Начало / Новини / Архив / Архив на Горещи новини / Рихард Вагнер: мит и музика

   
Рихард Вагнер: мит и музика

Софийски университет "Св. Климент Охридски" и Софийска опера и балет, организират семинар на тема: "Рихард Вагнер: мит и музика".

Семинарът ще се проведе на 16 март от 15:00 часа, в Конферентната зала. Събитието се организира във връзка с втората опера от тетралогията на Рихард Вагнер "Валкюра", чиято премиера ще бъде на 14 април от 19:00 часа в Операта.

Творчеството на Вагнер не е загубило привлекателната си сила
На малките и големите оперни сцени в света никога не са били поставяни толкова много творби на Вагнер, колкото се поставят днес. Магията на неговите "музикални драми" продължава да действа, както казва режисьорът и сценографът Готфрид Пилц, поставил на сцената "Пръстенът на Нибелунгите":
"Вагнер е като наркотик в музиката, човек не може да се откъсне от неговата музика, той представя човешките проблеми по изключително впечатляващ начин, анализира ги и ги показва - преди Фройд - така внушително, така точно."
Роден в Лайпциг, израснал в Дрезден, под влияние на "Фиделио" на Бетовен, 16-годишният Рихард Вагнер създава първите си композиции. Симпатизира на проправящите си път революционни движения в Полша и Франция. В лекции и съчинения се застъпва за свободолюбивите им идеи и то тъй страстно, че в крайна сметка заради революционната си дейност е принуден да емигрира в Швейцария. Тук създава "Пръстенът на Нибелунгите", концепциите за "Тристан и Изолда", тук започва и работата си върху "Нюрнбергските майстори-певци". През 1871 г. Вагнер избира Байройт за средище на музикалните тържества.

Вагнеровата опера
е революционна - като музика, като теми, като идеи. Тя е композирана като политическа опера. Във всички свои творби композиторът търси връзката със съвремието. Търси тази връзка, връщайки се към миналото, към германското Средновековие. Вагнер е "посредник на Средновековието", както подчертава германистът Петер Вапневски:
"Със завладяваща сила той представя своя свят и своята визия за бъдещето, като пренася средновековните герои в своята утопия."
Личността на Рихард Вагнер
и до днес разделя духовете. Както по негово време, така и днес, на единия полюс са поклонниците на Вагнер, на другия - неговите отрицатели. Полярно противоположните мнения са свързани до голяма степен с най-мрачната глава в новата германска история - времето на националсоциализма. Националсоциалистите използват творчеството на Вагнер за своите цели.

И тези глави не са заличени. Обратното, през последните десетилетия редица изследователи на Вагнер дори разглеждат личността и творчеството му главно от гледна точка на връзката му с националсоциализма. Това е фатална грешка, подчертава израелският историк Якоб Кац в книгата си "Рихард Вагнер като предвестник на антисемитизма:
"Тълкуването на Вагнер с оглед на убежденията и делата на наследниците, които се идентифицират с Вагнер, е недопустимо. Това е неисторично и представлява по същество изопачаване на неговите идеи."
Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. на 70-годишна възраст. Загубата му оплакват и поклонниците, и противниците му. Виенският публицист Едуард Ханзлик, приживе на Вагнер един от най-заклетите му критици, пише:
"Няма музикант, който да е тъй неспособен или пък тъй пристрастен, че да отрече бляскавото дарование и невероятното изкуство на Вагнер, който да подцени изключителното му влияние и да не признае величието и гения на този композитор."

Източник: http://gothic.blog.bg

Коментари

Влез, за да коментираш.