В Конферентната зала в Ректората се провежда международна конференция за дигитализирането на църковното културно наследство. Научното събитие е организирано по програма „NARRATE Необходимост от дигитализиране на документиране на църковни културни съкровища в манастири и храмове“ на „Еразъм +“ и ще продължи до 13 март 2024 г.
По време на научния форум ще бъдат обсъдени най-добрите практики в дигитализирането, предизвикателства към дигитализирането на църковни артефакти и други важни теми.
На откриването на конференцията присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, посланикът на Република Гърция у нас Алексиос Мариос Либеропулос, кметът на Столична община Васил Терзийски, деканът на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов, учени от Гърция и Турция.
Доц. д-р Светослав Риболов, главен организатор и координатор на събитието и заместник-декан на Богословския факултет, благодари на участниците и гостите на научния форум.
Кметът на Столична община Васил Терзийски разказа за разговор, който е водил с децата си – на 15 и 17 години, които са го попитали как трябва да мислим за миналото, настоящето и бъдещето. На този интересен въпрос той отговорил, че вероятно най-важно е настоящето и какво правиш, защото това единственото, което имаме и не е толкова ценно, ако не знаеш какво правиш. Затова трябва да си представиш по-добро бъдеще за себе си, за света и за своята общност и след това да го използваш като водеща светлина от днес, за да те напътства стъпките ти. Можеш да живееш в днешния ден, да се движиш към бъдещето, но миналото е много важно, защото ти помага да правиш по-малко грешки. Разбирането на миналото е истински важно за изграждането на по-добро бъдеще в по-съкратено време и по смислен начин. Но за тези цел е нужно да разберем миналото и да го разчетем правилно, така, както се е случило, в неговата пълнота и безпристрастно. „В този смисъл вярвам, че днешният опит е важен за осъществяването на тази цел. Да разберем документите, еволюцията на обществото, вярата и да имаме извори, които са достъпни за всички, които да могат да го прочетат“, каза кметът на София.
Той благодари на всички, които са направили това възможно, правят достъпно за целия свят защото световно наследство. „Разбирането и научаването едни от други е движеща сила за разбирането и мира. Само чрез диалог, а за него е необходим добър прочит на миналото. Вие пазите нашето минало от кражба, пазите нашето минало от загуба – във войни, в пожари. Вие извършване безценна работа и съм тук, за да изразя своята искрена благодарност и да предложа своята подкрепа“, допълни Васил Терзиев и пожела много продуктивно събитие.
Посланикът на Гърция Алексиос Мариос Либеропулос отбеляза, че за него е чест и удоволствие да присъства на откриването на конференцията, защото е свързана с църковното наследство, с наследството, което е много важно, тъй като трябва да опазваме миналото, и с дигитализацията, която е ключова за всеки бъдещ иновативен опит за изследване, за да запазим своето минало и културно наследство. Посланикът благодари за поканата, пожела успех на конференцията и здраве и сили на участниците, за да постигнат още повече.
В приветствието си ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев заяви, че темата за културното наследство придобива нови измерения в днешно време, защото тя не ни помага само и единствено да погледнем в бъдещето. „Културното наследство по принцип споява днешното време. Ние обитаваме едно време, но живеем в различни светове. Всяко едно поколение има свои ценности, свои светове и културното наследство ни помага да намерим пътища едни към други“, каза проф. Вълчев. Той посочи, че проектът е изключително важен, защото вади наследството отвъд тесните национални граници, защото Балканите в своята бурна история в крайна сметка имат споделено наследство и трябва да гледаме на него в голямата му широта и мащаб такова, каквото се е случило във времето.
Съчетаването с модерните технологии и дигитализацията на това наследство ще го направи достъпно за много хора и благодарение на това ще осъзнаем значението на миналото, значението му в днешния ден.
Проф. Вълчев заяви, че приветства това начинание, защото то отваря пътища едни към други, а не да ни разделя, както често се случва, втренчени в миналото. Той пожела на добър час на конференцията и успех в бъдеще, тъй като това е един дълъг път, който се надява да бъде извървян успешно до края.
На конференцията са поканени специалисти, които да представят резюмета за презентации за най-добрите практики в цифровата документация, ориентирания към потребителя дизайн за инициативи за цифрова документация, стратегии за сътрудничество за защита и опазване на културно наследство в риск, предизвикателства при документирането на църковни артефакти, етика на дигитализацията и културна чувствителност, предизвикателствата на местната църковна среда, църковно-историческата география на Тракия, археологически открития и консервация на църковни паметници в Тракия, бъдещето на документирането на църковните съкровища: технология, финансиране и устойчивост.
Регионът на Тракия е особено важен във връзка с ранното християнство, средновековната византийска култура и поствизантийското си наследство по време на Османската ера. Тракия е дом на някои от най-важните раннохристиянски и средновековни църковни центрове на Балканския полуостров, много от които могат да проследят миналото си до времето на апостол Павел и неговите ученици. Тракия е уникален граничен регион, свързващ Гърция, Турция и България, изключително впечатляващ и от научна, и от културна гледна точка. Сливането на разнообразни култури и влияния придава на Тракия богат и жизнен характер. Макар регионът да е бил предмет на множество археологически и исторически изследвания, до този момент не е предприемани забележителни и всеобхватни проекти в областта на дигиталното каталогизиране и представяне.
Днес дигиталните технологии са неразделна част от човешкото знание в различни области. продължаващото развитие на тези технологии предлага безпрецедентни възможности за прецизно и всеобхватно документиране на църковните съкровища в региона на Тракия. Дигиталните технологии правят възможно и широкото разпространение на тези богатства за образователни и религиозни цели. Показвайки тези съкровища, те стават достъпни за глобална публика, ускорявайки образователното развитие, туризма и културен обмен между трите страни-участнички в проекта NARRATE. Същевременно дигитализацията помага за точна оценка на състоянието на културните ценности и позволява при необходимост да бъдат предприети навременни мерки за реставрация и консервация.
За постигане на тези цел екип от експерти от Гърция, Турция и България изпълнява проекта NARRATE в региона на Тракия. Проектът цели и да подкрепи местни пазители на тези съкровища за тяхното опазване като помага за откриване на нелегален трафик. Всяко описание и представяне в интернет служи за запознаване на международната научна общност с тези съкровища.