А ние всички я последвахме – под откритото синьо небе. Привързахме се към торбата, която превърна комата хляб в романтична вечеря и телефона в музикален инструмент, отключващ вратите към собственото ни съзнание и подсъзнание, и тъмните ни страни, и по-притеснителното – към светлите ни емоции, които отдавна сме се научили да загърбваме, заравяме, заключваме.

С Gypsy Ад изживяхме едно приключение из циганската виталност, в което заедно с дългокосата – бяла отвън и черна отвътре, споделихме радости и болки, чиято простота ни доближи до детето във всеки от нас. И някак това пътуване с циганския табор, в който черни бяха единствено мислите ни, преди да го започнем, се превърна в пътуване към себе си.

След него остана голата „циганска” душа във всеки от нас, в несподелена близост с другия в себе си.

С други думи – премиерата на „Gypsy Ад или несподелена близост” беше придружена и изпратена с нестихващи аплодисменти, под звуците на „Ромале Джавале” и с кетъринг за всички присъстващи от циганска баница и опиянени души.