рам Натх Ковинд.
Обръщайки се към присъстващите в Аулата, президентът на Република Индия подчерта, че образованието и стремежът към познание служат на множество цели. По думите му, в основата си те удовлетворяват човешкото любопитство и стремежа към по-добро разбиране на вселената. Но придобитото знание е приложимо при разрешаването на непосредствените проблеми, както и за посрещането на различните предизвикателства пред нашите общества. Това се отнася с пълна сила за младите хора, които са изправени пред непрестанни промени.
В лекцията си „Образованието като инструмент на промяна и общ просперитет“ Рам Натх Ковинд посочи, че Индия разполага с огромна мрежа от 903 университета и 39 050 колежа. Близо 40% от университетите и 80% от колежите са частни. Той отбеляза, че правителството насърчава учредяването на все повече учебни заведения, особено в областта на медицината, технологиите и фундаменталните и приложни науки. „Не е важно дали тези институции са държавни или частни. Това, което е от решаващо значение, е те да осигуряват високо качество“, каза още президентът на Индия.
„Двадесет и първи век е време на драматична технологична промяна. Четвъртата индустриална революция, изкуственият интелект, развитието на роботиката, на 3D и на технологиите за високоточно производство променят начина, по който живеем и работим. Цифровите технологии ни позволяват да правим скокове, каквито досега бяха невъзможни. В класната стая и извън нея технологиите могат да бъдат помощник и катализатор“, подчерта индийският президент.
Според него нивото на разпространение на мобилни услуги в България и Индия е впечатляващо. Това позволява на българския и на индийския народ да прескочат етапа на наземните връзки. Президентът посочи, че в Индия това е довело до революционно развитие на иновациите и нововъзникващите предприятия, което преобръща множество традиционни бизнес системи, но също така открива вълнуващи нови възможности.
По думите на Рам Натх Ковинд, този феномен осигурява на земеделските производители достъп до далечни пазари и по-добри цени на продукцията им, дава достъп на изолираните общности до официалните финансови и банкови системи без да се налага да се ходи до банков клон. Така разходите по транзакциите се намаляват драстично и стопанската дейност се улеснява. „Начело на технологичната и цифрова революция стоят именно студентите. Университетите на 21-ви век не просто осигуряват образователна степен; те са центрове за иновации и предприемачество, инкубатори за новосъздадени и малки предприятия, чийто двигател са технологии и новаторски умове с идеи, създаващи революционни по своята същност приложения“, каза още Рам Натх Ковинд.
В лекцията си той отбеляза още, че в страната му тази революция се осъществява в реално време и е превърнала Индия в третия по големина център за иновации и новосъздадени предприятия и в най-бързо разрастващата се голяма икономика. Светът на новосъздадените предприятия създава не само нови работни места и благосъстояние, но и интелектуална собственост: „Това е една вълнуваща екосистема. И ние приканваме нашите талантливи млади приятели от България да станат част от нея. Синергиите между българските и индийските институции можем да използваме за общото благо“.
В своята лекция „Образованието като инструмент на промяна и общ просперитет“ президентът на Република Индия обърна внимание, че бурният подем в технологиите и индустриите, основани на знанието, води до постижения, които излизат отвъд стените на лабораториите и съвещателните зали. Като пример посочи космическата програма на Индия, извела в орбита сателити на редица чужди страни и която се подготвя да изпрати в космоса индийски космонавти.
Според него други възможни области на научно-изследователско сътрудничество между България и Индия са разработването на технологии за почистване на реките и проучване на потенциала на синята икономика. „От Черно море до Индийския океан под морското дъно се крият огромни залежи, които трябва да проучим и използваме. И в това отношение нашите океанолози и университети могат да си сътрудничат“, подчерта държавният глава на Индия.
В края на словото си Рам Натх Ковинд изтъкна, че образователната система и университетите ще трябва да намерят отговорите на XXI век, които обществото очаква: „В тези бурни води наша пътеводна светлина ще бъдат нашите университети. В исторически план, България и Индия винаги са били средища и на традициите, и на промяната. Нашите общества имат здрави устои и дълга памет. Ние сме и острови на стабилност в нашите региони - на Балканите и Индийския океан. На нас, на нашите народи, на нашите млади хора - като студентите, събрани тук, се пада да изградим едно още по-пълноценно партньорство. Нашите цивилизации са древни, а нациите ни са млади - знаем си цената и разбираме ценностите си. А такъв процес най-успешно се заражда в университетите“.
Рам Натх Ковинд призова този изследователски дух и тази жажда за знание да сплотява българските и индийските студенти.
Преди лекцията в Аулата на Алма матер държавният глава на Индия заедно със съпругата си г-жа Савита Ковинд, г-жа Десислава Радева, ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков и директора на Центъра по източни езици и култури към Алма матер проф. Александър Федотов разгледа изложбата и експозицията на книги в Централното фоайе на Ректората. Автор на изложбата „Санскрит: Споделено наследство“ е деканът на Центъра по индология, Бхаратия Видя Бхаван, Делхи, проф. д-р Шашибала.
Изложбата e своеобразно пътуване през историята на две хилядолетия. Тя показва редки ръкописи и надписи, философски текстове, гравюри върху дърво, калиграфски изображения на мантри, дело на съвременни японски художници, тяхното отразяване в изкуството, ведическите ритуални церемонии, в различни традиции и обичаи, основани на санскритски текстове, както и писмени съкровища на санскрит от Монголия, Китай, Япония, Корея, Индонезия и Камбоджа.
В изложбата могат да бъдат разгледани речникът Амаракоша, граматиката на Панини в превод на тибетски, изображения на йогически пози и аюрведически хирургически инструменти, използвани в Тибет.
По-рано през деня в присъствието на двамата президенти в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 бе подписан Меморандум за разбирателство между Индийския съвет за културни отношения и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за гост-преподавател по хинди.
Снимка: Валентин Николов, прессекретариат на президента