Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Фотоизложбата „Християнско изкуство от Гоа” представя групата католически църкви и манастири от Гоа, Индия, вписани в Листата на световното наследство на ЮНЕСКО, запечатани от обектива на известния индийски фотограф Биной Бехл. Изложбата е част от постоянната експозиция на Художествената галерия в базиликата „Добрия Исус” в Олд Гоа, излагана е и извън границите на Индия, досега в Копенхаген, Рим, Дъблин, Потсдам, Лима, Париж, Лисабон, Сакраменто, Вашингтон, Салвадор, Панама, Богота, Хавана, Прага. Показването й в България се организира от Посолството на Р Индия в България, Центъра за източни езици и култури в СУ „Св. Климент Охридски” и неправителствената организация Клуб „Приятели на Индия”. Изложбата ще остане в галерия „Алма Матер” от 18 до 30 април 2011 г.

Фотографът Биной К Бехл е прочут със своята пионерска фотография на стенописи (главно будистки) на отдалечени, но значими обекти в Индия, Шри Ланка, Тайланд, Индонезия и Мианмар, както с първата по рода си фото документация на стенописите на ранните манастири в Бутан. Продуцирал е и е режисирал високо оценени документални филми, посветени на индийското изкуство и култура, сред които е и Immortal Visions – поредица филми на индийската национална телевизия „Дурдаршан” относно индийските паметници в Листат на световното наследство на ЮНЕСКО, излязла по случай петдесетгодишнината от Независимостта на Индия. Бехл е експерт към индийски министерства по въпроси, касаещи опазването на културното наследство, изнася лекции и участва с доклади на международни и национални конференции върху старото индийско изкуство. Автор е на книгата „Thе AjantaCaves”. Бехл има десет тематични изложби със свои фотографии, които са показвани редица пъти във и извън Индия. Изложбата „Веля Гоа” с негови снимки, посветени на църквите на Олд Гоа, е обиколила множество страни по света по линия на Министерството на външните работи на Индия и е постоянна експозиция в Художествената галерия в базиликата „Добрия Исус” в Олд Гоа.

„Църкви и манастири в Гоа” под закрилата на ЮНЕСКО

Дата на вписване: 1986 г. Църквите и манастирите на Гоа, бившата столица на Португалска Индия, и в частност базиликата „Добрият Исус“, съхраняваща мощите на Франсис Ксавиер, оказват сериозно влияние в развитието на архитектурата, скулптурата и изобразителното изкуство в периода XVI-XVIII в., като разпространяват форми на мануелин, маниеризъм и барок сред онези страни на Азия, в които се установяват католически мисии. Португалският пътешественик Алфонсу де Албукерке завладява Гоа през 1510 г. и тя остава португалско владение до 1961 г. Гоанската колония, с център град Олд (Стара) Гоа, се превръща в столица на обширната португалска империя на изток и се радва на същите граждански привилегии, на които и Лисабон. До 1635 г. последвалите вълни от европейски нашественици довеждат до неизбежния упадък на Гоа. През 1542 г. йезуитите пристигат в Олд Гоа, а не след дълго Франсис Ксавиер, един от основателите на Исусовото общество, се превръща в светец-покровител на Гоа. Църквите в Олд Гоа имат за цел да накарат местното население да приеме христовата вяра. Съответно фасадите целенасочено са правени високи и внушителни, а вътрешността – величествена, с извити колони в стил Бернини, украсени фронтони, богато резбовани и позлатени олтари, красиви стенописи и фрески. В строежа е използван местен латерит, върху който се поставя хоросан и вар, а декорациите в повечето пъти са от базалт. В колониално време белият цвят се отъждествява дотолкова силно с църковните сгради, че местната администрация издава забрана обикновените жилища да се боядисват в бяло. От общо шейсетте църкви, построени до XVIII в., преди градът да бъде изоставен, са останали седем основни образеца. Катедралата Се със своя тускански вид, коринтски колони, издигната платформа със стъпала, водещи до входа, и цилиндричен свод е друг пример за ренесансова архитектура. Картините в църквата са изпълнени върху дърво и са закрепени между табла с флорални мотиви. С изключение на няколко каменни статуи, повечето образи на светци, на Богородица и Исус са изваяни от дърво и оцветени, за да красят олтарите. Параклисът „Света Катерина“ от 1510 г., църквата и манастира „Св.Франсис от Асизи” (който днес помещава Археологическия музей) и базиликата „Добрия Исус”, където са мощите на Св.Франсис Ксавиер, са едни от най-забележителните паметници по отношение на архитектурата и стила. Не по-малко значими са също църквата и семинарията „Св.Гагтан“, църквата „Дева Мария със Светата Броеница“ (една от най-старите построени църкви) и „Кулата на Св.Августин“, единствените останки от манастира, построен през 1572 г. Фасадата на църквата „Св.Кахетан“ е украсена с йонийски, дорийски и коринтски пиластри. Има и други паметници, които са частично или напълно разрушени, но въпреки това представляват значителен интерес като археологически паметници.