От 25 септември 2023 г. Българската народна банка пусна в обращение златна възпоменателна монета на тема „100 години Богословски факултет“. Автор на художествения проект е Светлин Балездров. На гърба на монетата е изобразена сградата на Богословския факултет на Софийския университет. Цената на монетата при пускане в обращение е 1470 (хиляда четиристотин и седемдесет) лева.
Със създаването на Българската екзархия (1870 г.)( след налагането на схизмата (1872 г.) и Съединението (1885 г.), възниква все по-остра необходимост от Висше богословско училище в България, което да подготвя високообразовани родни духовници. През 1895 г. се подема инициатива за построяване на сграда на Българската екзархия, където освен параклис и музей да се помещава и бъдещото училище. Софийската община предоставя парцел до катедралата „Св. Неделя" и Софийската св. митрополия и в навечерието на Балканските войни е постигнато споразумение за откриването на Висше богословско училище като факултет към Университета.
Сградата е построена по проект на видния архитект Фридрих Грюнангер и завършена през 1915 г. Фасадата е украсена с фронтон, купол и множество медальони с образи на български светци, възрожденски дейци и екзархийски йерарси. При бомбардировките на София в началото на 1944 г. зданието е засегнато, покривът е разрушен и възстановяването му не е изцяло по проекта. В сградата се помещават още параклис, където се извършва всекидневно богослужение, и Църковно-историческият музей.
Първата световна война забавя откриването на Богословския факултет, но на 10 март 1923 г., на първото заседание на Факултетния съвет, за декан е избран проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков. Скоро Факултетът се превръща в средище на богословската наука в България. След 1944 г., по идеологически причини, той е отделен от Университета и от 1951 г. функционира като Духовна академия под юрисдикцията на Св. Синод на Българската право- славна църква. След демократичните промени Духовната академия отново става факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" и в последните десетилетия изживява най-големия си разцвет - има хиляди студенти, много преподаватели, приемственост и забележителна научна дейност.
Сред дипломираните в Богословския факултет са Светейшите патриарси Максим и Неофит, десетки Високопреосвещени митрополити, университетски преподаватели, дейци от областта на политиката, културата и изкуството.
В 100-годишната си история Богословският факултет заема своето достойно място както в създаването и изграждането на богословската наука, така и като център за духовна култура и изкуство.