Ще бъдат обявени наградените от конкурсите по хинди, проведени в 79 СОУ „Индира Ганди”, както и в специалност „Индология” на Софийски университет „Св. Климент Оридски”. Тържеството ще продължи с културна програма, включваща поезия на хинди и индийски танци и ще завърши с коктейл.

Отбелязването на Световния ден на езика хинди е събитие, подобно на 24 май за славянската писменост. През 2006 г. за първи път по света и в България беше честван Световен ден на езика хинди. Той се свързва с първата световна конференция по хинди, състояла се в Нагпур, Индия.

„Хинди се говори от над 480 000 000 души в Индия и в други страни по света. На 26 януари 1965 г. в гл. 343 от Конституцията на Индия хинди с писмеността деванагари е провъзгласен за държавен (официален) език на страната.

По света хинди се говори още в Бангладеш, Белиз, Ботсвана, Великобритания, Германия, Гвиана, Дубай, Замбия, Йемен, Кения, Непал, Нова Зеландия, Обединени арабски емирства, САЩ, Сингапур, Уганда, Филипини, Фиджи, Южна Африка.

Произведения на редица български автори са преведени на хинди – Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Елин Пелин, Емилиян Станев, Георги Джагаров, Станислав Стратиев, Георги Константинов, Калина Ковачева и др.

В съвременния свят езикът хинди става все по-популярен и разпространен. Британски филолози са стигнали до извода, че в близко бъдеще английският ще бъде изместен от други езици. Ще остане средство за международно общуване, но наред с китайския, арабския и хинди.

Езикът хинди принадлежи към индо-иранския клон на индоевропейското езиково семейство. Той е продукт на продължително историческо развитие от древноиндийския период насам. Историята на съвременния хинди може да се раздели на три периода: ранен (до ХV в.), среден (ХV–ХVIII в.) и нов (след ХVIII в.).

Характерните черти на строежа на древноиндийските диалекти са ни известни от литературни паметници още от второто хилядолетие пр. н.е. Съвременните области на разпространение на основните диалекти на хинди приблизително съвпадат с древната област “Мадхядешя” – “Средна страна”, където въз основа на един от диалектите на древноиндийския ведийски език бил изработен класическият литературен език на древна и средновековна Индия – санскрит, развили се предшествениците на хинди – средноиндийските езици пракрита, шаурасени и щаурасени апабхарамша – на запад, пракрит ардхамагадхи и ардхамагадхи апабхарамша – на изток.”

Източник: http://svetilnik.fliorir.com