Театрална зала, Ректорат
„Матрицата“- 1999 / САЩ / реж. Братя Уашовски. Изборът на Милен Русков.
МАТРИЦАТА е филм с дълбок гностически смисъл. Всъщност едва ли има друго произведение на изкуството изобщо, в което идеите на древния гностицизъм да присъстват толкова силно и отчетливо. Преди всичко става дума за неговата космогония, т.е. гностическият мит за сътворението. Но също за неговия дуалистичен светоглед, дуалистичната му версия за света – понеже Бог има, но светът не е създаден от него. Светът е създаден от Демиурга („занаятчия”, „майстор” на старогръцки) в гнозиса, или от Архитекта на Матрицата във филма. Демиургът е Богът от Стария завет (Ялдабаот, както го наричат гностиците, или Йехова, Яхве) и неслучайно корабът на бунтовниците от филма се нарича „Навуходоносор” – Навуходоносор е царят на Вавилон, за който се разказва в книгата на пророк Данаил и който разрушил Соломоновия храм, както и въобще Йерусалим, и отвел юдеите в робство. Дуализмът идва от възгледа, че светът е грешка („аномалия в изчисленията”, както казва Архитектът за Матрицата), възникнала в резултат на това, че София (Мъдростта) – чието съответствие във филма е Пророчицата, the Oracle, – последният от 30-те еона на нематериалното Божествено тяло, в желанието си да стигне по-близо до своя източник, the source, изпада от това Тяло, и тогава ражда сина си Ялдабаот, създателя на света. Ялдабаот е „пометнато дете”, казано с езика на гностиците, и не е приет в плеромата, т.е. пълнотата, на Божественото тяло. Поради това той създава света на материята, в който се опитва да уподоби високия духовен свят.
Светът е симулакрум, както би казал обичаният от братята Уашовски философ Бодрияр. „Добре дошъл в пустотата на реалното”, репликата на Морфей към Нео във филма, може да е колкото парафраза на Бодрияр, толкова и парафраза на гностическото понятие за кеномата, т.е. пустотата, на материалния свят. Кеномата е пустота, която Демиургът непрекъснато запълва с безброй симулакруми, опитвайки се да уподоби плеромата, пълнотата на Божествения свят. Но те нямат същност, те са, тъй да се каже, програми, привидности. Човекът е една от тях. Неговото тяло е създадено от Демиурга, от Архитекта, но духът му е вдъхнат от София, която се смилила над него. По подобен начин във филма Пророчицата се опитва да помогне на хората. Но така в човека попада Божествената искра, която, в момента, в който се самоосъзнае – червеното хапче във филма, – се опитва да се върне в своята родина и да се освободи от Матрицата на света, и така се превръща в противник на Архитекта, на своя полу-създател, както би било най-правилно да се каже. Дуализмът минава през самия човек, разделя го на две. Така осъзнал се човек става гностически бунтовник, еретически герой. Това именно е Нео.
МИЛЕН РУСКОВ (1966) е български писател и преводач. Завършил е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1995). Работил е като преводач от английски за различни издателства. Автор е на три романа: „Възвишение” (2011) – за Българското възраждане от XIX в.; „Захвърлен в природата” (2008) – за въвеждането на тютюна в Европа от испанския лекар д-р Николас Монардес от Севиля; и „Джобна енциклопедия на мистериите” (2004), която разказва историята на някои европейски окултни движения от епохата на Ренесанса. Носител е на почти всички големи български литературни награди, както и на Европейската награда за литература (2014).
* * *
МАТРИЦАТА (The Matrix)
1999, САЩ, 136 мин.
Режисура и сценарий: Лана Уашовски и Андрю Уашовски
Продуцент: Джоел Силвър
Оператор: Бил Поуп
Музика: Дон Дейвис
Участват: Киану Рийвс, Лорънс Фишбърн, Кери-Ан Мос, Хюго Уивинг, Джо Пантолиано
imdb
Награди: Оскар’00 – за най-добри специални визуални ефекти, за най-добър монтаж на звуковите ефекти, за най-добър звуков микс, за най-добър филмов монтаж; Сатурн’00 – за най-добър режисьор, за най-добър научнофантастичен филм; Награда на БАФТА’00 – за най-добър звук, за най-добри специални визуални ефекти; награда Емпайър’00 – за най-добър филм; награда на Ем Ти Ви’00 – за най-добър филм и за най-добра мъжка роля (Киану Рийвс)
За второто издание на Кинофорума:
Водената от мен серия в рамките на Кинофорум „Моят филм“ ще бъде доволно еклектична. В театралната зала на Софийския университет ще бъдат представени произведения от малко познатата у нас френска пост-нова вълна на 70-те (в лицето на лидера на група Диагонал – режисьора Пол Векиали), знаковата за творчеството на Ларс фон Триер кинолента „Европа“ (1991) и късният Касаветис с „Премиера“ (1977). Гвоздеят на тази еклектична програма ще бъде участието на автора на романа „Възвишение“ Милен Русков, чийто избор е култовият филм „Матрицата“, белязал края на 90-те и началото на новия век.
В рамките на това второ издание на кинофорума отново ще става дума не за тясно експертно говорене за кино, а за личния поглед към образците на седмото изкуство. Акцент ще бъде поставен именно върху индивидуалното преживяване на киното като израз на идеи, нагласи и емоции, на акумулиране на спомени и вътрешно пътуване към/в себе си. В тази връзка се очаква любимият филм и представящият го гост-участник взаимно да говорят един за друг по силно емоционален и разкриващ начин.
Васил Прасков
Васил Прасков (р. 1975г., София) завършва специалност Философия в Софийския университет. Има множество публикации в българския културен печат от 90-те години насам – поезия, проза, текстове за кино, есета и публицистика. В края на 90-те е гост-редактор във в-к Литературен форум, където в различни периоди води рубриките Идиот и Кино. Пише на подобна тематика за Литературен вестник и други издания. Работил е в PR отдела на София Мюзик & Филм фест. Автор е на три стихосбирки и един сборник с повести и разкази: „Малките“ (Изд. Аудитория, 1994), „География на времето” (с конкурс на Литературен вестник, 1996), „Arest.com“ (Изд. Пергамент, 2014) и „Слабини“ (Изд. Пергамент, 2015). От края на 90-те до 2016 г. е сред основните действащи лица в неформалния кръг за културен тероризъм „Рамбо 13“, след което се включва в основаването на движението „Нова социална поезия“.