Зала А205, Физически факултет
На 11 април 2024 г. от 19:30 ч. в зала А205 във Физическия факултет доц. д-р инж. Таня Иванова от Института за космически изследвания и технологии, БАН, ще изнесе лекция на тема "Българското участие в овладяването на Марс".
Доц. д-р Таня Иванова е един от създателите на космическите изследвания в България, работи 45 години в Института за космически изследвания и технологии в БАН (ИКИТ-БАН), първоначално в областта на Физиката на околоземното пространство. Един от конструкторите на първата българска апаратура, изстреляна на спътника Интеркосмос-8 през 1972 г., наредила страната ни сред космическите държави. Участва в разработката и изработването на серия прибори за директни сондови измервания на йоносферната плазма, летяли на борда на спътници и ракети по програмата Интеркосмос. Защитава дисертация и е хабилитирана в тази област на физиката.
Създател на ново научно направление в ИКИТ-БАН “Космически биотехнологии”, ръководител на научен колектив за разработката на първата автоматизирана Космическа оранжерия СВЕТ за провеждане на експерименти с растения в условия на безтегловност. Две генерации космически оранжерии работят успешно 10 години на борда на Орбиталната станция МИР по няколко международни програми.
Доц. Иванова изнася лекции за Космическите биотехнологии пред магистри на Биологическия факултет на СУ. Заместник-председател на Българското астронавтическо дружество, има 230 научни публикации и много награди, най-престижни от които са златен “Орден на труда” и орден “Кирил и Методий” – I степен.
Българските учени участват активно повече от 40 години в проекти, свързани с осъществяването на стародавната мечта на човека да стъпи на Марс. Отдалечеността на Червената планета и убийствените й климатични условия изискват създаването на изкуствена биосферна система за осигуряване на живота на космическите екипажи при бъдещите им дългосрочни мисии. Успешните експерименти в българската космическа оранжерия СВЕТ на Орбиталната станция МИР доказаха възможността за развитие на растенията (основно звено на такава система) и използването им за храна и пречистване на въздуха в условия на безтегловност. В наземен експериментален комплекс, имитиращ условията на бъдещата космическата станция до Марс, бяха проведени дългосрочни експерименти с 6-членен екипаж по проекта Марс-500. Българската дозиметрична апаратура Люлин-МО изследва радиационната обстановка по пътя и около Марс по проекта ЕкзоМарс от 2016 година.