Театрална зала, Ректорат
Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ в рамките на серията „Българските учени в чужбина“ ви канят на: Опити върху Антигона и субектът на желанието при Хегел - публична лекция на Емилия Ангелова, Университет Конкордия, Монреал (Канада).
Лекцията ще се проведе на 29 май 2014 г., 19.30 часа в Театралната зала на Софийския университет.
Поетът Хьолдерлин предлага за пръв път превод на немски език на „Антигона“ в неспокойно време, белязано със симптомите на промяна и исторически преход. Преводът отразява момент, който носи в себе си духа на неспокойствие и търсене, антиципирането на едно събитие-илюзия, вяра в гения като прецедент на саморефлексията и културното самосъзнание на една епоха. Хьолдерлин, мотивиран до голяма степен от назряващите въпроси на скептицизма, засягащи проблеми на самоопределението и автентичността на индивида, влиза в разногласие с младия Хегел, а излизането на превода съвпада по време с подготовката и написването на Феноменология на духа (1806). Разривът между двамата приятели, типичен за разцеплението на романтическото движение, е предпоставен от отказа на Хьолдерлин да приеме диалектическото снемане в интерпретацията за историчност/трагичност, за „вината” на Антигона.
В лекцията ще се проследи логиката на това различие между двата подхода, като се акцентира по-детайлно с изложението на позицията на субективността в цялостната система на Хегел. По-специално ще бъдат разгледани предпоставките при Хегел за само-конституирането на така наречения „субверсивен” (Лакан) субект на желанието, и в какъв смисъл Антигона се явява като негов пример, като диференциална парализа и итерация, неадекватна илюстрация и самоотрицание (без детерминиращо развитие) на принципа на идентичността. В последните си текстове, Джудит Бътлър и Адриана Кавареро представят нови подходи и перспективи върху възгледа за трагедията, и по-общо към известни критики отправени към Хегел от феминистка позиция. Емилия Ангелова ще предложи решение, в което не е нужно да се ангажираме със стратегически есенциализъм, и е по-наложително да се върнем към Хегел, самите ние трансформирани, с въпроса: как да бъдеш феминист, без да ‘останеш’ феминист.