Аула, Ректорат
Културният център на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Музикална къща „Ориндж Фактори” организират Погледът на звука - Музикална графика – графична музика – мултимедиен пърформънсна Михаил Големинов (пиано, електроника) - импровизации по музикални графики.
Събитието ще се проведе на 18 март от 19.00 ч. в Аулата на Софийския университет.
Роман Хаубенщок-Рамати: „Констелация” III и „Констелация” IV
Анестис Логотетис: „Циклоид”
Дмитрий Булатов: „Радиопоема”
Сергей Бирюков: „Соната Домино” – видеопартитура от Иван Керековски и Михаил Големинов
Михаил Големинов: „Съзерцание”
Фердинанд Кривет: „Текстове за гледане”
Графиките, по които ще се импровизира, ще бъдат достъпни и за публиката, във формата на видеопрожекция по време на изпълнението
В средата на ХХ век се появява едно ново течение в областта на музикалната нотация, стоящо по-близо до автономното изобразително изкуство, отколкото до музиката. То преживява кулминацията си през 60-те и 70-те години. Музикалната графика е музикален феномен в самото изобразително изкуство, изпълняващ двойна функция – система за музикално обозначение и самостоятелна рисунка. Тази двойственост е решаваща за формулирането и оценката на артистичните практики. На пръв поглед, концепцията за музикална графика като произлизащ от рисунъчната естетика музикален шрифт изглежда убедителна: ето един нов начин за нотация, като при това може да се закачи на стената като картина.
Този подход към понятието обаче не може да се приеме без уговорки, защото подобна дефиниция абсолютно изключва творби, които имат претенцията да бъдат музикални композиции, без да желаят да бъдат основа за музикална интерпретация или импровизация. Такива творби от своя страна се превръщат в самостоятелен извор за визуална наслада, без да изпълняват функцията на система от знаци. В контекста на музикалната графика, раздалечаването на музиката и нотацията могат да бъдат разгледани в духа на Джон Кейдж, който в интервю с Роджър Рейнолдс твърди, че композиция, изпълнение и възприятие нямат нищо общо. По-късно той развива тази гледна точка, наблягайки на все по-голямата независимост както на нотацията от композиционните намерения, така и на възприемането от интерпретацията. Естествено, в този случай самата терминология започва много да се отдалечава от традиционното си значение. Не е възможно да се търси естетически и композиционно-технически поглед върху музикалната графика само чрез дефиницията „многозначна нотация”, както я нарича Роман Хаубенщок-Рамати (който пръв въвежда понятието „музикална графика”), защото по този начин се дава предимство на семантичните аспекти, за сметка на визуално- естетическите. Едно точно определение за музикална графика всъщност би трябвало да обедини и двете страни на проблематиката – нещо, което в практиката се оказва нелесно.
При музикалните графики време и пространство са равноправни. Сетивата могат да „опипват” графиката така, както желаят. Всъщност, една от главните разлики мужду графика и музикална партитура е тази липса на зададена „секвенция на сканирането”. Феноменално е, че музикалната графика процъфтява именно в европейските култури, които не се характеризират със спонтанност и интуитивност, а по-скоро с конструктивизъм, детерминизъм и концептуалност. Но интерпретацията на графични композиции провокира точно обратното – тук са решаващи моментното, сугестивното, подсъзнателното и асоциативността. Вместо да реконструират музикални структури, записани чрез традиционна европейска нотация, изпълнителите стават участници в неповторим и уникален творчески акт. Дали музикалната графика не е опит за революция, имаща за цел възвръщането към личната и артистична свобода, отнета ни от хиперекспонирането на семантичното?
Михаил Големинов
