Театрална зала, Ректорат
19:30- ‘‘Септември‘‘ по Гео Милев
Дипломен спектакъл на Георги Арсов
Спектакълът се играе в рамките на Международния арт-форум "Алтер Его" 2016.
‘‘уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
прости
диви
гневни
бесни
- без рози
и песни ‘‘
Накъде да тръгнеш, когато нямаш път нито напред, нито назад. Какво да вземеш със себе си, когато всичко ти е отнето. Светът се разпада под краката ти. Небето е тъмно като мислите, които така и не могат да нахлуят в съзнанието. Защото съзнание вече няма. Човечеството е застинало в титаническо напрежение, за да разгроми всички досегашни прегради.
Но и човечество вече го няма. Съм сам. Сам с тялото си.
Тялото, тръгнало по своя път... ‘‘през сипеи, урви, чукари, бърда‘‘...
Времетраене: 45 мин.
20:30- ‘‘Стремежът към невъзможното нищожество‘‘
Режисьор: Валерия Димитрова
Художествен ръководител: Николай Георгиев и д-р Петя Йосифова
Участват: Фасика Мелаку и Георги Арсов
Музика: Георги Арсов
По текстове на Жан Жьоне от "Дневника на крадеца"
Това изплъзване не може да трае вечно,
това изхлузване и свличане на времето.
Излизам от тялото ставам Онази Жена, Жената, облечена в меланхолия.
Добър ден, тишина.
Отказвам да чакам онези ритмични садисти.
Някой прорязва часовника.
Някой е скъсал процепа между Мен и Аз
и сега съм обречена да се
изсипвам,
разсипвам,
разливам,
огъвам.
Ето.
Ето как тялото ми съблича своята кожа.
Ето ме водна, хлъзгава и безформена.
И ето как от Мен не остава никакво Мен, а само стъпки от беззвучие.
Не искам да обличам този фарс, но не мога и да прекъсна собственото си изтичане.
Отвън окото ми е прорез – през него времето излива себе си.
Отвътре съм натъпкана с думи.
И нямам как да се обърна.
Нямам как да се помръдна.
Проклет да си, Жьоне!
Проклет да си и ти и тази кофа пълна с пясък!
С голяма благодарност към Иван Стоянов за текста - анотация към представлението.
