Представяме си, че тези самозвучащи точки са разпънати между хармонията и вечността. Елате в това „между”, за да чуете точкуване, репетативна музика, преплетени теми, атоналност, малко сарказъм и, разбира се, произведението „психоцирк”. Всички сме на колелото, а пък то се върти наобратно.
И запомнете: „който се изгуби, не се намира…”
Това е музика от големи акордеонни мехове, прекъсвана от гласове, поезия и дишане с цяло тяло: всеки за себе си и всички към другите.

Глас: Андрония Попова
Акордеони: Веселка Тончева, FRAGILE
Текстове: Димитър Кенаров, Мария Калинова, ВБВ и Камелия Спасова
Визуална среда: Спартак Йорданов и Ралица Тонева

13 април, сряда, 19:00 часа

Театрална зала (СУ, Ректорат)