Начало / Новини / Календар / „За тялото и душата“ – прожекция в рамките на София Филм Фест 2018

Театрална зала, Ректорат

ЗА ТЯЛОТО И ДУШАТА / On the body and soul

Унгария, 2017, 116′, цветен, игрален

Режисьор – Илдико Енеди

Сценарий – Илдико Енеди

Оператор – Мате Хербаи
Музика – Адам Балаж
С участието на – Александра Борбей, Геза Морчани, Река Тенки, Золтан Шнейдер, Ервин Над, Итала Бекеш, Ева Бата, Пал Мачай, Жужа Яро, Нора Райнер-Мичиней, Тамаш Йордан
Продуценти – Моника Меч, Андраш Мухи, Ерньо Мещерхази
Продукция – Inforg-M&M Film

Награди и номинации – Берлин ’17 – „Златна мечка“, наградата на ФИПРЕССИ, наградата на Екуменическото жури, наградата на „Берлинер моргенпост“ Сидни ’17 – Най-добър филм.

Тази красива любовна история се случва в кланица в Будапеща. Веднага щом Мария постъпва на работа, на позиция за контрол на качеството, шушуканията започват. На обяд младата жена винаги се храни в пълна тишина, сама в стерилното помещение. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата, отнемайки наказателни точки при всяка допълнителна унция мазнина. Светът й се състои от фигури и данни, отпечатани в спомените й още от ранно детство. Шефът й Ендре, който е малко по-голям от нея, също е тих човек. Колебливо, двамата започват да се опознават. Откривайки духовните съвпадения помежду си, те разбират, че дори сънуват едни и същи неща и постепенно се опитват да ги превърнат в реалност. Тази история за двама души, които отначало самостоятелно, а след това и заедно откриват света на емоциите и физическото желание, е разказана нежно от Илдико Енеди, но не й липсва и доза хумор. Това е филм за страховете и несигурността да се откриеш към хората и облекчението, когато най-после го направиш.

dns-7062v1_fjsj-1024x611

Мисля, че има много знаци, които ни казват да преоткрием животите си в по-малък и по-голям мащаб. Личният живот се формира спрямо начина, по който е структурирано обществото, сякаш двете неща са взаимно свързани. Ако мислим за личния живот, трябва да имаме предвид как е организирано цялото общество. Ако си в условия, които те спират да живееш пълноценно, по някакъв начин се разболяваш. И обществото не подминава това. Тогава може би отиваш на терапия или започваш да пиеш, или да биеш семейството си и т.н. Това са знаците, че не всико е наред. Двамата герои във филма не се чувстват добре в кожата си и затова се затварят в себе си. (Илдико Енеди за TheUpComing.co.uk)

Илдико Енеди е родена в Будапеща, Унгария, през 1955 г. Кариерата й стартира като художник, а след това започва да създава късометражни и игрални филми като сценарист и режисьор. Получава над 40 международни отличия. Филмът й Моят двайсети век е избран за един от 12-те най-добри унгарски филма на всички времена. През 1992 г. е член на международното жури на фестивала в Берлин. Енеди води класове по кино в Университета за театрално и филмово изкуство в Будапеща. Тя е основател и член на European Cross Media Academy. Член е и на Европейската филмова академия.

Повече информация за прожекциите в Университета ще откриете в сайта на Културния център на Софийския университет: http://culturecenter-su.org/?p=8137