Благодаря ви задето показахме, че болеем за родината си. Благодаря ви, че проявихте националните, а не политическите си пристрастия. Надявам се, нашата позиция да повлияе на народните представители и изпълнителната власт и в бюджет 2011 г. да бъдат направени поне частични промени

С уважение:
Проф. дин Иван Илчев
Ректор

Реч на Ректора на Софийски университет :

Уважаеми колеги,

Преди две години, току на днешния ден, пак бяхме излезли на шествие по улиците на София.

Тогава бяхме радостни – сега сме тревожни.

Тогава празнувахме сто и двадесет годишнината от основаването на Алма матер.

Сега искаме да огласим нашата тревога за бъдещето на България. Защото сме близо до Министерството на образованието и науката, но трудно се чуваме.

Тук сме, защото ние сме знанието, а то като че не се цени достатъчно.

Дали, защото е незримо, трудно е да се докосне.

Тук сме, защото сме длъжни да помогнем - не на себе си, а на България. С това, което знаем, с това, което искаме, с това, което сме готови да дадем на обществото.

Напуснахме аудиториите и дойдохме тук, защото трудно ни чуват. А ние викаме години наред, че реформи в университетите без финансиране, без дългосрочна държавна политика във висшето образование и наука са имитация на реформи. А ние търсим истинските реформи, които не се спускат отгоре от едно или друго министерство, а се правят заедно, в екип. Тук сме, защото търсим диалог, търсим съпричастност. Готови сме да ги правим заедно, не по заповед.

Тук сме, защото вярваме, че висшето образование и науката са най-пряката магистрала към европейското бъдеще на България. Не най-гладката, но най-пряката. Защото тя е отдавна трасирана от общества, които са по-напред от нас.

Тук сме, защото сме в криза, а от кризата се излиза заедно, не поотделно.

На някои се зловиди нашето недоволство. Но то не е отрицание, то е градивно. Защото в това, което искаме - бързи реформи, подкрепа на качеството в образованието и науката не в други ден, не утре, а днес – се кълнат всички български политици. Та ние сме тук, за да им кажем, че обръгнахме на говорене. Искаме дела. И сме готови да ги подкрепим.

Тук сме, защото не искаме нито милост, нито благодеяния, а справедливост и държавническа политика.

Тук сме, защото нашите студенти са сред най-добрите у нас. И искаме да бъдат сред най-добрите в Европа. А това няма как да стане, дори не толкова поради дела, отреден на висшето образование и науката в бюджет 2011 г., колкото как е разпределен. България не е богата страна. И не й отива да пилее ресурсите си. Затова искаме не инвестиции в образованието, а в качественото образование. Не в науката, а в качествената наука.

Тук сме, защото се опасяваме, че закъсняват пусковите срокове на образователната магистрала към Европа 2020. Магистралата, по която през последните десетилетия поеха държави, които тогава минаваха за бедни, а сега имената им споменаваме със завист, при това не дотам благородна.

Не мислим, че това ще е лесна задача. Но както сме заедно в декларациите, независимо от политическите пристрастия, така трябва да сме заедно в делата.

Ние сме тук. А стотици от нашите възпитаници можеха да учат в други европейски страни, ако бяха пожелали. Но те избраха България.

Ние сме тук, а десетки от нашите преподаватели можеха да преподават в други европейски страни, ако бяха пожелали. Но те избраха България.

Защото вярваме в България. България на знаещите и можещите, не на мутрите и съмнителните бизнесмени.

Тук сме, както бяхме тук и преди две години. Защото сме най-старият университет, но бързаме.

Защото въпреки всички доказателства в противното продължаваме да вярваме в европейска България, в която омразата е забравена, в която се цени инакомислието, сиреч интелекта.

Да живее България!!!