Политическата мисъл на античния свят не е минало. Напротив, повечето от идеите на големите мислители на гръцкия и римския свят под една или друга форма живеят и днес.Тяхното изучаване е плодотворно и евристично. То ни помага да открием обяснения за случващото се в днешния ден, а може би - и да предвидим идващото утре.

Значителна част от идеите за човека, полиса и властта, за семейството и човешките общности, изразени от античните мислители, са не само интересни и провокиращи, но и работещи и днес. Например, преамбюлът към проекта за конституция на Европейския съюз започва с мото за това “какво е демокрация”. То е взето от прочутата реч “на Перикъл” от “История на Пелопонеската война” на Тукидид. Добре известно е също така, че през последните няколко десетилетия в целия свят интересът към политическите, антропологическите и етическите идеи на софистите, Платон и Аристотел, невероятно се засили. Напоследък политическата философия и теориите за властта, закона и държавата в Римския свят привлича също вниманието на изследователите. Някои от политическите идеи, появили се в късната античност и в късната елинистическа епоха се оказват голямо и все още непознато и недооценено интелектуално богатство и предизвикателство. Всички тези автори и теми бяха и продължават да са интелектуално стимулиращи за нас. Някои от тях ни впечатляват с хуманизма си и страстната защита на демократичния тип самоорганизация на човешките общности. Други заплашително предлагат противоположни теории. Но всички те заслужават преподаване и дискутиране, изследване и изучаване.

Сборникът е своеобразно обобщение на курса „Актуалната античност”.

АКТУАЛНАТА АНТИЧНОСТ.
Политическата мисъл в античния свят?
През учебната 2007/2008 година на всички студенти от бакалавърската степен на обучение от всички специалности на Философски факултет бе предложен двусеместриален интердисциплинарен избираем курс Актуалната античност. Политическата мисъл в античния свят. За осъществяването на този курс ние, преподавателите, които го предложихме, кандидатствахме за подкрепа от ЦЕУ в Будапеща в конкурса Curriculum Development Competition на Curriculum Resource Center. За участието ни в конкурса се нуждаехме от съгласието на декана на факултета – доц. д-р Александър Димчев. Получихме неговата подкрепа. Нашата програма за двусеместриален интердисциплинарен курс, воден от преподаватели с философско, класическо и историческо образование от три различни факултета и два различни университета, спечели подкрепата на ЦЕУ. Предложеният от нас двусеместриален избираем курс на тема Актуалната античност. Политическата мисъл в античния свят се състоя и през двата семестъра на учебната 2007/2008 г. във формата лекция, последвана от дискусия. Той бе предложен на вниманието на студентите от бакалавърската степен на обучение във всички специалности на ФФ, но също така се надявахме към него да проявят интерес студенти и от специалностите класическа филология, история, право, студенти от специалностите от Стопански факултет. И наистина, той привлече студенти от специалностите философия, класическа филология и богословие, както и един студент от специалност европеистика. Методът на преподаване бе лекционно-дискусионен, като за всяка една от темите, включени в учебната програма за двата семестъра имаше един основен лектор и негов основен дискусант.

Кои бяха преподавателите, които осъществиха този курс:
Проф. дфн Анастас Герджиков и д-р Невена Панова от катедрата по Класическа филология във ФКНФ; Елена Георгиева, доктор на Свободния университет в Брюксел; доц. д-р Димитър Димитров от ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”; Владимир Маринов, докторант по антична философия от ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и хон.ас. в СУ; доц. д-р Димка Гочева, катедра История на философията, ФФ; През втория семестър с две допълнителни лекции се включи и доц.д-р Николай Гочев. Радостно бе, че в лекциите и дискусиите понякога се включваха и други колеги като проф.дфн Мирена Славова, проф. дфн Красимир Делчев, д-р Анета Димитрова. Тъжно бе, че понякога преподавателите бяхме повече от студентите.

Защо го направихме?
Защото бяхме и продължаваме да сме убедени, че значителна част от идеите за човека, полиса и властта, за семейството и човешките общности, изразени от античните мислители, са не само интересни и провокиращи, но и работещи и днес. Например, преамбюлът към проекта за конституция на Европейския съюз започва с мото за това “какво е демокрация”. То е взето от прочутата реч “на Перикъл” от “История на Пелопонеската война” на Тукидид. Добре известно е също така, че през последните няколко десетилетия в целия свят интересът към политическите, антропологическите и етическите идеи на софистите, Платон и Аристотел, невероятно се засили. Напоследък политическата философия и теориите за властта, закона и държавата в Римския свят привлича също вниманието на изследователите. Някои от политическите идеи, появили се в късната античност и в късната елинистическа епоха се оказват голямо и все още непознато и недооценено интелектуално богатство и предизвикателство. Всички тези автори и теми бяха и продължават да са интелектуално стимулиращи за нас. Някои от тях ни впечатляват с хуманизма си и страстната защита на демократичния тип самоорганизация на човешките общности. Други заплашително предлагат противоположни теории. Но всички те заслужават преподаване и дискутиране, изследване и изучаване.

Какво целяхме с този курс?
Ние, седемте колеги, които предложихме този курс, сме убедени, че античното философстване е удивително подходящо и легитимно за съвременните антропологически и етически търсения, но също така преди всичко за осмислянето на съвременните политически и общностни проблеми, и за науките, които се занимават с тях, включително изследванията на пола. Античното философстване не е просто фундамент, положен в миналото. То е незаменима основа за изследването на историята и логиката на редица теории, понятия и схващания, но също така то сочи към един хоризонт. То ни подсказва нови възможности за разбиране на съвременния свят – на проблеми не само от регионално и национално, но и от глобално значение. Най-краткото описание на основната ни цел бе тъкмо това: желанието да убедим студентите в тези твърдения. Също така ние се надявахме: 1. Да провокираме вниманието на студентите към важни теории и идеи в античния интелектуален живот, които или не са достатъчно популярни, или контекстът им е непознат. (Например кой е античният автор и в какъв контекст е представено схващането, че демокрацията е равенството на всички пред закона или че демокрация има там, където мнозинството управлява, а малцинството се подчинява). Това бе първата, ерудитско-дидактичната страна на курса: да се посочат авторите и произведенията на онези знаменити гърци и римляни, които са изразили (а някои от тях и подробно са обсъдили) въпроси, понятия и схващания, без които не може да се мине в социалното и хуманитарното познание. Какво е човекът? Какво е човешката общност? Какви са типовете човешки общности? Как човек би трябвало да живее с другите? Какви са типовете на политическа организация на полиса и коя от тях е за предпочитане? Коя е най-добра и коя – най-лоша? 2. Нашият курс си бе поставил за цел да работи и в друга посока. Тя бе скрита в двусмислието на заглавието “Актуалната античност”. “Античността е актуална” – с това се внушава, че античното разсъждаване е важно и днес. Да напомним, че “актуален” в най-широкия смисъл на думата означава “съвременен” и “сегашен”, но също така “актуален” в етимологическия смисъл на думата означава “действащ и активен”. Възнамерявахме да обсъждаме въпроси като: Как точно тези антични схващания и теории продължават да влияят върху съвременните възгледи, идеологии и практики? Как някои от тях са се появили и как са били модифицирани през ХХ век (а някои малко по-рано) при мислители и политици, някои от които не са познавали първоизточника им?
Тази втора цел можеше да бъде определена като: критичност и рефлексивност. От нея следваше, че античните теории няма да бъдат разглеждани като музеен обект, протекционистично или апологетично. Критичното преосмисляне на античните теории предполагаше тяхното изучаване преди всичко от гледна точка на вижданията им за полиса, властта и човека. 3. Третата ни цел бе не толкова абстрактна и теоретична. Съвсем конкретно се надявахме нашият курс да привлече студенти (а защо не по някои теми и преподаватели) от различни специалности и факултети на университета: на първо място от всички специалности от ФФ, но и от ФКНФ, ЮФ, ИФ, ФЖМК. Така той можеше да стане интересен повод и интересно място за дискусии в продължение на два семестъра. А нашият университет имаше нужда от освежаване в навечерието на 120 годишнина от създаването му.