Конферентна зала, Ректорат
Водещи броя: д-р Камелия Спасова и доц. Дарин Тенев
Главен редактор: проф. Александър Кьосев
Представяне от: проф. Стилиян Йотов
Този извънреден брой на онлайн списание за култура и изкуства „Пирон” е посветен на изнесената в България лекция на проф. Юлия Кръстева „Нови форми на бунта”, както и на част от породените от нея дискусии. Лекцията, превърнала се в едно от ярките интелектуални събития през изминалия академичен сезон, се състоя на 29 септември 2014 година в Аулата на Софийския университет и бе организирана от Посолството на Франция в София, Френския културен институт в България, Културния център на СУ и Софийския литературоведски семинар. Месеци след събитието, списание „Пирон” ще се опита да проследи и преосмисли дебатите, размислите, критическите посоки, и като цяло ефектите от речта на проф. Кръстева, когато медийният шум е вече уталожен.
Броят се фокусира върху актуалната задача да се мисли бунтът днес – да се осмисли разбунтуването на групи от хора в целия спектър от мирни протести до организиране на терористични групировки, да се преосмисли наследството на нежни и не толкова нежни революции, но също така и върху въпроса за мястото на човека на мисълта, на хуманитаристиката и философията в едно колкото разбунтувано, толкова и лишено от бунт време.
През годините творчеството на самата Кръстева е поставяло неведнъж и от различни перспективи въпроса за бунта – от ранната й работа Революцията в поетическия език (1974) през Смисъл и безсмислие на бунта (1996) до публичната й лекция в София през септември 2014 год. Въпросите, които съставителите на броя, доц. Дарин Тенев и д-р Камелия Спасова, си поставят, обвързват мисълта на Кръстева с формите на бунта и съвременния контекст. Какво е отношението между революцията в поетическия език и бунта в себе си, за който призовава психоаналитичната перспектива на Кръстева? Доколко е приложимо едно психоаналитично преработване на проблемите на младежта, за да се отговори на тежки социални катаклизми? Кой, от каква позиция, къде и кога може да има правото да съди за бунта и какво е истински бунт? По какъв начин трябва да се трансформира самата форма, в която се мисли бунт и бунтуване в контекста на постсоциалистическите страни, и в частност в българския случай? Следва ли да съизмерваме различните видове социален бунт дори тогава, когато очевидно и формата, и материята им се различават твърде радикално? Каква е ролята на езика, на различните кодове – религиозни, обществени, наложени от медии и конспиративни теории – при възраждането на стари и зараждането на нови форми на бунт?
В броя, освен текстове на Юлия Кръстева, са включени есета на Миглена Николчина, Александър Кьосев, Амелия Личева, Георги Илиев, Рени Йотова, Хисато Куриваки, Мария Калинова, Станимир Панайотов и др.
http://piron.culturecenter-su.org/ https://www.facebook.com/PIRON.Magazine