Начало / Новини / Новини и събития / С академично тържество Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

   
С академично тържество Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост

Проф. дфн Анастас Герджиков: „Книгата ще изчезне от ръцете ни, ако книжовността напусне сърцата ни“

С академично тържество Софийският университет „Св. Климент Охридски” отбеляза Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

На тържеството присъстваха председателят на Народното събрание Димитър Главчев, заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов, заместник-министърът на младежта спорта Габриела Козарева, народният представител Нина Миткова, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание, Ирина Николова-Гъркова, съветник по духовност и култура на президента на Републиката, председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, ректори, посланици, представители на научната общност, преподаватели, студенти.

w-25

Академичното тържество в Аулата бе открито от Ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, който поздрави присъстващите в залата и заяви, че двайсет и четвърти май, празникът на писмеността, духовността и културата, е най-българският празник, изпълващ сърцата ни с гордост, повод да си припомним приноса на нашия народ към европейската и световната цивилизация. Той отбеляза, че този ден ни задължава да си припомним и делото на тези, които са ни дали този повод за гордост – светите братя Константин-Кирил Философ и Методий и техните ученици, един от които е и патронът на Софийския университет – св. Климент Охридски.

w-30

По думите на ректора, за неспециалиста да измислиш графични знаци за 30-40 букви не е голям подвиг, но тук не става дума за заместването на гръцките букви с нови знаци, а за анализ на фонемната структура на езика, за който трябва да изготвиш азбука, за различаването на всяка фонема, за да можеш след това да я означиш с нов знак.

В словото си проф. Герджиков обърна внимание на работата на братята Кирил и Методий след създаването на азбуката – превода на славянски на най-необходимите богослужебни книги, обогатяването на съществуващата лексика, за да се преведат философско-религиозните термини и отвлечените понятия, липсващи в говоримия народен език.

Наред с преводите си, Константин оставя редица съчинения – полемически беседи, слова, една кратка история и поетически творби, изтъкна проф. Герджиков и добави, че Светите братя създават нов литературен и книжовен език и той е българският.

„Старобългарските писатели (Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Климент Охридски) наричат езика на Кирил „славянски”, но някои автори бързат след това да пояснят, че става дума за български“, подчерта ректорът. Проф. Герджиков отбеляза още, че този книжовен език българите предават на сърби и руси, а по-късно и на църквата в долнодунавските княжества Влашко и Молдова.

Ректорът изтъкна, че преди десет години кирилицата е станала третата азбука на Европейския съюз и подчерта, че европейското измерение на делото на Константин-Кирил Философ е очевидно още когато преди повече от четвърт век първият славянски папа Йоан Павел II провъзгласява славянските апостоли Кирил и Методий за съпокровители на цяла Европа.

j

Проф. Анастас Герджиков обърна внимание на факта, че честването на този най-български ден започва през Възраждането. По думите му, днес е необходимо ново възраждане на българското образование, наука и култура и те повече от всякога трябва да бъдат национален приоритет – дългосрочен, надпартиен и стратегически.

„Нашата писменост, духовност и култура са ни издигнали до върхове, които дават основание на академик Лихачов да нарече България „държавата на духа“. От нас зависи дали ще останем достойни за такова признание или ще пропилеем с лека ръка постигнатото от апостоли, светци и будители. Ще се превърнем ли в слабокултурни консуматори, ценящи единствено непосредствено приложимото, или ще запазим любопитството за знания и духовното безпокойство, раждащи наука и просвета“, каза ректорът проф. Анастас Герджиков.

e

Той изказа убеждението си, че книгата, най-великото свидетелство за човешката жажда за знания и духовност, няма да изчезне заради таблетите и смартфоните. Тя е преживяла забележителна еволюция и е била и свитък, и кодекс, и книга в съвременния й вид, и от папирус, и от кожа, и от хартия, и ръкописна, и печатна. Книгата не се плаши от промени на материала и формата и няма да изчезне заради технологичния напредък, изтъкна проф. Герджиков и подчерта: „Но книгата може да изчезне, когато престанем да ценим това, което съдържа и олицетворява, не когато се промени формата й, а когато спрем да четем. Книгата ще изчезне от ръцете ни, ако книжовността напусне сърцата ни“.

Ректорът призова младите си колеги да помнят своя род и език, да не забравят детското си любопитство към света, защото ако има нещо по-свято от знанието, то е разбирането – да вникнеш в смисъла, да разкриеш тайните на мирозданието, да постигнеш истината.

Проф. Анастас Герджиков благодари и честити празника на всички истински учители, на хората, разпространяващи знанието и съхраняващи културата и историческата ни памет в училища, читалища, библиотеки и музеи, на преподавателите и изследователите в университети и научни институти, на учениците и студентите, и на всички, които цял живот остават любознателни читатели „Честит празник на българската просвета и култура, на славянската писменост, на знанието и духовността!.

Цялото слово на проф. Анастас Герджиков можете да видите тук .

По време на тържеството директорът на Университетската библиотека доц. д-р Анна Ангелова изнесе академично слово на тема: "Животът на книгата". В него тя отбеляза, че в деня, когато честваме най-светлия български празник и отдаваме почит пред великото дело на първоучителите, е особено подходящо да се говори за книгите. Но не за книгите, съпътстващи ежедневието ни, а за онези специални издания, които оцелели през вековете и достигнали до нас, ни правят съпричастни към отдавна отминали събития, позволяват ни да се докоснем до значими личности и идеи, белязали хода на историята и науката.

w-h

По думите й, тези книги, често труднодостъпни и пазени с особено внимание, са част от световния културен патримониум. „В основата на библиотечната история стои библиофилството, а едни от най-любопитните екземпляри, търсени и колекционирани от библиофилите, са т. нар. „куриозитети”, подчерта доц. Ангелова.

Тя обърна внимание, че “книгата куриозитет” е особен вид издание, стоящо на границата между музейния експонат и книгата, съчетавайки белезите на предмет (произведение на изкуството) и книжно тяло. Впоследствие това схващане се разширява и включва книги с поредица от “странности” като необичайна форма или материали, върху които са отпечатани. Съществува и трето мнение, според което “куриозитети” са книгите, носещи важна, любопитна информация и поради това не са достъпни за обикновения читател.

Доц. Ангелова отбеляза, че през ХVІІІ в. започва процесът на комерсиализация на рядката и куриозна книга, разглеждана като предмет на изкуството или луксозен атрибут. Това довежда до промяна на начините на възприемането и оценяването на книгата като постепенно се обособяват два субекта – групата на специализираните търговци (антиквари или книжари) и на колекционерите. Появяват се първите описи и каталози на определени, търсени заглавия.

d

„Книгата се разглежда в своята битийност на екземпляр със собствена история, като качествата “рядкост” и “ценност” се тълкуват чрез куриозността в два аспекта – относителна куриозна рядкост и абсолютна куриозна рядкост“, каза доц. Ангелова и добави, че през 1763 г. известният издател и книжар Г.Ф. Дьобюр-младши въвежда в обращение комплексното понятие “рядка и особена книга”. Новото понятие разглежда книгата през призмата на нейната съдържателна и формална (типографична) характеристика. Дьобюр успява да неутрализира противопоставянето между преценката на ерудитите, които определят стойността на изданието според неговото съдържание и реалната му аукционна цена, основана преди всичко на типографските особености.

В началото на ХІХ в. пазарното търсене се налага като обективен критерий за стойността на куриозната книга. Паралелно с развитието на идеята за комерсиалната стойност на книгата, тя все по-малко се разглежда като предмет. Във връзка с това в библиоложката практика започват да се открояват определени издания, които придобиват статут на знакови (фарови) книги. Това са изданията, които маркират посоките на развитие и имат изключително значение при обособяването на дадена научна област или имат фундаментална роля в историко-културното и социалното развитие на обществото, подчерта доц. Анна Ангелова.

w-99

След създаването на Дружеството на френските библиофили през 1820 г. като задължителни елементи при идентифицирането на куриозитетните издания се включват степента на запазеност, състояние и произход на книгата и една нова куриозитетна характеристика – билиофилската йерархизация на отделните екземпляри. По думите на доц. Ангелова, параметрите на остойностяването напускат границите на изданието и все повече се концентрират върху конкретния екземпляр.

„Очертава се и ролята на библиотечния интерес като елемент при формиране на стойностната характеристика на книгата. Той доразвива в теоретичен план утвърдилата се библиофилска позиция за абсолютна и относителна куриозитетна стойност по отношение на изданието и отделния екземпляр, въвеждайки параметрите “време”, “място”, “ползвател”, подчерта доц. Ангелова.

От началото на ХХ в. библиофилските тенденции се определят от движението “нова библиофилия”, чийто основоположник е Фернанд Вандерем, който свързва куриозитетността, от една страна, с библиофилските параметри, а от друга – библиофилията с господстващите литературни течения и извежда на преден план колекционирането на първи издания. Поради тази причина за него понятието колекция се оказва тясно и той лансира виждането за “културно-библиофилна библиотека”, каза доц. Ангелова.

В академичното си слово тя обърна внимание и на виждането на основоположника на българското библиотекознание и дългогодишен директор на Университетската библиотека академик Стоян Аргиров, който въвежда обобщаващото понятие “забележителна книга”, чрез което дефинира изданията както според тяхната формална характеристика, така и по отношение на съдържанието им.

Доц. Ангелова изрази мнение, че днес най-старите и устойчиви културни институции – библиотеките, съществуващи без прекъсване в продължение на хилядолетия, са изправени пред трудни решения и множество проблеми. Според нея библиотеките ще продължат да се променят, приемайки предизвикателствата на новите технологии, като предлагат все повече електронни книги, електронни списания и все по-широк достъп до различни бази данни и дигитални колекции.

„Убедена съм обаче, че библиотеката ще запази основната си мисия – да бъде пазител. Пазител на книжовното наследство, защото който не познава миналото, няма бъдеще“, подчерта в края на словото си доц. Ангелова и добави, че все повече хора вярват в бъдещето на традиционната книга.

Цялото академично слово на директора на Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“ можете да видите тук .

k

По традиция по време на академичното тържество по повод 24 май бяха наградени победителите в Единадесетия национален литературен конкурс за стихотворение и разказ на Фондация “Св. Климент Охридски” за студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Конкурсът е учреден по инициатива на проф. Боян Биолчев и със средства, дарени от него. Имената на победителите бяха обявени от гл. ас. д-р Надежда Стоянова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Тя отбеляза, че в конкурса тази година са участвали 108 студенти, някои от които са се представили едновременно с разказ и стихотворение. По думите й, при подбора журито е търсело да разпознае литературна култура, овладян и обработен изказ и оригинална идея.

l

Наградата за стихотворение получи Стамена Дацева за произведението си „След смъртта“. Тя е студентка в трети курс, специалност „Право“ на Юридическия факултет на Университета.

w-6

За разказа си „Енкантадо“ бе наградена Яна Якимова, студентка в магистърската програма „Преводач-редактор“ на Факултета по славянски филологии на Университета.

Деканът на Факултета по славянски филологии доц. Пенчев обяви, лауреата на наградата на Факултета за научна книга в областта на литературознанието - доц. Диана Атанасова за книгата й „Реторика на историчното“.

w-8

Доц. Атанасова отбеляза, че тази награда е голяма радост и чест за нея. Тя благодари на Факултета по славянски филологии и подчерта, че приема наградата като награда и за полето, в което работи – литературоведската медиавистика. Доц. Атанасова посвети наградата си на своите учители и подчерта тяхната заслуга, за да стигне до тук.

Гл. ас. Д-р Сирма Данова бе удостоена с наградата на Факултета по славянски филологии и сдружение „Георги Раковски“ за научна книга на млад учен в областта на литературознанието. Д-р Данова бе наградена за книгата си „Кралят физиономист. Автотекстуалност и авторепрезентиране в творчеството на Пенчо Славейков“.

w-10

Наградата бе връчена от Менко Менков, представител на сдружение „Георги Раковски“, който пожела на младите българи да продължават да пишат, защото докато някой може да пише, ще има кой да ги чете. Сирма Данова благодари за наградата и поздрави всички с празника.

По традиция на празника на славянската писменост и на българската просвета и култура Фондация „Блага Димитрова“ връчва стипендия на студент от Факултета по славянски филологии. Председателят на Фондацията Тихомир Юруков припомни, че Блага Димитрова е завършила Факултета по славянски филологии през 1945 г. и затова Фондацията е учредила стипендията на нейно име в този факултет. Тази година стипендията се връчва за единадесети път, а отличеният студент е Борис Илиев, трети курс, специалност „Славянска филология“.

w-12

Борис Илиев благодари за високата чест и разказа, че миналата година, готвейки се за изпит по славянска литература, се зачел в книгата на Адам Мицкевич „Пан Тадеуш“ и се впечатлил от превода, от богатия език и образи. Отворил първата страница и видял, че преводът е дело на Блага Димитрова. Разказвам това, защото за да си филолог днес, се изисква особена смелост – тиха, библиотечна смелост, каза Борис Илиев. „Аз съм горд да бъда студент на толкова много смели хора, които се намират тук сред нас. Благодаря ви за отличието и честит празник на всички!“ добави той.

w-19

Третокурсничката Жанета Турлакова, специалност „Журналистика“, профил „Радио“ във Факултета по журналистика и масова комуникация, получи наградата на Българското национално радио в памет на проф. Веселин Димитров. Наградата бе връчена от Албена Миланова, директор на Дирекция „Международно сътрудничество“ на БНР. Г-жа Миланова заяви, че като горд възпитаник на Софийския университет за нея е изключителна привилегия да връчи награда. Тя припомни, че проф. Веселин Димитров е светло име в историята на българската радиожурналистика, учител на няколко поколения радиожурналисти. Албена Миланова изрази надеждата си, че Жанета Турлакова ще върви по пътя, предначертан от проф. Веселин Димитров и ще отстоява принципите на обективната и независима журналистика.

20-20

Жанета Турлакова изрази признателността си за наградата и заяви, че това е висока оценка за нейната работа през последните две години в профил „Радио“. Тя благодари на своите преподаватели и честити празника.

Тържеството завърши с музикална програма на Университетския хор за старинна музика.

w-22

По традиция по-рано през деня Академичният съвет на Софийския университет участва в официалната церемония за отбелязване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май при паметника на светите братя Кирил и Методий пред Националната библиотека.

w-50

По повод празника академичната общност на Софийския университет "Св. Климент Охридски" беше поздравена от президента на Републиката, председателя на Народното събрание, министър-председателя на България, председателя на Комисията по образование и наука в Народното събрание, ректори на висши училища, партньори. Пълният списък на поздравителните адреси можете да видите тук .

w-2
w-1
w-4
w-5