Галерия „Алма матер“, Ректорат
Какво е Шангри-ла – легендарна древна земя, художествена измислица, синоним за прекрасна страна-утопия или напротив – макар и далечно, това е едно реално съществуващо пространство? Името Шангри-ла се появява за пръв път в приключенския роман „Изгубеният хоризонт“ (1933) на английския писател Джеймс Хилтън, като оттогава-досега не спира да провокира въображението на читателите по цял свят, а версиите за предполагаемото местоположение на Шангри-ла непрестанно се множат. Сред най-настоятелните претенденти, оспорващи си митологичното място, са: окръг Джундиен в Северозападната част на провинция Юннан в Китай (през 2001 год. дори преименуван на окръг Шангри-ла); град Лидзян, провинциите Съчуан, както и целият Тибетският автономен регион.
Фотографската изложба на Александра Ангелова предлага възможен поглед и лично преживяване към част от тези земи – провинциите Съчуан и Юннан, през подбраните въздействащи кадри от пътуването на двама души, уморени от забързаната суета на градското ежедневие, които се впускат в търсене на утопичната земя на вътрешен мир и безметежно спокойствие, но постепенно сблъсквайки своите романтични представи с непосредствено видяната, често сурова действителност. Природата на Югозападен Китай удивява с красотата и девствеността си, но как живее местното население при тежките условия там, където започва Тибетското плато? Успяват ли малцинствените групи да съхранят културата и идентичността си днес? Отговорите може би се разкриват високо в облаците над тази древна земя, където въздухът е разреден и кристален, яковете пасат свободно по безкрайните пасища, будистките храмове нашепват ехото от напяваните мантри, пъстрите одежди и украси на многообразните националности изпълват очите, а времето сякаш е спряло в съзерцание.
Може би Шангри-ла е достижима. Шангри-ла е в сърцето на търсещия.
* * *
Александра Ангелова завършва специалност „Китаистика“ в Софийския университет през 2013 год. и оттогава работи като координатор на културните проекти към китайския образователен и културен център „Институт Конфуций – София“, който през последните години активно присъства в интелектуалния и художествен живот в столицата. Като част от своите професионални, но също и лични интереси, Александра многократно е посещавала Китай, опознавайки в непосредствен досег част от красотата на природата по тези древни земи, богатството на китайската култура и изкуство, религиозни вярвания, огромното разнообразие от общности със свой специфичен бит и социални практики. Увлечението на Александра към фотографията и дръзките пътешествия неведнъж я отвеждат из затънтените кътчета на Китай, а след всяко следващо завръщане в родината е изпълнена с желание за още по-задълбочени изследвания и смели дестинации.
Фотографиите, включени в изложбата „Шангри-ла. Северозападен Китай – стъпки по Тибетското плато“, са заснети през 2014 год. по време на едномесечно пътуване в провинциите Съчуан и Юннан.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 юни 2016 г.
