Театрална зала, Ректорат
Германия, 2016, 162 мин, цветен
Режисьор: Марен Аде
Сценарий: Марен Аде
Оператор: Патрик Орт
Музика: Патрик Файгел
В ролите: Петер Симонишчек, Сандра Хюлер, Микаел Витенборн, Томас Лойбл, Тристан Пютер, Хейдуич Минис, Луси Ръсел, Ингрид Бису, Влад Иванов, Виктория Кокиаш
Продуценти: Янин Яковски, Марен Аде, Йонас Дорнбах, Микел Меркт
Уинфрид и дъщеря му Инес не се виждат особено често. Той е учител по музика, но след като става ясно, че вече няма на кого да преподава, а и старото му куче умира, решава да изненада дъщеря си с посещение. Това решение обаче се оказва рисковано – дъщеря му живее в Букурещ и се занимава с важни корпоративни стратегии. Фактът, че географски баща и дъщеря се доближават, никак не им помага да се виждат по-често. Освен това Уинфрид е шегаджия и непрекъснато дразни Инес с дребните си смешки, които ѝ пречат в ежедневието и в работните ѝ срещи. Двамата в крайна сметка се скарват и Уинфрид заминава обратно за Германия. Всъщност Инес само така си мисли, защото на негово място идва бляскавият Тони Ердман – алтер егото на баща ѝ. Облечен в костюм, носещ странна перука и ужасни изкуствени зъби, Тони рязко влиза в живота на Инес, представяйки се за житейския учител на нейния изпълнителен директор. В ролята на Тони Уинфрид е много по-смел и успешно се противопоставя на Инес. Всъщност по този начин двамата неусетно се сближават.
„Не съм имала намерение да правя феминистки филм, но и нямам проблем с това определение. Може би хората го „разчитат“ по този начин, защото аз самата съм жена, но не е като да съм целяла стартиране на революция. Целият основен конфликт е между баща и дъщеря, мъж и жена. Бащата никога нямаше да отиде при сина си и да го пита „Щастлив ли си?“. Така че тук той по-скоро се държи консервативно и не е прав. От друга страна обаче, става дума за това да бъдеш човек, което може да се отнася както за една жена, така и за един мъж.“
Марен Аде
Награди и номинации:
Кан ’16 – Наградата на ФИПРЕССИ
Награда LUX на Европейския парламент 2016
Брюксел ’16 – „Златен ирис“ за най-добър филм, специалната награда на журито за най-добър сценарий, наградата на белгийското франкофонско национално радио и телевизия за най-добър филм
Палич ’16 – „Златна кула“
Сале ’16 – Голямата награда
Марен Аде
Марен Аде е родена на 12 декември 1976 г. в Карлсруе, Германия. От 1998 до 2004 г. тя следва продуцентство и режисура в Мюнхен. През 2000 г. режисира първия си късометражен филм Деветият етаж. Филмът е показан още същата година на кинофестивала в Хоф, а след това и на много други фестивали. Дебютният ѝ пълнометражен филм Гора за дърветата, с който се и дипломира в университета, е номиниран за редица отличия, сред които Германска филмова награда, и печели Специалната награда на журито на фестивала Сънданс през 2005 г. През 2009 г. излиза филмът ѝ Всички останали, който печели „Сребърна мечка“ на фестивала в Берлин (поделена с филма Гигант), както и „Сребърна мечка“ за най-добра актриса (Биргит Минихмайер). Показан е на Международния София Филм Фест през 2010 г. Най-новият филм на Марен Аде е Тони Ердман, който получи наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан и наградата LUX на Европейския парламент за 2016 г.
Повече информация: тук.